Решение № 13643 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2010 г.

Решение № 13643 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от юрисконсулт Радостина Георгиева Енева като процесуален представител на областния управител на област с административен център гр. Варна против решение № 1116 от 02.06.2010 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 3270/2009 г. С него се отменя Заповед № РД - 09 - 7706 - 311/01.10.2009 г. на областния управител - Варна за одобряване на план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищно образувание по § 4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, м. "Еменшенлията", землище на с. Близнаци, Община Аврен, област Варна в частта относно новообразувани имоти № 25 и № 71 по жалба от Иван Цветанов Велев. Поддържат се доводи в касационната жалба за неправилност на решението от съдържанието на която се извличат основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му. Свеждат се до невъзможност да бъде изпълнено съдебното решение и за спазване на изискванията по чл. 28 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. Ответникът, Иван Цветанов Велев Взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни, Веса Ганева Велева, Тодор Николов Тодоров, Илия Николов Тодоров и Тодор Иванов Тодоров не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съгласно чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ, безусловно изискване към плана на новообразуваните имоти е с него за всеки имот да се осигурява достъп до улица или път. По делото е установено, че посоченото нормативно изискване не е спазено по отношение на процесния новообразуван имот № 25 - освен, че не е проектиран в границите на предоставения на жалбоподателя за ползване имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имотът е без какъвто и да е излаз на път или улица. Това означава, че в съответната част ПНИ не може да изпълни предназначението, което законът свързва с него, а именно, да бъде изработен по начин, който обезпечава правилното устройство на територията и позволява нормалното му ползване. Налице е несъответствие с материалния закон, което правилно е преценено от административния съд като основание по чл. 146, т. 4 АПК за отмяна на акта и за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона /чл. 173, ал. 2 АПК/. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Иван Цветанов Велев срещу цитираната заповед на областния управител, издадена на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ в частта за новообразуван имот № 25 за който в ПНИ не е предвиден достъп до път или улица. Съдът е разгледал жалбата по същество и от доказателствата по делото е установил, че жалбоподателят е ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост и записан в регистъра към ПНИ като собственик на новообразуван имот № 25. Установено е, че имота няма достъп до улица или път, а до изработването на ПНИ е ползван път който не е отразен в не може да се ползва тъй като попада е в други имоти. При съобразяване на фактическата обстановка и разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ е прието нарушение на материалния закон по отношение на имот № 25 и имот № 71 от ПНИ в която част заповедта е отменена и преписката върната на органа за издаване на нов акт в тази част при спазване указанията на съда и изискванията на закона за осигуряване на имота с достъп до път или улица. Така постановено решението е правилно. Приложимата уредба към настоящият спор е чл. 28 от ППЗСПЗЗ. В ал. 5 се предвижда че ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки отделен имот се осигурява достъп до път или улица. Цитираната разпоредба е задължителна за административния орган при издаването на обжалваната заповед. Въпросът че до отредения с ПНИ имот № 25 на жалбоподателя не е осигурен достъп до път или улица е безспорен между страните. Това е достатъчно като основание за извод за материална незаконосъобразност на заповедта в обжалваната част както правилно е приел и административния съд в обжалваното решение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за невъзможност да бъде осигурен такъв достъп, тъй като ПНИ в обжалваната част не може да съществува в такъв вид без да осигурява достъп на всеки имот до път или улица. Установяването на законосъобразни технически възможности за осигуряването на имота с достъп до път е задача на административния орган в рамките на законовите му правомощия и задължение, вменено от ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му, поради което доводите за липса на такива възможности са неоснователни. Правилното устройство на територията е една от целите на ППЗСПЗЗ при изработването на ПНИ и административният орган е длъжен да се съобрази с изискванията на закона. При изработването на ПНИ следва да се спазят и всички разпоредби на чл. 28 от ППЗСПЗЗ съдържащи изисквания от техническа страна по отношение конфигурацията и площта на имота съобразени със сградите и съоръженията в него. При съображенията по горе решението като постановено при отсъствието на основания за отмяната му следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение