Решение № 15256 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3164/2011 г.

Решение № 15256 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3164/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Кърджали, срещу решение № 1 от 10.01.2011 г. по адм. дело № 198/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Кърджали, в частта му, с която административният акт е бил отменен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - МБАЛ "Ардино" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1 от 10.01.2011 г. по адм. дело № 198/2010 г., в обжалваната му част, Административният съд - гр. Кърджали, е отменил писмен отказ на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Кърджали, обективиран в писмо изх. № 29-02-91 от 29.01.2010 г., за сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 46, 47,50,52,56, 91 и 94. Съдебният акт не страда от релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е постановено след решение № 13809 от 17.11.2010 г. по адм. дело № 6668/2010 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение. С него е отменено решение № 34 от 09.04.2010 г. по адм. дело № 32/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Кърджали, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При условията на чл. 224 АПК са били дадени конкретни указания относно доказателствата, както и по тълкуването и прилагането на закона, които са били изпълнени от първоинстанционния съд. Основателно съдът е приел, че представеното извлечение от електронна поща не доказва обстоятелството, че по отношение на МБАЛ "Ардино" ЕООД - гр. Ардино са изпълнени изискванията на чл. 20, ал. 3 от НРД 2010. Това е така, защото изпратеното на 15.01.2010 г. по електронна поща писмо не установява съдържанието му. От фактическа страна е безспорно, че Многопрофилна болница за активно лечение "Ардино" ЕООД е лечебно заведение по смисъла на чл. 9 от Закона за лечебните заведения, на което с разрешение № МБ-5 от 30.03.2005 г. от министъра на здравеопазването е разрешено да осъществява посочените в разрешението дейности. Лечебното заведение е подало заявление до директора на РЗОК гр. Кърджали с вх. № 29-02-20 от 07.01.2010 г. за сключване на договор за изпълнение на медицинска помощ, към което са приложени съответни документи. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че след като в приложение № 18 към НРД 2010 и въведените с него условия за сключване на договор с НЗОК, конкретно по клинични пътеки № 46, 47, 50, 52 и 56, не се съдържа изискване за най-малко двама основни специалисти на основен трудов договор и пълен работен ден за изпълнение на тези клинични пътеки, то отказът е незаконосъобразен. Последното се отнася и до клинични пътеки № 91 и 94, където лечението може да се осъществява във вътрешно отделение на лечебното заведение от специалист по вътрешни болести и в него има един специалист по пневмология и фтизиатрия, какъвто е налице. В чл. 59, ал. 1 ЗЗО е предвидено, че договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с Националния рамков договор (НРД), а в ал. 2 на същия текст е посочено, че договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. Съгласно чл. 59 "б", ал. 1 ЗЗО, директорът на РЗОК, в срок от 30 дни от подаването на заявлението, сключва договор с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59 "в". В разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО е предвидено, че НРД съдържа условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях, а в чл. 59 "в" ЗЗО са регламентирани критериите за достъпност и качество на медицинската помощ. В Съвместното указание с вх. № 35-00-39 от 12.01.2010 г. на и. д. директор на НЗОК и на председателя на УС на БЛС, на което се е позовал административният орган при мотивиране на обжалвания пред съда отказ за сключване на договор, се съдържа допълнително изискване за сключен договор с втори специалист на основен трудов договор. Това изискване е в противоречие с разпоредбата на чл. 59 "а", ал. 3 ЗЗО, която забранява на НЗОК, РЗОК и служителите им да поставят условия, които не се съдържат в НРД. С поставените допълнителни условия се нарушава и правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗО, според което индивидуалните договори не могат да се сключват при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. С даденото съвместно указание от НЗОК и БЛС по същество са поставени допълнителни изисквания към изпълнителите на болнична помощ, поради което то не представлява указание по тълкуването и прилагането на НРД в изпълнение на делегацията, съдържаща се в чл. 3, ал. 1 НРД 2010. Разпоредбата предвижда, че директорът на НЗОК, заедно с председателя на БЛС, дават съвместни указания, инструкции и други към изпълнителите на медицинска помощ по прилагането и тълкуването на НРД. Регламентирането на допълнителни изисквания, които не се съдържат в съответните разпоредби на НРД, не представлява дейност по тълкуването му, а нормотворчество извън делегираното, поради което предвидените допълнителни изисквания не могат да имат задължителен характер и съответно да обосноват отказ за сключване на договор. Изпълнението на критериите по чл. 59 "в" ЗЗО за достъпност и качество на медицинската помощ, се осигурява чрез приетият по силата на законовата делегация национален рамков договор заедно с приложенията към него. Когато лечебното заведение е изпълнило специалните изисквания за сключване на договор по НРД, то по презумпция разполага с достатъчна обезпеченост за изпълнение на договорните си задължения. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,