Решение № 2113 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15130/2014 г.

Решение № 2113 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15130/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във вр с чл. 38, ал. 1 от ЗДС е образувано по жалба на Иван Стоянов Куков от гр. Пловдив, чрез адв. Е. Гунчева, срещу Решение № 441 на Министерския съвет на Република България от 27.06.2014 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 19016, с обща площ 3,602 дка, от които отчуждени 0,255 дка, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване обслужващи дейности, кафе аперитив с офис, намиращ се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив. Направено е искане за присъждане на разноски. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС както с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив, така и с оглед направените подобрения в подлежащата на отчуждаване част от имота. Ответникът по делото - Министерски съвет на РБ, представляван от юрк. Тодорова, счита жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. В случай, че жалбата бъде уважена, претендира прекомерност на адвокатското възнаграждение, което да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения: От събраните по делото доказателства е видно, че с писмо изх. № 04-19-89 от 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура " е поискал иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Родопи, община Куклен и община Асеновград, област Пловдив. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в Министерски съвет с писмо изх. № 03-04-959 от 20.06.2014 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. Вследствие на посочените по - горе действия, и в процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС, с решение № 441/27.06.2014 г. на Министерския съвет на Република България е отчуждена част от поземлен имот № 19016, с обща площ 3,602 дка, от които отчуждени 0,255 дка, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване обслужващи дейности, кафе аперитив с офис, намиращ се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив. Имотът е вписан под т. 11 на раздел "Селскостопанска територия (земеделски земи с предназначение за неземеделски нужди)" за землище на кв. Крумово на решението на МС. По искане на жалбоподателя съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. На 2.02.2015 г. е представена съдебно - оценителна експертиза, в която е посочено че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот е в размер на 2838 лв. В проведеното на 4.02.2015 г. съдебно заседание вещото лице е посочило, че имотът е застроен, а административният орган е използвал еднаква данъчна оценка за всички имоти. Посочено е, че оценката за подобренията в процесния имот включва само масивната ограда, а представената от него оценка е дадена съобразно Приложение 2 от ЗМДТ. Също така посочва, че в отчуждаваната част от имота попада сондажен кладенец (хидротехническо съоръжение), което не подлежи на деклариране по чл. 14 от ЗМДТ и не се включва в данъчната оценка, а изградените строителни съоръжения в имота не се декларират и за тях не се плащат данъци, съответно за тях не се дължи обезщетение. В същото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е посочил, че доверителя му оспорва така направеното заключение и затова моли да се назначи тройна съдебно - оценителна експертиза, която да отговори на задачата със същия предмет. На 10.02.2015 г. е представена тройната съдебно - оценителна експертиза, което е изготвена в два варианта. Първият вариант е както първоначалната експертиза, а във вторият вариант са включени подобренията, които са сметнати по средни цени на СМР. Посочено е, че процесният имот е застроен, функциониращ, електрифициран, водоснабден и т. н. и в заключение е посочено, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот е в размер на 24 239 лв. С оглед заключенията на първата и на тройната съдебно - оценителна експертиза, съдът намира определеното от вещото лице обезщетение в първата експертиза, съответно първият вариант на тройната експертиза, за равностойно и законосъобразно поради факта, че този вариант на експертизата е даден съобразно Приложение 2 от ЗМДТ, и по конкретно чл. 18. Предвид изложеното, жалбата следва да се уважи, а решението на административния орган следва да се измени, като обезщетението да се увеличи от 1110 на 2838 лв. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане за присъждане на разноски. Същите са в общ размер на 950 лв., от които 600 лв. адвокатско възнаграждение и 350 лв. заплатен депозит за двете експертизи. В съдебно заседание от 11.02.2015 г. процесуалният представител на ответната страна е претендирал прекомерност на адвокатското възнаграждение, което да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. Съдът намира възражението на ответната страна за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Също така има наличие на богата съдебна практика и известна сходност между отчуждителните дела, които са с ограничен предмет на доказване при обжалване на отчуждителния акт, а именно единствено само по отношение на размера на обезщетението. При това положение следва да се приложи нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) и същото следва да е в размер на 300 лева. В случая следва да се има предвид и тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК съгласно което при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от наредбата ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - III отделение,