Решение № 7906 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14137/2011 г.

Решение № 7906 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14137/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Златина Иванова Бояджиева, в качеството й на процесуален представител на началника на Митница Пловдив, срещу решение № 1458 от 22.08.2011 г. по адм. дело № 1966 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив, с което по жалба на Петър Димитров Ламбрев, управител на "Кастел Експорт" ООД е отменено решение № 1374 от 13.08.2010 г. на началника на митница Пловдив, с което са допуснати корекции на ЕАД № 07BG003007Н0017167/20071009 и е осъдена Митница Пловдив да заплати на дружеството сумата 1340 лв. разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда отмяна на акта и постановяване на друг по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - "Кастел Експорт" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Любимка Дюлгерова. Депозирана е и писмена защита от нея, в което са изложени подробни аргументи в подкрепа на тезата за правилност на обжалваното решение и се отправя молба същото да бъде оставено в сила. Претендират се разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от Петър Димитров Ламбрев, в качеството му на управител на "Кастел Експорт" ООД срещу решение № 1374 от 13.08.2010 г. на началника на митница Пловдив. С него е извършена корекция на ЕАД № 07BG003007Н0017167/20071009 в частта относно декларираната митническа облагаема стойност и съответно са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 3903.41 лв., както и за лихва за забава в размер на 1451.56 лв. за периода от 9.10.2007 г. до 30.07.2010 г. В административното производство от фактическа страна е установено, че с посочения ЕАД на 9.10.2007 г. "Кастел Експорт" ООД поставя под режим свободно обръщение стока, представляваща 16 рула стоманени въжета с декларирана фактурна стойност от 31 356 щ. д. По повод осъществена проверка на същото по реда на чл. 84а, ал. 1 от ЗМ за периода 1.04.2007 г. - 31.01.2010 г., е констатирано извършване на валутен превод от него на "Kedron Bearing Services" LLC по отчет на Райфайзен банк България ЕАД № 88 от 9.09.2009 г., ведно с нареждане на валутен превод от 09.09.2009 г. в размер на 85 780.13 щ. д., на основание документ FXKJ07227-2; 04; 05/16.07.2007 г. Плащането е осчетоводено по дебитна сметка "401 - Доставчици", партида "Kedron Bearing Services" LLC по кредита на разплащателната сметка във валута 50432 "Райфайзенбанк USD", като в счетоводен текст е записано "плащане по инвойс", без да е отразено по кой инвойс е то. От дружеството са представени търговски фактури № № FXKJ07227-2; FXKJ07227-4 и FXKJ07227- 5 от 16.07.2007 г., послужили като основание за извършения превод, като те са на стойност 103 186 щ. д. за доставка от "Kedron Bearing Services" LLC на 61 рула стоманени въжета с различни размери при условие на доставката CFR Пристанище Варна. След проверка на всички плащания от дружеството е установено също, че то е извършило два броя валутни преводи с получател "HUBEI FUXING SCIENCE AND TECHNOLOGY CO" LTD, Китай, на основание същите фактури от разплащателна сметка във валута 50432 "Райфайзенбанк USD на 17.09.2007 г. по отчет № 39 от 9.04.2008 г. на Райфайзен банк България ЕАД, ведно с нареждане за валутен превод от 9.04.2008 г. за сумата 1650.65 щ. д. Извършена е и счетоводна операция дебитна сметка "401 - Доставчици", партида "Kedron Bearing Services" LLC по кредита на разплащателната сметка във валута 50342 "Райфайзенбанк USD". Представени са от "Кастел Експорт" ООД проформа фактура PI. NO FXKJ00509/9.05.2007 г., която фактура е между "Кедрон" и жалбоподателя, в която като партньор на "Кедрон" е посочена фирма "HUBEI FUXING SCIENCE AND TECHNOLOGY CO" LTD, Китай, и касае 130 рула стоманени въжета с различни размери на обща стойност 176 026.00 щ. д., при условия на доставката CIF Варна. Записано е в условията на плащане, че по посочената банкова сметка на китайското дружество трябва да бъде заплатена сума в размер на 136 134.51 щ. д., а остатъка от 39 891.49 щ. д. да бъде заплатена на "Kedron Bearing Services" LLC. В нея е било уточнено още конкретната стока, условията за доставка плащане към съответния производител и към доставчика на стоката "Кедрон". Съгласно чл. 2 от представения от управителя договор № 113/KBS/KE от 5.01.2004 г. между "Кедрон" и "Кастел експорт" ООД, страните съгласуват помежду си текущото изпълнение на договора чрез отделни спецификации и чрез конкретни поръчки, които представляват неразделна част от договора, а в чл. 3 са посочени производителите, които следва да се считат за партньори на "Кедрон" Установено е, че китайското дружество не е посочено да се счита за партньор на доставчика в чл. 3 от цитирания договор. В рамките на административното производство е установено още, че за стоките по проформа - фактура са издадени пет броя търговски фактури от "Кедрон" на "Кастел експорт", както следва: № FXKJ07227-01; № FXKJ07227- 02, № FXKJ07227- 03, № FXKJ07227-04, № FXKJ07227-05, всичките от 16.07.2007 г. за доставка на различни по количество доставки на стоманени рула и стойности с обща стойност 130 рула стоманени въжета на обща стойност 176 026 щ. д., като във фактурите не е указано стоката по коя проформа фактура е, не са указани изрични условия на плащане по тази фактура, както и не е указано, че част от сумата ще е дължима към китайското дружество. Не е било спорно, че стоките по тези фактури са поставени под режим допускане за свободно обръщение, декларирани със съответната митническа декларация, като декларираната обща фактурирана стойност следва да бъде платена на "Кедрон". От управителя на "Кастел експорт" ООД са били представени платежни документи общо за сумата 136 134.51 щатски долара, т. е. колкото е общата сума, подлежаща на плащане към китайското дружество по проформа фактура № FXKJ070509/9.5.2007 г., но е установено, че вместо дължимите 39 891,49 щ. д. на "Кедрон" за стоките по тази проформа фактура, с извършения валутен превод от жалбоподателя към кедрон по отчет № 88/9.09.2009 г. ведно с пл. нареждане за валутен превод от същата дата в размер на 85 780,12 щ. д. на посочено основание по търговски фактури № FXKJ07227-02, № FXKJ07227-04 и № FXKJ07227-05 от 16.07.2009 г. е платена сума в повече в размер на 45 888,64 щ. д. Въз основа на горното, административният орган е приел, че митническата стойност на стоките по търговски фактури № FXKJ07227-01; № FXKJ07227-02, № FXKJ07227-03, № FXKJ07227-04, № FXKJ07227-05, всичките от 16.07.2007 г. (176 026 щ. д.), декларирана пред митническите органи се различава от реално платената цена на същите (221 914.64 щ. д.). Той се е позовал на чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913 от 12.10.1992 г. митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, според който платената допълнително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ в общността. Съгласно § 3 от същата разпоредба, буква "а", действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача, като включва всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата от купувача на продавача или от купувача към трета страна за удовлетворяване на задълженията на продавача. Приел е, че платената над договореното сума представлява част от действително договорената и заплатена цена на стоките по горепосочените търговски фактури. Понеже стоките по тях са декларирани с отделни ЕАД, то посочената сума е разпределена пропорционално въз основа на декларираната фактурна стойност във всеки един от тях. Тази фактическа страна по спора подробно е изложена в мотивите на обжалваното решение, като съдът правилно е отграничил основният спорен момент, а именно дали с извършения на 9.09.2009 г. превод в размер на 85 780,12 щ. д. са погасени единствено посочените в нареждането за валутен превод задълженията по фактури или плащането се отнася и за частично погасяване на задължения по други фактури, издадени от "Kedron Bearing Services" LLC. За да се обоснове, съдът се е позовавал на представени документи, включително търговски фактури, издадени от посоченото дружество, копия от ЕАД, с които стоките по тях са поставени под съответния митнически режим, извадки от счетоводни сметки, разплащателна сметка във валута, както и документите, въз основа на които е изготвена изслушаната и кредитираната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според експерта заплатената сума от 45 888,64 щ. д. е за погасяване на задължения по фактури, подробно индивидуализирани в заключението, погасени с превод № 88/9.09.2009 г. Вещото лице е изследвало задълженията на жалбоподателя - сега ответник по касация, като е установило, че стоките, заприходени въз основа на съответните ЕАД, са на обща стойност от 455 195,30 щ. д., а стоките, поставени под режим "митническо складиране" и доставени със следващи ЕАД са на обща стойност от 116 152 щ. д. Въз основа на прегледа на всички представени платежни нареждания, вещото лице е установило, че неизплатената част на задълженията към "Кедрон", съгласно договора по всички фактури възлизат на 85 780,13 щ. д. и в случая тази сума представлява размерът на общия остатък за плащане по отделните фактури. Установено е от експерта наред с това, че извършените преводи, подробно описани в прил. № 1 от заключението, са осчетоводени по дебита на см. 401 "Доставчици, партида Кедрон" в кореспонденция с кредита на см. 50 432 "Разплащателна сметка в щ. д." в Райфайзенбанк и са на обща стойност 571 347.30 щ. д. Според изричните констатации на вещото лице, то е установило с всеки от преводите задълженията по кои фактури са погасявани въз основа на анализ на стойностите по отделните проформа фактури, митнически декларации, посочени в приложението към заключението. Преценката на съда за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение се основава на разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г. на Съвета, в която е дефинирана митническата стойност на внасяни стоки при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, която се коригира при необходимост в съответствие с чл. 32 и чл. 33 от регламента. От друга страна, съдът се е позовавал и на събраните пред него договори, под формата на проформа фактури, търговски фактури, ЕАД, с които стоките са поставени под съответния режим, нареждания и отчети за извършени валутни преводи и приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че правилно съдът се е позовал на това заключение, което не е и оспорено, след като се установява, че стоките по процесните фактури са декларирани с три ЕАД, включително процесният, като общо декларираната фактурна стойност по тях е равна на цената, посочена в издадената фактура. Позоваването само на превода от 9.09.2009 г. не се явява достатъчно, след като се констатира, че с него са извършени плащания по различни фактури. От счетоводните записвания на извършените преводи и издадените фактури от "Kedron Bearing Services" LLC, е направен извод, че изплатените суми от "Кастел експорт" ООД съвпадат по размер с договорената цена, като по фактурите, съответно по договорите не е налице заплащане над уговорената и фактурирана цена. Не е констатирано също наличие на неизплатени задължения по фактури, издадени с посочените договори, като от счетоводните записвания експертът е установил задълженията по кои конкретни фактури са погасени с извършените преводи, включително и процесния. Правилна е преценката на съда, че е доказана тезата на задълженото дружество, че е допусната грешка в нареждането за плащане, която се изразява в непосочване на всички фактури, по които се извършват частични плащания и която е следвало да се отчете от митническия орган. Също така обосновано е прието, че не са отчетени трайните търговски отношения между посочените фирми, не са анализирани в съвкупност всички доказателства, включително отразяването на всички фактури. Съдът правилно не е възприел и посочения от този орган метод на пропорционално разпределение на стойността на обсъжданата надплатена сума във всички три ЕАД, което противоречи на икономическата логика по повод отношенията между фирмите. Настоящият съдебен състав намира, че правилно, при обсъждане на релевантните за спора материално правни разпоредби, административният съд е приел, че митническата стойност на стоката по процесния ЕАД е определена в нарушение на материалния закон. Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Съответен на този текст е чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". От обсъдените доказателства по категоричен начин се установява, че митническият орган не е приложил правилно обсъжданата материалноправна норма. Касационното възражение насочено към неправилно ценене на експертизата и към извода за допусната техническа грешка от страна на задължената фирма е неоснователно, доколкото съдът я преценява в съвкупност с останалите доказателства, като същата не е оспорена от процесуалния представител на митническия орган. От друга страна съдът е имал предвид, че не е конкретизирано плащането по кой инвойс е направено, като правнорелевантните факти по кои фактури и договори е насочено плащането е установено от експерта, като същият е отчел и факта на неотразяване на част от сумата, която е дължима на съответната китайска фирма - производител. В касационната жалба се поддържа оплакване, че съдът не е обсъдил наличието на 4 броя пълномощни, издадени от американския доставчик "Кедрон Беъринг сървисиз" на управителя на "Кастел експорт" ООД. Основателно се възразява от ответника по касация, че доводът във връзка с това, че тези пълномощни обосновават извод за сделки между свързани лица е неотносим, като отделно от това по делото действително няма данни сделките, предмет на спора, да са подписвани от управителя на "Кастел експорт" като пълномощник на американска фирма. но дори и да е налице сделка между свързани лица, по делото няма твърдение на митническите органи, че условията на тази сделка се различават от пазарните условия. Оплакването, че съдът не е изложил отделни мотиви за недължимост на лихвите, поради което и решението е непълно, се явява неоснователно. След като съдът е приел, че начисленото митническо задължение, представляващо ДДС, е недължимо, то очевидно, за да отмени в цялост административния акт, съдът е приел, че недължима е и лихвата, която е начислена върху него. Лихвата е акцесорно задължение и следва съдбата на главното такова. С оглед на всичко гореизложено, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна в касационната производство следва да бъдат присъдени разноски в доказания размер от 960 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,