Решение № 2002 от 23.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Лангочева от гр. София, чрез процесуален представител адв. Димитрова против решение 3395/19.05.2022 г., постановено по адм. дело 12742/2021 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Лангочева против заповед ДС-152/03.11.2021г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с касатора на длъжност "главен експерт" в отдел Бюджет и счетоводство към дирекция Финансово стопански дейности и управление на собствеността /ФСДУС/ при КПКОНПИ. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение съдопроизводствените правила за което излага конкретни и подробни съображения, сочещи на всички отменителни основания по чл. 209 АПК. Поддържа тезата, че органът по назначаването е извършил фиктивно съкращение на длъжността й целите, задачите и функциите й не са премахнати, а продължават да съществуват, формално трансформирани. Нарушена е и целта на закона.Твърди, че изводът на съда за реално съкращаване на длъжността е неправилен, тъй като не е извършено обективно сравнение на относимите длъжности, не е съобразен и факта, че уволнението е извършено непосредствено след налагане на дисциплинарно наказание, оспорено по съдебен ред. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, по приложен списък на разноските. Ответната страна -председателя на КПКОНПИ , представляван от юрисконсулт Кирилова, оспорва касационната жалба като неоснователна.Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени посочените в касационната жалба основания за отмяна и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, в рамките на дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е заповед ДС-152/30.11.20221г. на председателя на КПКОНПИ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, чл.14,ал.1,т.8 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/ЗПКОНПИ/, във връзка с утвърдено със Заповед РД-06-861#1/19.11.2021г. на председателя на КПКОНПИ длъжностно разписание, в сила от 01.12.2021 г. е прекратено служебното правоотношение с Г. Лангочева за длъжността "главен експерт" в отдел Бюджет и счетоводство към дирекция Финансово стопански дейности и управление на собствеността при КПКОНПИ, считано от 01.12.2021 г. Като фактическо и правно основание за прекратяване на правоотношението е посочено съкращаване на длъжността чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с утвърдено щатно разписание. От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка: Въз основа на докладна записка вътр. ЦУ01-23073 от 04.11.2021г- от директора на дирекция ФСДУС е направено предложение за 1 щатна бройка главен експерт от отдел Бюджет и счетоводство да бъде трансформирана в същата в отдел обществени поръчки в рамките на ФСДУС , с цел обезпечаване капацитета на отдел обществени поръчки. Със сочената по- горе заповед на председателя на КПКОНПИ в утвърденото длъжностно разписание на комисията , са направени следните промени, в сила от 01.12.2021г.,а именно : в звено Вътрешен одит- една щатна бройка за длъжността вътрешен одитор по служебно правоотношение се трансформира в една щатна бройка за длъжността старши вътрешен одитор по служебно правоотношение, в същото звено; в дирекция ФСДУС- 1 щатна бройка главен експерт в отдел Бюджет и счетоводство по служебно правоотношение/заемана от Лангочева/ се закрива и се открива длъжност главен експерт по служебно правоотношение в отдел Обществени поръчки; в дирекция Конфликт на интереси 1 щатна бройка за длъжността главен юрисконсулт по служебно правоотношение се трансформира в 1 щатна бройка юрисконсулт по служебно правоотношение в същата дирекция. закриване на два отдела- "Стратегическо и оперативно планиране" и "Информационни технологии и административно обслужване", с промени в структурата на дирекция "Стратегическо планиране, информационни технологии и административно обслужване"/СПИТА0/. Въз основа на сочените структурни промени с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката. При тези фактически установявания, решаващият съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изводите на съда във връзка с всяко от основанията по чл. 146 от АПК са мотивирани с подробни и ясни съображения, като са обсъдени и възраженията по законосъобразността на заповедта, формулирани в първоинстанционната жалба. Особено изчерпателно е изложението на съда относно съответствието на административния акт с материалния закон, върху който въпрос основно се съсредоточава спорът между страните. В тази насока съдът е приел, че при издаването на процесната заповед административният орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, в изпълнение на която той е упражнил правомощието да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. В конкретния случай, правомощието му да управлява и организира структурата и дейността на администрацията е проявено чрез издаването на заповед за изменение на структурата на дирекция ФСДУС , считано от 01.12.2021 г., съгласно която се премахва една от четирите бройки за длъжността главен експерт в отдел Бюджет и счетоводство и длъжност със същото наименование главен експерт е разкрита в отдел Обществени поръчки. При направен сравнителен анализ между двете длъжности е установено, че се касае за длъжности с различие в основните цели, преките задължения и изискванията за заемане на длъжността- факти обуславящи извода на първоинстанционния съд, че е налице реално съкращаване на заеманата от касаторката длъжност чрез оптимизиране на работния процес. Въпросът какви структури промени да се въведат и кои длъжности да се съкратят е възложен за решаване на ръководителя на администрацията в условията на оперативна самостоятелност, като при решаването му органът се ръководи от съображения по целесъобразност, които по същество не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. От правно значение в случая е да се установи налице ли е "съкращаване на длъжността" в една от двете хипотези длъжността да е престанала да съществува като нормативно определена позиция в щатното разписание и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика (по смисъла на чл. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или да е намалял броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В настоящия казус е налице втората а хипотеза, тъй като длъжност със същото наименование и съвкупност от функции, задължения и задачи "главен експерт " е с намалена численост от четири на три бройки. Съдът е отбелязал, че извършеното съкращение е целесъобразно , при спазване на принципа на съразмерност по смисъла на чл.6 АПК. В заключение съдът е посочил, че преценката на органа по назначаването за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е необвързана от законови или вътрешни изисквания за подбор между служителите, изпълняващи длъжности от предвидените за съкращение. Всички установените факти и обстоятелства по делото доказват осъществен фактически състав на съкращаване на длъжността и законосъобразност на заповедта, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е правилно. Делото е изяснено от фактическа страна. Събрани и обсъдени в хода на съдебното дирене са всички относими към спора доказателства, въз основа на които са направени верни фактически установявания, довели до правилни изводи на съда относно приложението на материалния закон и съответствието на процесния акт с целта на закона. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява намаляване броят на щатните длъжности главен експерт с идентични основни цели, функции и задължения в отдел Бюджет и счетоводство. Налице е реално съкращаване на длъжността по 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл в хипотезата на намаляване бройките на длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и съвкупност от функции, задължения и изисквания. Изводите на съда за реалното съкращаване на заеманата от Г. Лангочева длъжност и наличието на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение са правилни и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Същите са съответни на материалния закон и събраните по делото доказателства. Правилни са изводите на съда, че правомощието на органа по назначаването да извършва структурни и длъжностни промени в администрацията е въпрос, който той решава в условията на оперативна самостоятелност и по същество не подлежи на преразглеждане и преценка от страна на съдебната инстанция. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че при решаване на делото първоинстанционния съд не е извършил прецизно и задълбочено сравнение между съкратените и новоразкритите длъжности. Предвид всичко гореизложено, не се доказват сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението на АССГ. Решенето като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 100 лева възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение