Решение № 9143 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2020 г.

Решение № 9143 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Т. Л., в качеството му на процесуален представител на изп. директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие", срещу решение № 957 от 14.02.2020 г. по адм. дело № 7271 по описа за 2019 г. на Административен съд - С. град (АССГ). С него по жалба на Я. Ч. е отменена негова заповед № 1540 от 07.06.2019 г. относно прекратено служебно правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне оспорването на Я. Ч.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което би се претендирало от ответната страна по жалбата. Ответната страна по жалбата - Я. Ч. оспорва същата като неоснователна чрез адв. П. В. и депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция, като се представя пълномощно, договор за правна защита и съдействие, и списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била заповед № 1540 от 07.06.2019 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с която на Я. Ч. е прекратено служебно правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В мотивите на издадения съдебен акт административният съд е обсъдил коректно фактическата обстановка по спора, с който е сезира, като правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискващата се съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл форма и съдържание. Основният спорен момент по делото е дали е реализиран състава на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, за да се приеме, че законосъобразно е прекратено служебното правоотношение на Я. Ч.. За да се аргументира съдът е посочил, че няма легално определение на понятието "обективна невъзможност", което съставлява материалноправната предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 107 от ЗДСл. Позовал се е на извлеченото от съдебната практика определяне на обективната невъзможност. Тя се проявява, когато са налице кумулативните условия затова: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Конкретно по делото е установено, че Я. Ч. е назначен на длъжност началник сектор "Инвестиции в земеделски стопанства" в дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел "Договориране по местни мерки" в ДФ "Земеделие". Служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като след оспорване по съдебен ред издадената заповед е отменена (решение № 2181 от 03.04.2017 г. по адм. дело № 4758/2016 г. на АССГ, оставено в сила с решение 14807 от 05.12.2017 г. по адм. дело № 5899 на ВАС, пето отделение на настоящия съдебен състав). Със заповед № 658 от 22.12.2017 г. лицето е било възстановено на заеманата преди уволнението длъжност. По негова молба същото е преназначено на длъжност "главен експерт" в същата дирекция, в същия отдел, както и сектор при ДФ "Земеделие", като това е станало със заповед № 1657 от 03.09.2018 г., издадена на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. Връчен му е препис от длъжностната характеристика за длъжността "главен експерт", утвърдена от главния секретар на 15.01.2016 г. В съдебното производство от процесуалния представител на административния орган - ответник е представена друга длъжностна характеристика същата длъжност, също утвърдена на посочената дата 15.01.2016 г. Разликата е в раздел X "Изисквания за заеманата длъжност", в графа "Професионална област", като вместо "социални, стопански и правни науки, природни науки, математика и информатика, аграрни науки и ветеринарна медицина, технически науки, хуманитарни науки, сигурност и отбрана" е записано "правни науки". По делото е установено, че тази втора длъжностна характеристика не е връчвана на жалбоподателя, няма данни той да е запознат с нея, както и не са представени актове при и по повод необходимостта от промяна на изискванията по отношение на областта на образованието, посочени в нея. При тази фактическа обстановка съдът е изложил съображенията си от правно естество относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Те се споделят от настоящия съдебен състав, доколкото от събраните доказателства се констатира, че лицето е било назначено на длъжност при определени изисквания, според длъжностната характеристика за нея и с която то е било запознато, а прекратяването на служебното правоотношение е осъществено поради друга длъжностна характеристика с друго изискване, намираща се при органа по назначаване. Формално се констатира липсата на материалноправната предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение на Я. Ч. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, което прави незаконосъобразна оспорената от него заповед. Поставя се въпросът и дали приложимото основание за прекратяване би било това по чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, и дали държавният служител е бил преназначен на длъжност при неспазване на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, още повече, че това е станало по негово желание, като и двете длъжности са в една и съща дирекция, отдел и сектор при ДФ "Земеделие". Очевидно е налице тенденциозност от страна на органа по назначаване в двата случая, при които прекратява служебното правоотношение с Я. Ч.. Тя се изразява в идентичния начин по който прекратява служебни правоотношения на лицето, обусловен от допуснати от него грешки, които са и в нарушение на целта на закона. При това в единия от случаите е осъществен съдебен контрол за законосъобразност върху тези негови идентични действия. Поставя се въпросът и дали този административен орган действително е целял настъпването на последиците от издаването на оспорената заповед. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат съдебни разноски, а на ответната страна следва да се присъдят такива, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, в размер на 500.00 лв. за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение