Решение № 14708 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2010 г.

Решение № 14708 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Райко Иванов Асенов, гр. Монтана, чрез проц. му представител адв. Зорница Маркова против Решение от 7.06.2010 г., постановено по адм. д. № 114/2010 г. по описа на Административен съд Монтана, Трети състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Райко Асенов против Заповед № ДК-02-М-6/05.02.2010 г. на Началник сектор Монтана- ДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж"жилищна сграда" в УПИ II, кв. 300 по плана на гр. Монтана, имот с идентификатор 48489.18.642. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че процесната сграда е построена без изискуемите строителни книжа и не отговаря на условията на § 16 ЗУТ за търпимост. Решението на първоинстанционния съд е валидно, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Не се спори, че процесния строеж е построен без одобрени строителни книжа през 1974 г., поради което е незаконен. Решаващият съд е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, която е приета по делото и не е оспорена от страните. Процесният строеж, съгласно заключението на вещото лице, не отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за "търпим" строеж. Съдът мотивирано е приел и обосновал тази теза, като настоящата инстанция споделя мотивите на обжалвания съдебен акт. Поради това оспорената заповед на Началника на РДНСК-Монтана, с която е наредено неговото премахване, е законосъобразна, доколкото са налице предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ за издаване на акта от компетентния орган на основание чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав