Решение № 968 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2709/2009 г.

Решение № 968 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2709/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Альоша Йорданов Тодоров от гр. София и Йордан Тодоров Илиев от гр. Монтана, против решението от 30.09.2008 г., постановено от Административен съд - Монтана, V-ти състав, по адм. д. № 486/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Альоша Йорданов Тодоров от гр. София, срещу Заповед № 1644/01.07.2008 г. на Кмета на община Монтана. За да постанови решението си съдът е приел следното:С оспорената заповед на кмета на община Монтана е отказано на наследниците на Верка Илиева Илиева от гр. Монтана, да придобият собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот № 1596 по помощния план на зона "Парта", землището на гр. Монтана, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предоставя възможност на ползувателите, които имат права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, да подават заявление до кмета на общината по местонахождението на имота, в срок до 31.01.1998 г. Тази разпоредба въвежда едно изрично ограничение по отношение на лицата, имащи възможност да се ползват от нея - те да не са заявили правата си по предходно регламентирания ред за трансформация на правото на ползване в право на собственост по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Както се установява от молба вх. № АБ-94-В-395/30.06.1992 г., подадена от Верка Илиева Илиева, в настоящия случай е упражнено правото и за придобиване собствеността върху предоставения имот, по искането е била изготвена оценка на претендирания имот по действащия ред. От представената на л. 27 квитанция се установява, че през 1994 г. Верка Илиева е заплатила режийни в размер на 398.94 лв., следващи съгласно писмото, с което е била уведомена и получила (след като е заплатила сумата, за която е уведомена с него), но от доказателствата по делото не се установява да е заплатила дължимата сума по изготвената оценка. Следва извода, че въпреки многократно удължаваните срокове за заплащане на оценката, същата не е реализирала правата си по заявения от нея ред и същите са преклудирани. В тази насока съдът е съобразил мотивите към Решение № 1126/31.01.2008 г. по адм. д. № 12218/2007 г. на ВАС, IV-то отделение. Съобразно изложеното е приел, че молбата вх. № АБ-94-В-395/30.06.1992 г., подадена от Верка Илиева, не е следвало да бъде разглеждана от комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, респективно-не е следвало да има произнасяне по наличието на предпоставките да се придобие или откаже правото на трансформация по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а молбата като недопустима е следвало да се остави без разглеждане. По тези съображения е приел, че отказът на кмета на община Монтана като краен резултат е правилен. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че кметът на общината е отказал на наследниците на ползувателя Верка Илиева правото да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот 1596 по по плана на м. "Парта", в землището на гр. Монтана с мотиви, че след като ползувателят е подал молба за придобиване на собствеността в предвидения в закона срок, то същият към молбата си е приложил удостоверение, издадено през 1992 г., когато вече е действал ЗСПЗЗ и не е следвало да се раздават земи за самозадоволяване по силата на актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, както и че не са налице условията на пар. 4а за придобиване на правото на собственост върху ползваните земи. На наследодателката Верка Илиева, съгласно удостоверение № 1326/16.04.1982 г. на ОбНС, въз основа на Решение № 73/26.V.1981 г. на ИК на ОНС, е предоставено лозе и празно място в размер на 1, 200 дкр., а по-късно на наследодателката са били предоставени още 300 кв. м.-намиращо се в съседство до горния имот празно място. Ето защо и е било издадено и второ удостоверение № 3160/29.06.1992 г. за 1500 кв. м., което обхваща предоставените и през 82 г. 1200 кв. м. и допълнително предоставените и 300 кв. м. С молба вх. № АБ-94-В-395/30.06.1992 г. Верка Илиева е поискала извършването на оценка на предоставения и за ползване имот и въпреки, че с квитанция № 615/15.08.1994 г. е внесла определената и такса за оценка на имота и до настоящия момент не и е предоставен оценителния протокол, поради което правото на ползване не се е трансформирало в право на собственост по причини, за които отговаря ползувателя, а поради липса на оценителен протокол и правата и, както и тази на нейните наследници, не са преклудирани. Ответната страна-Кметът на община Монтана, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Величко Езекиев Каменов и Зоя Иванчова Вантова, редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си да укаже на страните, че не сочат доказателства дали е определена оценка на земята и с какъв акт и връчен ли е на молителя, както и дали е влязъл в сила, поради което делото не е изяснено в тази насока. От друга страна следва да се има пред вид, че обжалваната заповед е издадена през юли 2008 г. с правно основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, но процедурата по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е приложима спрямо ползувателите, посочени в § 61, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в който кръг жалбоподателят не попада. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона. Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения адм. акт на всички основания по чл. 146. В конкретния случай съдът служебно е изследвал допустимостта на производството пред административния орган и направения от него извод за законосъобразност на отказа като краен резултат, е правилен. Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че производство по искането на наследодателката на жалбоподателя за трансформиране на правото на ползване в право на собственост е проведено съобразно приложимата нормативна уредба и е приключило с определянето на оценка на ползвания имот. При тези данни правилно е прието, че производството по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е неприложимо спрямо нея, както и спрямо нейните наследници, а кметът на общината е следвало да откаже признаване на правото поради обстоятелството, че наследниците не са лица с права по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По делото е приложено уведомление от кмета на общината до Верка Илиева Илиева № АБ-94-00-49/25.11.1992 г., с което и е съобщено, че по повод подадената от нея молба до Община Михайловград, е направена оценка на имота в м. "Парта", предоставен и на основание § 4 от ПДР на ЗСПЗЗ, като в него има данни и за размера на цената на земята - 32,700 лв. Също така е уведомена, че следва да заплати режийна вноска в размер на 398,94 лв., след което ще може да получи оценителния протокол. Между страните не е спорно, че заплащане на цената на земята не е извършено от наследодателката. Твърди се от наследниците, че цената не е платена, защото не и бил връчен препис от оценката. След като наследодателката е получила съобщение за изготвената оценка и за нейния размер, което е установено от приложеното уведомление и извършеното плащане на режийната вноска, тя е следвало да си получи преписа от протокола от общината и да заплати определената оценка в законовите срокове. След заплащането на режийната вноска същата е имала възможност както да получи препис от определената оценка, която и е съобщена, така и да заплати съобщената и сума в определения законов срок, което не е сторила. Поради своята небрежност тя не е реализирала състава на трансформацията и съответно са възникнали правата на наследниците на бившия собственик да възстановят правото си на собственост, като след оценка заплатят на свой ред дължимото на ползувателя застрояване и облагородяване на имота - § 4а, ал. 3 от ЗСПЗЗ. При тези данни съдът правилно се е позовал на разпоредбите на закона и цитираната съдебна практика на ВАС и е приел, че не са били налице условията на § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за повторно признаване правото на ползувателя за придобиване на имота и нова оценка. Като краен резултат отказът на административният орган да признае правата на ползувателя е правилен, тъй като признаването на правото на наследниците на ползувателя би било недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,