Решение № 9197 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2019 г.

Решение № 9197 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Бета 111" ООД, чрез процесуален представител адв. Камбуров, срещу Решение № 1427/04.07.2019 г. по адм. д. № 520/2019 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0394155/06.03.2019 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – София. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационна жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Биков, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното решение АС Благоевград е отхвърлил жалбата на "Бета 111" ООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0394155/06.03.2019 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – София, с която на "Бета 111" ООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект – магазин за хранителни стоки - "БГ Маркет № 4", находящ се в гр. Благоевград, ул. "Славянска" № 79, стопанисван и експлоатиран от "Бета 111" ООД и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "д" ЗДДС. Съдът е стигнал до извод, че заповедта за ПАМ е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС и при спазване на административнопроизводствените правила. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че установените факти по делото обуславят извода за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби от търговските обекти, чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г.") предвиждат, че лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е задължено да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. В случая между страните не е спорно, че към момента на осъществената проверка в търговския обект не се съхраняват посочените в чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/2006 г. документи на двете фискални устройства. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. След като от установеното нарушение не е доказано да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на процесната ПАМ за срок от 7 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Следва да се има предвид, че още в хода на административното производство от дружеството са представени паспортите на фискалните устройства, с което е постигната целта на ПАМ. При касационната проверка се установи също, че за описаното нарушение, предмет на ЗПАМ няма данни, нито твърдения, да е съставен АУАН и съответно да е издадено НП. Съгласно чл. 193 от ЗДДС установяването на нарушенията на този закон се извършва по реда на ЗАНН. Според чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите. Цитираните норми изискват да бъде съставен акт за административно нарушение след съставянето на протокола за извършената проверка, какъвто не е приложен по делото, вкл. и пред касационната инстанция. Предвид чл. 193, ал. 1 от ЗДДС нарушението - при липса на акт за установяването му, не е установено по предвидения в закона ред. Решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на заповедта за ПАМ. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да бъдат присъдени осъществени разноски за заплатена държавна такса за касационното производство в размер 370 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и за заплатена държавна такса за първоинстанционно производство в размер на 50 лв. или общо за двете инстанции 1220 лв. С оглед фактическата и правна сложност на спора не е основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение