Решение № 10611 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.119 от КСО. Образувано е по касационна жалба подадена от Ш. Ю. Х. срещу решение 11/06.01.2025 год. постановено по адм.д. 242/2024 год. по описа на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата и против решение 1012-16-79/1 от 15.10.2024 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Разград, с което е отхвърлена жалбата и против разпореждане 2140-16-361/27.09.2024 год. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Разград в частта за отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 15.02.2024 год. Навеждат се оплаквания за нарушение на материалния закон-касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да присъди направените разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Разград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в 14 дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С процесното решение на директора на ТП на НОИ Разград е отхвърлена жалбата на Ш. Ю. Х. против разпореждане 2140-16-361/27.09.2024 год. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Разград в частта, с която е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 15.02.2024 год на основание чл.68, ал.3 от КСО. За да постанови своя отказ административният орган е приел, че лицето е подало заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 15.02.2024 год. и към тази дата същото има навършени [възраст] и общ осигурителен стаж 14 години 05 месеца и 17 дни като в този стаж е включено времето от 30.04.1975 год. до 27.08.1975 год. /3 месеца и 27 дни/, през което жалбоподателката е била в майчинство. Органът е зачел действителен осигурителен стаж от 14 години 01 месец и 20 дни като времето на майчинството от 03 месеца и 27 дни не е зачетен за действителен осигурителен стаж на основание §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. В тази връзка е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Решението на директора на ТП на НОИ Разград е обжалвано пред Административен съд Разград, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на Х. като неоснователна. При постановяване на решението си съдът е приел, че правилно административният орган е отхвърлил жалбата срещу разпореждането, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не са налице условията по чл.68, ал.3 от КСО, а именно 15 години действителен осигурителен стаж. Лицето има навършени [възраст] към датата на подаване на заявлението, но няма действителен осигурителен стаж от 15 години. Зачетеният действителен осигурителен стаж е 14 години 01 месец и 20 дни. Спорният стаж, който не е признат от пенсионния орган е в размер на 3 месеца и 27 дни, през който период жалбоподателката е била неработеща майка. По отношение на този стаж първоинстанционният съд е приел, че неправилно пенсионният орган не го е зачел за действителен осигурителен стаж като е изложил мотиви съобразени с практиката на ВАС. Приел е, че жените-майки се ползват от особената закрила на държавата и на основание чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО този период следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Независимо обаче от така приетото съдът е извел извод, че лицето не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като дори и с този стаж не се достига условието за 15 години действителен осигурителен стаж. В тази връзка съдът е отхвърлил жалбата на Х. като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на Административен съд Разград, поради което на основание чл.222, ал.2, изр.второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. Правилно първоинстанционният съд е установил, че дори спорният по делото стаж за времето от 30.04.1975 год. до 27.08.1975 год. да се признае за действителен осигурителен стаж, то не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, тъй като същото не достига 15 години действителен осигурителен стаж. Не са налице двете предпоставки по чл.68, ал.3 от КСО, поради което издадените административни актове от пенсионните органи са правилни и законосъобразни и като ги е потвърдил първоинстанционният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,