Решение № 13214 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2012 г.

Решение № 13214 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет - Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 694/14.03.2012 г. по адм. д. № 3367/2011 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно, претендира отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Янчо Георгиев Янчев намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното основание съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 3408-7/22, 23 29.06.2011 г. на касатора, с което е одобрен ПУП-План за улична регулация, включително водоснабдяване и комуникационна транспортна схема за к. к. "Чайка" в частта за имот с идентификатор 10135.2572.47. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че не е целесъобразно достъпът до имота да се реализира по новопроектираната улица-тупик, тъй като има стар прокаран път, отразен чрез изменението в кадастралната карта, извършено през 2010 г. Това изменение не е взето предвид и е основание за отмяна на решението в оспорената му част. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно: Оспореният ПУР е за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост, като е първи такъв по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Тези предпоставки в случая са налице. Следва да се има предвид, че ПУР като процесния е допустим само за прокарване на улици, отговарящи на конкретен клас и технически параметри. В случая тези предпоставки са налице- тупиковата улица е с габарит 3, 5 м, а свързващата улица-4, 75 м. Според вещото лице прокарването им е нецелесъобразно, тъй като достъпът до имота може да се осъществи посредством обособения път. В случая проектираната улица тупик отнема от имоти ПИ 50 и 51, като нейната ширина е в съответствие с разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и 3 ЗУТ. Отразената в кадастралната карта и съществуваща на място улица-тупик е от западната страна на имот 47 и преминава изцяло през ПИ 46. Новопроектираният тупик обаче осигурява достъп и до имоти ПИ 50 и 51, както и се свързва с обслужващата от юг улица- свързващата улица. Поради това изводът на първоинстанционния съд за нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ е незаконосъобразен. Процесният ПУР удовлетворява нормативните изисквания, поради което е съответен на материалния закон. В този смисъл следва да се има предвид, че кадастралната карта отразява всяко съществуващо положение, но не е задължително съблюдаването му и отразяването му и в подробния устройствен план. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на оспорения ПУП-ПУР в обжалваната му част, съдът неправилно е приложил материалния закон. Следва обжалванато решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на спора на касатора ще следва да се присъдят разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер е нормативно предвиденият, а опис на направените разноски не е представен. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение