Решение № 11995 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7504/2016 г.
ВАСVIII отделение08.11.2016 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 891 от 03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3048/2015 г. по описа на Административен съд П.. ОСЪЖДА Дирекция "Данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на "Дитон" ООД, ЕИК *********, разноски по компенсация в размер на 1611,41 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11995 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7504/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП и на "Дитон" ООД гр. Т., подадена чрез адв. И. К.. Дирекция "ОДОП"- П. обжалва Решение № 891 от 03.05.2016 г., поставено по адм. дело № 3048/2015 г. по описа на Административен съд П. в частта, в която е отменен РА № Р-16002614003419-091-001/23.07.2015 г., изменен с Решение № 829/22.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта за отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Тиан 2002" ЕООД в размер на 8 165, 04 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 6 978,83 лева. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АДмС - П. в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в отменената му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като доводи са изложени допълнително в писмени белбежки. "Дитон" ООД - Тополовград обжалва горепосоченото решение на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16002614003419-091-001/23.07.2015 г., изменен с Решение № 829/22.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П.. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Моли и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се отмени РА. С депозирана писмена защита и в открито съдебно заседание чрез адв. Ковачева, претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - П. и за неоснователност на жалбата на "Дитон" ООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-16002614003419-091-001/23.07.2015 г., потвърден с Решение № 829/22.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта за отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Тиан 2002" ЕООД в размер на 8 165, 04 лева ведно с прилежащите лихви в размер на 7011,50 лева, както и установен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 2 850 лева, ведно с прилежащите лихви. С решението си първостепенният съд е отменил по жалба на "Дитон" ООД процесния РА, в частта на отказания данъчен кредит по фактури, издадени от "Тиан 2002" ЕООД в размер на 8165,04 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 6 978,83 лева В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В частта по ЗДДС предметът на спора касае упражненото право на данъчен кредит за м. 06.2009 г. по фактури с № 617/07.05.2009 г., № 619/18.05.2009 г. и № 621/30.05.2009 г., издадени от "Тиан 2002" ЕООД. Въз основа на заключението на ССчЕ, както и приложените Д. П.. за м. юни 2009 г. /първи и втори корекционен/ и м. юли 2009 г., съдът е установил, че фактури с № 617/07.05.2009 г., № 619/18.05.2009 г. и № 621/30.05.2009 г. са включени в Дн. Пок. през м. май 2009 г. През месец юни 2009 г. е допусната грешка при подаването на първия дневник като в него отново са включени в дневника за покупки същите три фактури затова е подадена втора СД по ЗДДС и втори дневник да покупките, в който вече фигурира единствено фактура № 619/18.05.2009 г. През м. юли 2009 г. дружеството жалбоподател е коригирало допуснатата грешка като в дневника за покупки е включена фактура № 619/18.05.2009 г. със знак минус, с което е изправена допуснатата грешка. С оглед така установеното, съдът е приел, че ДЗЛ дължи единствено лихви в размер на 32,67 лева за неправомерно ползвания ДДС за м. 06.2009 г. в размер на 3084,78 лева до следващия данъчен период м. юли 2009 г., тъй като стойността е коригирана. РА е отменен в тази част като незаконосъобразен. В частта по ЗКПО - относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2009 г., по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО, в размер на 28 500.00 лв., съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Увеличението на ФР за 2009 г. е извършено от органа по приходите, тъй като отчетеният от дружеството - жалбоподател брак не е надлежно документиран. Не се спазени изискванията на чл. 61 от ППЗВД - липсва изискуемия се протокол по смисъла на ал. 7, което води до извод, че бракуване на умрелите животни също липсва. Не са представени съответните протоколи, отговарящи на изискванията на чл. 143, ал. 1 от ЗВД, тъй като загробването не е станало в присъствието на комисия, определена със заповед на директора на съответната ОДБХ. Липсват доказателства смъртта на животните да е настъпила вследствие на непреодолима сила, поради което не е доказано наличието на изключенията по чл. 28, ал. 1 от ЗКПО. По касационната жалба на директора на Д " ОДОП" - П.: РА в обжалваната част е валиден, но незаконосъобразен акт, поради следните съображения: От съдържанието на РД - стр. 9 се установява, че през д. п. м. 06.2009 г. ревизираното лице е ползвало данъчен кредит по фактури № 1000000617/07.05.2009 г., № 1000000619/18.05.2009 г. и № 1000000621/30.05.2009 г., издадени от "Тиан 2002" ЕООД в общ размер на 11229, 82 лева. Дружеството е упражнило право на ДК и през д. п. м. 05.2009 г., като е включило размера на ДК по изброените по-горе фактури при определяне резултата за периода в СД по чл. 125 ЗДДС и ги е посочило в дневника за покупки по чл. 124 ЗДДС. П. тези данни органа по приходите за м. май 2009 г. не е констатирал различия с декларираните от лицето данни, а за м. 06.2009 г., на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, му е отказал право на данъчен кредит по фактури № 1000000617/07.05.2009 г., № 1000000619/18.05.2009 г. и № 1000000621/30.05.2009 г., издадени от "Тиан 2002" ЕООД в общ размер на 11229, 82 лв., ведно с лихви за забава. За м. 07.2009 г. е отказан ДК по фактура № 619 от 31.07.2009 г. на стойност ДО /- 15423,90 лв./ и ДДС /-3084,78 лв./, ведно със съответните лихви. Правилно съдът е приел, че за д. п. м. 06.2009 г. е допусната грешка при подаване на първия дневник за покупки и СД, като същите фактури са включени за втори път. Грешката е отстранена чрез подаване на коригираща СД за м. 06.2009 г. и втори дневник за покупките /л. 20/ с посочен в него ДДС с право на пълен ДК в размер на 11662,91 лв., в който на ред 1 е включена фактура № 619 от 18.05.2009 г. с ДО 15423,90 лв. и ДДС 3084,78 лв. /като в него не фигурират фактури № 1000000617/07.05.2009 г., № 1000000619/18.05.2009 г. и № 1000000621/30.05.2009 г./. Фактура № 1000000619/18.05.2009 г., издадена от "Тиан 2002" ЕООД е с ДО 21057,64 лв. и ДДС - 4211,53 лв., поради което дружеството е ползвало неправомерно ДК в размер на 3084,78 лв., тъй като няма такава издавана фактура. През д. п. м. 07.2009 г. РЛ е коригирало допуснатата грешка, като е включило в Дн. за Пок. фактура № 619/18.05.2009 г. със знак минус, а именно - 15423,90 лв. и - 3084,78 лв. В резултат на това правилно съдът е приел, че ДЗЛ дължи единствено лихви в размер на 32,67 лева за неправомерно ползвания ДК през м. 06.2009 г. В този смисъл е и т. 3 от заключението на ССчЕ, изготвено въз основа на приложените по делото писмени доказателства и неоспорено от страните. Настоящата инстанция намира за недопустимо с касационна жалба да се оспорва заключение на експертиза, приета в първоинстанционното производство, поради забраната за нови фактически установявания в касационното производство. В тази връзка не следва да бъде кредитиран и приложеният към КЖ дневник за покупките за д. п. м. 05.2009 г., тъй като както се каза по-горе в РА за този период не е извършена корекция на декларираните от лицето данни. Решението е валидно, правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Дитон" ООД: Касаторът обжалва решението на административния съд във връзка с увеличения ФР на дружеството за 2009 г. със сумата в размер на 28 500.00 лв., извършено на основание чл. 28 ЗКПО. Развива доводи, че съдът неправилно не е зачел представените удостоверения, издадени от ветеринарния лекар д-р Сакарски, и Актове за ликвидация на животни. Тези документи според РЛ по безспорен начин доказват, че животните са починали вследствие на болести, които не могат да бъдат предотвратени. Въпреки положените усилия с грижата на добър стопанин, дружеството не е успяло да предотврати последствията от съответната непреодолима сила, в процесния случай епидемиологично заболяване и погиване на животни. В същият смисъл са и констатациите на вещото лице Стоянова. Жалбата е неоснователна. Предмет на спора е извършеното увеличение на ФР на дружеството за 2009 г. на основание чл. 28 ЗКПО. Съгласно посочената норма не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. От данните по делото се установява, че през 2009 г. дружеството е осчетоводило разходи по сметка 609 "Други разходи" за изписани умрели животни (овце) на стойност 28 500.00 лева. Във връзка с извършения разход са представени удостоверения от д-р А. Д. С. - частна ветеринарна лаборатория - 15 бр. за 77 бр. овце, умрели от изброени различни болести или убити от диви животни в периода от 15.01.2009 г. до 31.12.2009 г. Установено е, че през годината няма осчетоводени разходи за отглеждането на животните. Освен това, предоставени са и актове за ликвидация на животни - 15 бр., подписани от Д. Д. - управител, Д. С. - управител и Т. И. - раб. животновъд. В същите е посочено, че животните са заровени поради невъзможност да се транспортират до екарисаж, заради отдалеченост. При проверка в информационната система на НАП е установено, че Т. А. И. е бил на работа в "ДИТОН" ООД до 14.05.2009 г., т. е. от представените документи не става ясно в качеството си на какъв е подписал актовете след тази дата. Констатирано е и че няма представени актове или други документи за отписването на 23 бр. овце на стойност - 6 940.00 лв., изписани като разход към 31.12.2009 г. За да се признае твърдяните от РЛ разходи за изписване на процесиите дълготрайни активи (овце) следва да се докаже по безспорен начин причината за това. Касаторът поддържа довод, че смъртта на животните е настъпила вследствие на непреодолима сила /различни заболявания или убити от диви животни/, т. е. налице е изключението на чл. 28, ал. 1 ЗКПО - брак на дълготрайни активи произтичащи от непреодолима сила. От друга страна, ревизиращите органи са констатирали липсата на осчетоводени разходи за отглеждането на животните; няма данни лицето, като регистриран земеделски производител, да е получил обезщетение за това (в жалбата се потвърждава, че лицето не е поискало такава, т. е. не са налице основания за обезщетения и респ. за признаване на разхода); не е установено да са заболели и др. животни на различни стопани; не са налице данни и официални документи от др. контролни органи за твърдяните обстоятелства. Представените удостоверения, издадени от ветеринарния лекар д-р Сакарски, и Актове за ликвидация на животни са недостатъчни за установяване на твърдяните от РЛ обстоятелства относно протекли заболявания и настъпила смъртност при животните в резултат именно на тези заболявания, които да съставляват непредвидени и/или непредотвратими събития от извънреден характер по смисъла на легалното определение в чл. 306 ТЗ. Липсват каквито и да било официални документи за такива заболявания, вкл. и изискуемите по Наредба № 23/14.12.2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните, а именно - уведомявания да териториалната РВМС, както и задължителна регистрация по установения в Закона за ветеринарномедицинската дейност ред. Действително актовете по чл. 61 от ППЗВМД и чл. 143, ал. 1 от ЗВМД касаят реда за обезщетяване на собствениците на унищожени животни, но наличието на такива документи биха удостоверили по безспорен начин обстоятелствата, които са наложили отписването на активите /овце/ и че същите са настъпили вследствие на непреодолима сила. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението в тази част е правилно и не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба. Разноски: С оглед на резултата по спора, /съобразно отхвърлената част от жалбата на РЛ/, на Дирекция "ОДОП" П. трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 429,50 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На "Дитон" ООД съобразно уважената част от жалбата се дължат разноски в размер на 2040,91 лева. След компенсация дирекция "ОДОП" - П. следва да бъде осъдена да заплати на "Дитон" ООД разноски в размер на 1611,41 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение,