Решение № 9092 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) чрез пълномощник главен юрисконсулт Т. Колева срещу Решение 5960/12.10.2023 год. постановено по адм. дело 5191/2023 год. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е изменена заповед за налагане на санкции РД-12-121/10.05.2023 год. издадена от директора на СЗОК като е намален размера на наложените санкции от по 500 лева на по 200 лева за всяко от нарушенията. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. На основание чл. 209, т. 3 от АПК се иска неговата отмяна, както и да се отхвърли жалбата на лечебното заведение срещу оспорения административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД представляван от изпълнителния директор д-р В. Д. чрез пълномощник адв. М. Янев, изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на съда в оспорената му част да се остави в сила. Претендира и присъждане на съдебни разноски адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С оспорената пред АССГ заповед за налагане на санкции РД12-121/10.05.2023 год. издадена от директора на СЗОК на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 2022 год. (НРД за МД за 2020 2022 год.) на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД за две установени нарушения на НРД за МД за 2020-2022 год. са наложени санкции финансова неустойка в общ размер 1 000 лева - за всяко от нарушенията по 500 лева, който е максималният предвиден размер. Първоинстанционният административен съд правилно е установил релевантната фактическа обстановка, въз основа на която е извел и своите правни изводи относно частичната основателност на първоинстанционната жалба. По делото е прието, че УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД в качеството си на изпълнител е страна по договор 22-2440/2020 год. за оказване на специализирана болнична медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, сключен на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗО и Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 год. с НЗОК като възложител. Директорът на СЗОК е възложил проверка на извършваните от лечебното заведение медицински дейности като е издал своя Заповед РД-18-323/21.03.2023 год. с посочени предели на проверката. Резултатите от нея са обективирани в Протокол РД-18-323-1/07.04.2023 год., в който по т. 3 се съдържат данни за нарушения на чл. 292, т. 10 и чл. 295, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 14 от НРД за МД 2020-2022 год. по отношение на дейността по ИЗ 22277/2021 год. по КП [номер] на ЗОЛ Л. Л. Т.. Протоколът е връчен надлежно на лечебното заведение на 07.04.2023 год. и в законоустановения срок не е постъпило възражение от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД, досежно констатираните в него нарушения. Съобразно получените резултати от извършената проверка и на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 414, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 год. директорът на СЗОК е издал процесната заповед за налагане на санкции. Съгласно заповедта на лечебното заведение се налага финансова неустойка в общ размер на 1 000 лева за установените нарушения, а именно на основание чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020 - 2022 г. за нарушения по 1 бр. ИЗ 22277/2021 г. за допуснато нарушение по чл. 292, т. 10 от НРД за МД 2020 2022 г. и нарушение на чл. 295, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 14 от НРД за МД 2020-2022 г. С процесния административен акт директорът на СЗОК възприема част от констатациите на проверяващите по отношение на ЗОЛ Л. Т. обективирани в т. 3 от Протокол РД-18-323-1/07.04.2023 г., а именно че в листа за резултат на хистологично изследване 10182-101888/19.08.2021 год. липсва описание и хистологично заключение на [заличен текст]; липсват фишове: за спешно хистологично изследване (гефрир); фиш за изпратените контейнери от операционна към Клиника по патология и ИХХ и резултатите от нея, вкл. за Ki 67. За да постанови своето решение, административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 413 от НРД за МД 2020-2022 год., съгласно която видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, респ. директора на РЗОК/СЗОК и зависят от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му. АССГ е намалил размера на наложените санкции за тях, като е посочил, че в тези случаи действително са установени извършени нарушения от лечебното заведение, които се санкционират по чл. 416, ал. 3 от ЗЗО, както е посочил органът, но наложените за извършването им финансови неустойки не е следвало да бъдат в максимален размер, с оглед на това, че са извършени за първи път и видът и характера им не обосновават висока тежест. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Касаторовото възражение за недопустимост е неоснователно, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими наведени възражения, някои от които поддържани и пред настоящата инстанция. В хода на производството пред АССГ (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта, и дадената от него правна квалификация на установеното при проверката. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Правилна е преценката на съда, че лечебното заведение, като изпълнител по индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ, е допуснало две нарушения (цитирани по-горе), но налагането за извършването им на санкции в максимален размер противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 год. видът и размерът на санкцията се определя от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия, когато тя се е произнесла с такова. В конкретния случай административният орган не е извършил такава преценка и не е обосновал надлежно налагането на финансовите неустойки в максималния предвиден размер. След като в заповедта липсва преценка по чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 год., а мотиви аргументиращи наложения максимален размер на санкциите, не се съдържат в съдържателната част на заповедта и в документите по административната преписка, противно на твърдяното от касатора, предвид установените факти по делото първоинстанционният съд обосновано е намалил размера на наложените санкции за двете нарушения. Следователно обосновано и в съответствие с принципа посочен в чл. 6 от АПК, съдът е изменил размера на определената с оспорвания акт санкция "финансова неустойка" в съответните посочени точки, като я е определил в минималните размери предвидени в чл. 416, ал. 3 от НРД за 2020-2022 год. за МД. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора неоснователна е касаторовата претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Неоснователна е и претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, обективирана в допълнително представени писмени бележки от 03.06.2024 год. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2, изр. първо ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Анализът на нормата на чл. 38, ал. 1 ЗА дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна, не се презумира. Действително в цитираната молба е посочено, че е приложен договор за правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдВ, но такъв не се съдържа по делото, съответно не може да бъде направен извод за наличие на необходимите предпоставки на чл. 38, ал. 1 от ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение