Решение № 10318 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2019 г.

Решение № 10318 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1040/25.07.2019 г. на Административен съд София област (АССО) постановено по адм. дело № 200/2019 г.

С обжалваното решение са отменени по жалба на К. М. Заповед № 3 ЦУ 1750/26.11.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 92 и чл. 90, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", както и Заповед № 3272/06.12.2018 г. на същия орган, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение като "инспектор по приходите" в ТД на НАП – София, дирекция "Контрол", отдел "Проверки", ИРМ София област, фронт офис Ихтиман.

Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и в съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва изводите на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл. Сочи, че противно на приетото от съда, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание изрично е посочено времето, през което държавният служител е извършил неправомерните действия. Оспорва и изводите на съда, че в заповедта следва да бъдат посочени точно дните, в които държавният служител е бил в законоустановен отпуск като счита, че това обстоятелство подлежи на установяване и доказване, но не е сред задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. С оглед представените доказателства, оспорва извода на съда, че периода след 26.07.2016 г. е покрит от давността за налагане на дисциплинарно наказание. Неправилно съдът приема и, че заповедта не е мотивирана относно посочване на нарушаващото действие, както и вида на бездействието, дължимо съгласно длъжностната характеристика и резултата от нарушенията. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се реши по същество, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касаторът се представлява от юрк. Джумалийски и юрк. Френска.

Ответникът по касация – К. М. оспорва касационната жалба. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Георгиев.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Съдът е приел от фактическа страна, че в доклади от директора на дирекция "Контрол" на ТД на НАП София изх. № 399-58 от 13.07.2018 г. и 399-58 от 23.07.2018 г. са изложени данни за извършени нарушения на служебните задължения от страна на служителя К. М., докато същата е заемала длъжността старши публичен изпълнител в сектор "Обезпечаване и събиране на публични вземания", отдел "Публични вземания", ТД на НАП София, във връзка с принудителното изпълнение насочено срещу физическото лице Х. Г. и във връзка с производство за събирането и обезпечаването на принудителното изпълнение, насочено срещу "Рила Органик" ООД. Издадено е становище от ръководителя на "Инспекторат" на НАП с изх. № 24-28-1738#1 от 19.09.2018 г., относно Доклад от директора на ТД на НАП София вх. № 24-28-1738 от 11.09.2018 г. в ЦУ на НАП.

Със Заповед № 3 ЦУ-1369 от 03.10.2018 г. е възложено на дисциплинарния съвет на НАП да образува дисциплинарно дело срещу М., като същият е представил своето Решение № РЦУ-186 от 14.11.2018 г., в което е изложил становище, че е налице основание за дисциплинарна отговорност на държавния служител и е предложил на изпълнителния директор на НАП да й бъде наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 1 година".

С писмо изх. № от 15.11.2018 г на осн. чл. 93, ал. 1 от ЗДСл М. е уведомена за запознаване с дисциплинарното дело и даване на становище-обяснения на 21.11.2018 г. Видно от приложеният протокол такова е проведено в кабинета на изп. директор на посочената дата и час, като на 23.11.2018 г. М. е депозирала писмени обяснения.

В процесната заповед органът по назначаването е приел за установено следното:

І. Относно събирането и обезпечаването, насочено срещу Х. Г.:

І. 1. Служителят е нарушила служебните си задължения като в началото на 2016 г. е въвела и в последствие не е коригирала в софтуерната информационна система на НАП ИС "Събиране" постановление за налагане на обезпечителни мерки № 59-00-135-1 от 13.12.2013 г. за налагане на възбрана на притежаван от задълженото лице недвижим имот, намиращ се в гр. Ихтиман с балансова стойност 23 083, ЗЗ лв., за обезпечаване на задълженията по изпълнителното дело. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки № 59-00-135-1 от 13.12.2013 г. не е вписано в Службата по вписванията - гр. Ихтиман, с оглед на което не може да се приеме, че същото е наложено. С оглед на това, цитираният недвижимият имот е въведен неправомерно в системата като актив, обезпечаващ задължението. В резултат на тези действия, съответните задължения не са посочвани в издаваните удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК.

Нарушението било извършено, чрез бездействие в период от 26.07.2016 г. до 09.04.2018 г. (датата, до която служителя е заемала длъжността старши публичен изпълнител). През този период са издадени пет броя удостоверения по чл. 87, ал. 6 и по чл. 191, ал. 4 от ДОПК по повод на които, служителя е могла и е била длъжна да коригира отразената в системата обезпечителна мярка, която не е била реално наложена.

І. 2. В периода от 26.07.2016 г. до 09.04.2018 г. служителката е нарушила служебните си задължения, като е допуснала да бъдат издадени следните удостоверения, чл. 87, ал. 6 ДОПК и чл. 191, ал. 4 ДОПК, съдържащи неверни данни: на 01.02.2017 г. е издадено удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, в което е посочено, че задълженото лице няма задължения при наличие на дълг в размер на 16 372, 67 лв.; на дати 26.07.2016 г. (два броя в съответния ден), 21.11.2016 г. и 02.02.2018 г. са издадени удостоверения по чл. 191, ал. 4 ДОПК с посочени задължения и в приложените към тях служебни бележки е отразено, че има наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника - запор върху банковите сметки на длъжника.

При всяко искане за издаване на удостоверенията в ИС "Събиране" е получавана нотификация (системно уведомление) и публичният изпълнител е следвало да проверява актуалното състояние на наложените от него обезпечения, както и неговия размер. Отговорността за издаване на удостоверенията от компетентните органи по приходите от функция "Обслужване" в ТД на НАП София, е на служителя, тъй като информацията за наличие на обезпечения на задълженията е отразена в ИС "Събиране" лично от нея, а в период от 26.07.2016 г. до 09.04.2018 г. били издадени пет броя удостоверения по чл. 87, ал. 6 и по чл. 191, ал. 4 ДОПК по повод на които, служителката е могла и е била длъжна да коригира отразената в системата обезпечителна мярка, която не е била реално наложена. При всяко искане за издаване на удостоверенията в ИС "Събиране" е получавана нотификация (системно уведомление) и публичният изпълнител е следвало да проверява актуалното състояние на наложените от него обезпечения, както и неговия размер. Видно от изложеното, нарушението е извършено, чрез бездействие.

І. 3. Служителя е нарушил служебните си задължения, като не е наложил запори върху две от банковите сметки на задълженото лице в "СИ Банк" АД и "ЦКБ" АД. Нарушението било извършено чрез бездействие. В информационните системи на НАП е имало информация за банковите сметки на задълженото лице, до които служителят в качеството й на публичен изпълнител, на който възложено събирането и обезпечаването на неговите задължения е имала достъп и е била длъжна да предприема действия по обезпечаване и събирането им. Видно от изложеното, нарушението също е извършено, чрез бездействие.

ІІ. Относно събирането и обезпечаването, насочено срещу "Рила Органик" ООД:

ІІ. 1. Служителят е нарушила служебните си задължения като на 24.11.2016 г. е въвела в софтуерната информационна система на НАП ИС "Събиране" постановление за налагане на обезпечителни мерки № С160023-022-0038377 от 24.11.2016 г., за налагане на възбрана на притежаван от задълженото лице недвижим имот, намиращ се в гр. Велинград на стойност 80 640, 86 лв., за обезпечаване на задълженията на дружеството. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки № С160023-022-0038377 от 24.11.2016 г. не е вписано в Службата по вписванията - гр. Велинград, с оглед на което не може да се приеме, че същото е наложено, а недвижимият имот е въведен неправомерно в системата като актив, обезпечаващ задължението.

На 31.10.2017 г. служителят е издала и отразила в ИС "Събиране" Постановление изх. № С170023-022-0063121 от 31.10.2017 г. за налагане на възбрана върху същия имот. Възбраната била отразена на 03.11.2017 г. в имотния регистър на Служба но вписванията - гр. Велинград. Вписването е поредно, след учредена ипотека на 15.03.2016 г. в полза на трето лице, поради което стойността на обезпечението, не следва да се отразява ИС "Събиране", тъй като НАП се явява втори по ред кредитор. В резултат на тези действия, съществуващите задължения на дружеството не са посочвани в издаваните удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Констатирано е, че нарушението е извършено чрез поредица от действия и бездействия.

ІІ. 2. В периода от 24.11.2016 г. до 09.04.2018 г. служителя е нарушила служебните си задължения като е допуснала да бъдат издадени следните удостоверения, чл. 87, ал. 6 ДОПК и чл. 191, ал. 4 ДОПК, съдържащи неверни данни, а именно:

• на 24.11.2016 г., 26.01.2017 г., 23.02.2017 г., 30.10.2017 г., 31.10.2017 г. и 01.03.2018 г. е издадено удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, в които било отразено, че дружеството няма задължения или са посочени задължения, които не са присъединени към изпълнителното производство;

• на 23.06.2017 г. е издадено удостоверения по чл. 191, ал. 4 ДОПК, с посочени задължения и в приложените към тях служебни е отразено, че има наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника - запор върху банковите сметки на длъжника.

При всяко искане за издаване на удостоверенията в ИС "Събиране" е получавана нотификация (системно уведомление) и публичният изпълнител е следвало да проверява актуалното състояние на наложените от него обезпечения, както и неговия размер. Отговорността за издаване на удостоверенията от компетентните органи по приходите от функция "Обслужване" в ТД на НАП София, е на служителя, тъй като информацията за наличие на обезпечение на задълженията отразена в ИС "Събиране" лично от нея, а в периода от 24.11.2016 г. до 09.04.2018 г. са издадени седем броя удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК и по чл. 191, ал. 4 ДОПК по повод на които, служителката е могла и е била длъжна да коригира отразената в системата обезпечителна мярка, която не е била реално наложена. Видно от изложените факти и обстоятелства, контролния орган на НАП приел, че нарушението е извършено чрез бездействие.

С оглед изложените деяния служителят не е изпълнил следните свои служебни задължения:

• не е изпълнила изискването в процедура С5 "Проверка за налагане на обезпечителни мерки" на функция "Събиране", относно извършване на проверка годността на активите, според която публичния изпълнител следва да избере най-подходящата обезпечителна мярка;

• нарушила е и произтичащите от длъжностната характеристика задължения и отговорности, а именно:

• т. 4 от Раздел "Преки задължения" да организира и осъществява процеса по принудително изпълнение, включително да извършва преценка и избор кои способи за принудително изпълнение да използва,

• т. 18 от Раздел "Преки задължения" да въвежда своевременно в ползваните и поддържани от дирекцията регистри и програмни продукти съответните данни, свързани с дейността си.

• т. 3 от Раздел "Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите" да отговаря за законосъобразността на изготвените актове и документи.

Изложените деяния представляват дисциплинарни нарушения съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал показанията на свидетелите З. З. и М. К.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - изпълнителният директор на НАП, в рамките на неговите правомощия.

Приел, че заповедта не отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл., като е в тази връзка е намерил за основателни доводите на жалбоподателя (сега ответник по касация).

Най-съществен порок по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, решаващият съд е констатирал във връзка с непосочване на конкретна дата на твърдените дисциплинарни нарушения, които в заповедта били посочени с отделни абзаци, с тирета. Приел е по отношение на нарушенията свързани със събирането и обезпечаването насочено срещу Х. Г., че е налице и противоречие с чл. 94, ал. 1 ЗДСл – относно нарушението описано в т. І. 1 от заповедта. Липсва конкретна дата за всяко едно от твърдените дисциплинарни нарушения, а от друга страна периодът на същите е посочен противоречиво. По отношение на нарушението описано в т. І. 2 е посочил, че след като нарушението е извършено чрез бездействие, то липсва посочване кога (в какъв срок) е била длъжна служителката да въведе, а не е въвела ОМ. По отношение на нарушението по т. І. 3 е приел, че липсва посочване на времето на дължимото и неизвършено действие.

По отношение дисциплинарните обвинения по т. ІІ от заповедта. Относно нарушението описано в т. ІІ. 1. е приел, че тъй като е посочено, че нарушението е извършено чрез "поредица от действия и бездействия", липсва посочване на нарушаващото действие, както и вида на бездействието, дължимо съгласно длъжностната характеристика. По второто нарушение описано в т. ІІ. 2. на заповедта, решаващият съд е изложил аналогични мотиви за липсата на посочен в какъв срок служителя е бил длъжен да изпълни вменено му задължение, което той не е изпълнил, за да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност.

Изложил е съображения, че въпросът за времето на извършване на дисциплинарното нарушение, изразило се в действие или бездействие е важен, с оглед възможността на съда да извърши проверка за законосъобразност на заповедта относно преклузивните срокове по чл. 13а ЗНАП във връзка с чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Липсата на еднозначно посочени дати не позволявала да се извърши такава проверка. Приел е, че при издаване на заповедта е спазен двумесечния срок, но тъй като той се поглъща от двугодишния, то при всички случай дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, ако са изтекли две години от извършването на нарушението. След като в случая липсва конкретна дата на извършените нарушения, които датират от 2016 г., то изчисляването на преклузивния срок по чл. 13а ЗНАП, следва да бъде много стриктно, като начинът на ползваните в заповедта периоди не позволявали това.

Приел е, че е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Посочил е, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. В заповедта по всяко едно от дисциплинарните обвинения липсва посочване на какви вредни последици в какъв размер на държавната служба са настъпили.

Приел, че е нарушена и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Като нарушени служебни задължения в оспорената заповед е цитирана "Процедура С5 "Проверка на налагане на обезпечителни мерки" на функция "Събиране". Непосочването на конкретна разпоредба в нея лишава служителя от правото да знае в какво дисциплинарно нарушение е обвинен. Също така посочените точки /т. 4, т. 18 от длъжностната характеристика на М. като нарушени от нея, са несъответни на съдържанието й. Наличния по делото екземпляр от връчена длъжностна характеристика на служителя М. за длъжността публичен изпълнител, съдържанието на т. 4 и т. 18 от Преките задължения не отговаря на описаните като нарушени в оспорената заповед.

За основателен е приет и довода на жалбоподателя (ответник по касация), че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание не е съобразен критерият по чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗДСл – цялостното поведение на държавния служител. Посочил е, че при преценка на цялостното служебно поведение за времето на заеманата длъжност, дисциплинарно наказващият орган, е отчел последователните високи атестационни оценка на М. на длъжността публичен изпълнител, които обаче е приел, като отегчаващи отговорността й обстоятелства.

Решението е правилно като резултат, по следните съображения.

Правилен е изводът на съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган.

Неправилен е изводът на съда, че процесната заповед е немотивирана, не отговаря на изискванията на чл. 97, ал. 1 ЗДСл и по конкретно на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 изискващи заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да съдържа описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; служебните задължения, които са били виновно нарушени. Процесната заповед е достатъчно мотивирана, като отговаря на изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от закона. За всяко от деянията приети за дисциплинарни нарушения подробно е описано в какво се изразява, като е посочен и периода в който е извършено, с оглед тяхната специфика. В този смисъл посочването на период от време на извършване на нарушението не означава, че заповедта не съдържа задължителен реквизит. Единствено по отношение на нарушението описано в т. І. 3 от заповедта липсва посочване на дата на извършването му, вкл. и като период от време. Това обаче не може да доведе до незаконосъобразност на заповедта. По отношение на нарушението описано в т. І. 1 от заповедта е вярно, че в същата е описано, че в началото на 2016 г. служителката е въвела и впоследствие не е коригирала в софтуерната информационна система на НАП ИС "Събиране" постановление за налагане на обезпечителни мерки № 59-00-135-1 от 13.12.2013 г. Но дисциплинарно наказващият орган е посочил, че нарушението е извършено в периода 26.07.2016 г. до 09.04.2018 г., т. е. за периода от началото на 2016 г. до 26.07.2016 г. не се налага дисциплинарно наказание на служителката с оглед погасяването му по давност. В тази връзка доводите на съда, че в заповедта не са посочени периодите, през които М. е била в законоустановен отпуск, са неправилни. Основателно в касационната жалба се сочи, че това не е задължителен реквизит на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 97 ЗДСл. По делото са представени доказателства, че служителката е била в законоустановен отпуск повече от 6 месеца – 122 работни дни. С оглед датата на издаване на заповедта 26.11.2018 г. и най ранната дата от периодите, в които е посочено, че са извършени дисциплинарните нарушения, са спазени сроковете по чл. 13а ЗДСл.

Неизпълнението на служебните задължения следва да има конкретна проявна форма – действие или бездействие, с което служителят не изпълнява служебните си задачи съобразно изискванията и начина на изпълнение на държавната служба, предвидени в нормативните правила, вътрешнослужебните актове и длъжностната характеристика. В случая с мотивите на оспорваната заповед това изискване е изпълнено. Невярно съдът сочи, че посочените като нарушени точки от длъжностната характеристика – т. 4 и т. 18, не отговаряли на описанието на преките задължения посочени във връчената на М. длъжностната характеристика. По делото, на лист 340, се съдържа длъжностна характеристика за длъжността старши публичен изпълнител в отдел "Обезпечаване и събиране на публични вземания" в ТД на НАП, връчена на М. на 10.02.2014 г. Именно това е длъжността, която служителката е заемала в периода на извършване на нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност и това изрично е посочено в заповедта. Описанието на тези задължения съдържащо се в оспорваната заповед напълно съответства на посоченото в длъжностната характеристика. По делото, като доказателства са представени още две длъжностни характеристики (лист 305 и лист 380), но същите се отнасят до други длъжности заемани от служителката в НАП и са неотносими към спора.

Правилен е изводът на съда, че е допуснато нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. във връзка с чл. 97, ал. 1 ЗДСл. Изложените в заповедта мотиви, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител, не се подкрепят от събраните по делото доказателства и отделно от това не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Видно е, че ДС е предложил по-леко наказание – това по чл. 90, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Мотивите на органа, за да не приеме така предложеното му наказание не обосновават избраното от него по-тежко дисциплинарно наказание. Правилно съдът е посочил, че не са посочени какви вредни последици са настъпили от извършените деяния, а тяхното посочване е необходимо, за да се прецени обосноваността на избраното дисциплинарно наказание. Правилно съдът е посочил, че високите атестационни оценки на служителката, не може да се отчетат като отегчаващо вината обстоятелство и да обосновават по-тежко дисциплинарно наказание. От показанията на разпитаните по делото свидетели (и на двете страни) се установява, че публичните изпълнители са изключително натоварени и че М. е изпълнявала съвестно служебните си задължения, като извършеното може и да е в резултат именно на тази натовареност. В заповедта не е мотивирана приетата от органа форма на вината на служителката – умисъл. В процесната заповед не е мотивирано защо дисциплинарно наказващия орган е приел, че служителката умишлено и съзнателно е имитирала действия по налагане на обезпечителни мерки на задължените лица, във връзка с възложените й производства по събирането и обезпечаването. За да направи извод, че служителката е имитирала налагане на обезпечителна мярка, в заповедта е посочено, че тя е прикачила в системата празен лист. Не е установена причината за прикачването на този празен лист, като не е отговорено на довода на М., че вероятно това е станало по погрешка при тестовия период на деловодната система на НАП. Освен това видно от изложеното в заповедта този бял лист е прикачен при отразяване на постановление за налагане на обезпечителни мерки № 59-00-135-1/13.12.2013 г. в началото на 2016 г., което време е извън периода, за който е ангажирана отговорността. Не е посочено в какъв размер са несъбраните публичните задължения вкл. с колко са нараснали. Това са доводите на органа, за да не възприеме предложеното от дисциплинарния съвет дисциплинарно наказание, но те са необосновани.

Наложеното от дисциплинарно наказващият орган наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от служителя дисциплинарно нарушение, с оглед установените по делото обстоятелства при извършването му. Принципът на съразмерност, прогласен от разпоредбата на чл. 6 АПК изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, при наличието на две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, както и че административният орган трябва да се въздържа от издаване на актове и извършване на действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, и че следва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 1 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски би била основателна, ако бе доказана. Пред касационната инстанция не са представени доказателства за направени разноски, вкл. за заплатено възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение