Решение № 10622 от 22.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Илиев, чрез пълномощника му адв. М. Христов, против решение 234 от 04.03.2022 г., постановено по адм. дело 544/2020 г. на Административен съд - Софияобласт (АССО), с което е отхвърлена жалбата му против Решение 23/04/1/0/00677/3/01/04/02 за отказ от изплащане на финансова помощ, с изх. 01-6500/562 от 24.02.2020г., издадено от изпълнителния Директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касационният жалбоподател развива доводи за недопустимост на съдебното решение, тъй като е постановено по нищожен административен акт, алтернативно за неправилност на същото като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Гачев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че земеделският производител (ЗП) И. Илиев има сключен договор 23/04/1/0/00677 от 25.02.2016 с Държавен фонд Земеделие по подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г., с инвестиционно намерение Закупуване на земеделска техника, транспортни средства и оборудване, необходими за биологично отглеждане на 580 дка трайни насаждения от вишна в [населено място], общ. Ботевград". На 04.08.2016 г. земеделският производител е подал заявка за окончателно плащане в размер на одобрената субсидия по договора, а именно 532 063,29 лева, по която с решение от 24.02.2020 г. има постановен отказ за изплащане на финансовата помощ. С решение 780/10.06.2019 г. по адм. дело 322/2018 г. по описа на АССО, съдът е отменил административния акт на ДФ Земеделие и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. При повторното разглеждане на преписката е постановено обжалваното пред първоинстанционния съд решение 23/04/1/0/00677/3/01/04/02 на изпълнителния директор на ДФЗ с изх. 01-6500/562 от 24.02.2020 г., с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ по подадената от И. Илиев заявка за окончателно плащане на основание чл. 49, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 43, ал. 3 от Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (Наредбата 9/21.03.2015 г., Наредбата). Отказът е мотивиран с обстоятелството, че при извършени административни и контролни проверки от страна на ДФЗ, е установено от обективна и субективна страна, че са създадени изкуствени условия от жалбоподателя за осигуряване на предимство пред останалите кандидати, с цел получаване на финансова помощ в размери, надвишаващи регламентираните в Наредба 9/21.03.2015 г. максимални размери на помощта по подмярката, което е в противоречие с целите на мярката. Административния орган е установил наличие на свързаност между ЗП И. Илиев и ползвателите на финансова помощ по подмярка 4.1, получили одобрение на проекти със заявления за подпомагане, подадени в периода на прием от 14.04.2015 г. до 08.06.2015 г. (първи прием по подмярката), съгласно Заповед РД 09 - 213/27.03.2015, а именно: ЗП Ц. Цеков с договор 23/04/1/0/02501 от 28.07.2016 г. и постановен отказ от пълното изплащане на финансовата помощ по договора с Решение за налагане на финансова корекция, ЗП П. Костадинова с договор 23/04/1/0/01336 от 11.03.2016 г. и постановен отказ от пълното изплащане на финансовата помощ по договора с Решение за налагане на финансова и ЗП С. Лазарова с договор 23/04/1/0/02254/21.03.2016 г., по който ДФ Земеделие е изплатил общо финансова помощ в размер на 1 470 725,65 лв. Между лицата съществува финансова обвързаност и координация, като Ц. Цеков обезпечава кредит на И. Илиев със собствени имоти, тъй като от данни в Агенция по вписванията е видно, че по партидата на И. Илиев на 12.10.2015 г. на шест поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място] са вписани договорни ипотеки - встъпване в дълг с Първа инвестиционна банка АД и длъжник - в качеството си на поемател С. Лазарова. Собственик на имотите, на които е учредил договорна ипотека и вписан като ипотекарен длъжник е Ц. Цеков. Установена е икономическа свързаност между И. Илиев и Ц. Цеков като съдружници в Яблена Натура и Партнърс ООД. Към дата на учредяване на дружеството - 08.07.2016 г., И. Илиев има дялово участие 4%, Ц. Цеков с 35%, управител и собственик с дялово участие от 14% е синът му М. Цеков. От справка за дружествените дялове е установено, че дялово участие в Яблена Натура и Партнърс" ООД има С. Лазарова с дялово участие 35% (майка на дете на Ц. Цеков), П. Костадинова с дялово участие 4% (съпруга на И. Илиев), Й. Липов с дялово участие 4% и М. Иванов с дялово участие 4%. В представения бизнес план по подмярка 4.1 от П. Костадинова е предвидено, че реализацията на инвестицията на обща стойност 2 437 015,22лв. ще бъде осъществена със собствени средства, също както е по проекта на И. Илиев. Впоследствие е установено, че банков кредит на П. Костадинова на стойност 2 193 300,00лв. е обезпечен с договор по кредитна линия отпуснат на Ц. Цеков. Установени са парични преводи от Ц. Цеков към П. Костадинова, осъществени преди последната да извършва плащания по различни доставки на активи и услуги. Установени са лични връзки между С. Лазарова и Ц. Цеков, изразяващи се в обстоятелството, че двамата имат общо дете. Налице са и икономически връзки, изразяващи се в това, че доставчик на посадъчния материал за извършване на дейности по одобрения проекта на С. Лазарова е ЗП Ц. Цеков. Във връзка с извършване на плащанията по заявените за възстановяване разходи по проекта на С. Лазарова е установено парично постъпление под анотация заем по сметката на С. Лазарова от Яблена Натура и Партнърс" ООД. Установено е, че преди кандидатстването по мярката Илиев е работил като охранител на трудов договор в дружество, чиито едноличен собственик на капитала е друг кандидат - Ц. Цеков, до 09.04.2015 г., а след тази дата работи като охранител в друго дружество, чийто едноличен собственик на капитала е И. Илиев - баща на Ц. Цеков. От посочените факти е прието, че се установяват икономическа и финансова свързаност между земеделските производители, аналогична със свързаността с И. Илиев и финансиране на проекта на П. Костадинова със средства на Ц. Цеков. Ц. Цеков има одобрен и платен договор 23/121/04674 от 05.01.2012 г. с предмет Изграждане и оборудване на склад за съхранение на плодове в [населено място], общ. Ботевград. Инвестициите на И. Илиев и П. Костадинова се намират в същата община - [населено място], общ. Ботевград. Това обстоятелство според административния орган налага извода, че има етапност в изграждането на един затворен производствен цикъл, който не би могъл да бъде осъществен със средства от ПРСР единствено и само от Ц. Цеков, поради лимит на общата допустима за финансиране субсидия, което представлява и основанието за използването на ЗП П. Костадинова и ЗП И. Илиев. Съгласно установените отношения между тези лица административният орган не приема създаваните от тях земеделски стопанства като израз на автономна, независима предприемаческа инициатива, а приема, че същите са учредени изкуствено с цел формално да отговорят на изискванията за допустимост за подпомагане по подмярка 4.1, за да получат финансово подпомагане в размери, надвишаващи максимално допустимите. Освен това от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено, съдът е установил, че между ЗП И. Илиев (заемател) и ЗП Ц. Цеков (заемодател) е бил сключен договор за заем от 01.08.2014 г. за сумата от 700 000 лева, със срок на изплащане 36 месеца. По договора не е била уговорена възнаградителна лихва, като сумата е била отразена в счетоводството на касатора и остатъка от задължението към 31.12.2016 г. е възлизало на 388 514, 29 лева. Не са установени задължения на И. Илиев към П. Костадинова, както и аналитична партида в счетоводството му със С. Лазарова, тъй като не са били налице взаимоотношения между тях. Към 31.12.2016 г. са установени задължения на касатора към Яблена Натура и Партнърс ООД в размер на 116 120.80 лева. При тези фактически констатации, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че жалбата е неоснователна. Мотивирал се е, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган изпълнителният директор на ДФЗ съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. във вр. чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), при спазена форма и изложени подробни мотиви по отношение фактическия състав по чл. 43, ал. 3 от приложимата наредба. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореното решение е издадено и при правилно приложение на материалния закон, като е тълкувал и приложил нормите на чл. 43, ал. 3 от Наредбата, съгласно която финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката и правилото на чл. 11, ал. 1, налагащо да не се дава предимство, а даденото да се отнема, в случаите, в които бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено създадени условия. Съдът се е позовал и на решението по дело С-434/2012 г. на Съда на Европейския съюз (ЕС), в което е посочено, че разпоредбата на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 г. на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент, като органът може да се обоснове както с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тях. Приел е за установено от обективна страна, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната норма условия, целта не е постигната, както и наличието на връзки от различно естество, които обуславят от субективна страна умишлена координация насочена към получаването на неследващо се финансиране. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е недопустимо, тъй като с него е потвърден нищожен административен акт. Недопустимо е едно решение, постановено при липсата на основания за произнасяне на съда по същество, например недопустима жалба, такава с неотстранени недостатъци, липса на годен за оспорване предмет, ненадлежно упражняване на право на жалба, т. е. при липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка за произнасяне по спора. В случая не се твърдят и не са налице подобни обстоятелства. Съдът е сезиран с допустима жалба, подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт и произнасянето е валидно. Обстоятелството дали един оспорен административен акт е нищожен е относимо към проверката за наличие на основанията на отмяна по чл. 146, т. 1 от АПК, а не към валидността на произнасянето на съда. Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Възражението за нищожност на оспорения отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, разгледано като такова за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционният съд, а не като основание обосноваващо недопустимост на съдебното решение, също е неоснователно. Правилно съдът е приел, че процесния индивидуален административен акт не е нищожен. За да е нищожен един административен акт е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе и целените правни последици. Подобни пороци са липсата на компетентност и нарушаване на изискването за форма (установена от закона) до степен да липсва ясно изразена воля. Останалите пороци на административния акт допуснати от органа в хода на административното производство нарушения на административно производствените правила, нарушение на материално правните разпоредби и на целта на закона, ако не засягат същността на акта като властническо волеизявление (което е възможно в изключителни случай) са основания за неговата незаконосъобразност, но не и за неговата нищожност. В случая правилно първоинстанционния съд е установил, че оспореното решение, издадено при повторното разглеждане на преписката не е нищожен административен акт, тъй като това е нов административен акт, издаден на различно правно основание от правното основание на което е издаден отмененият първоначален отказ на ДФЗ, постановен по същата заявка за окончателно плащане 23/04/1/0/00677/301 от 04.08.2016 г., отменен от съда, с влязло в сила решение. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират с всички събрани по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна и съвкупна преценка, противно на твърденията на касационния жалбоподател. Категорично са доказани обстоятелства, налагащи извод за наличие на правни, икономически и лични връзки между лицата, участващи в инвестиционните проекти, както и на наличие на данни (улики по смисъла на решение С-343/2012 на СЕС), свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тях. Съдът правилно е приложил материалния закон, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съгласно чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. Според чл. 11, ал. 1 от Наредба 9/21.03.2015 г., не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Наредба 9/21.03.2015 г., изкуствено създадено условие е всяко условие по смисъла на чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Според посочения текст от Регламента без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Целта е дадена в чл. 2 от Наредбата и тя е повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез: 1. преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; 2. насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; 3. опазване на компонентите на околната среда; 4. спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС) и подобряване на условията земеделските стопанства; 5. насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопанин. За да се приеме, че е налице злоупотреба от страна на бенефициент по договор за безвъзмездна финансова помощ, трябва да се установи, че са осъществени обективните обстоятелства, при които може да се приеме, че въпреки формалното спазване на предвидените в приложимите разпоредби условия, преследваната цел не е постигната. Също така трябва да се установи и наличие на субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство като изкуствено се създават условия за получаване на помощта. При тази регламентация и при установените в хода на административното производство обстоятелства, послужили като фактическо основание за издаване на акта, следва да се приеме за правилен изводът на първоинстанционния съд за наличие на съгласувани действия на земеделските производители касатора И. Илиев, П. Костадинова, Ц. Цеков и С. Лазарова с цел изкуствено създаване на условията за получаване на помощта. Правилно административният съд е отчел и относимостта на тълкуването на чл. 4, §8 от Регламент /ЕС/ 65/2011, дадено с решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г. относно наличието на обективен и субективен елемент като условие за прилагането му. Обоснована е преценката на съда, че в случая са налице и обективния и субективен елемент в поведението на жалбоподателя по смисъла на посоченото решение на СЕС, като от обективна страна е преценил, че целта, преследвана с приложимата наредба не може да бъде постигната, а от субективна, че целта на оспорващата е била да получи облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане. Именно в този аспект съдът е обсъдил правните, икономически и лични връзки между земеделските производители И. Илиев, П. Костадинова, Ц. Цеков и С. Лазарова, като е установил участието им в сходни проекти. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 297 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. И в другите развили се съдебни производства, посочени в мотивите на съдебното решение и по настоящото дело са установени изкуствено създадени условия, изразяващи се умишлена координация между земеделските производители Ц. Цеков, П. Костадинова, С. Лазарова и касационния жалбоподател И. Илиев, след непротиворечиво установената финансова и лична обвързаност между лицата. Следователно може да се направи извод, че са налице обективните и субективни условия и обстоятелства, необходими за получаване на помощта в нарушение на изискванията на Наредбата и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, както правилно е приел и решаващият съд. В тази връзка, правилно съдът е взел предвид влезлите в сила съдебни решения, постановени съответно по адм. дело 1170/2019 г. по описа на АССО, потвърдено с решение по адм. дело 7184/2021 г. на ВАС и адм. дело 453/2020 г. на АССО, потвърдено с решение 10297/2020 г. на ВАС са установени изкуствено създадени условия по проектите на Ц. Цеков, с тези на П. Костадинова, С. Лазарова и И. Илиев - понастоящем касатор. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено на 200 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,