Решение № 12733 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7392/2010 г.

Решение № 12733 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7392/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалбата на Горян Кръстанов Горянов от гр. София, срещу заповед № К-3237/8.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение, като началник сектор при САД "Административно обслужване" - МВР, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на акта, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - без да е изяснена длъжността, от която се освобождава жалбоподателя и да е налице мотивирано предложение, както и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяна на оспорената заповед, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Райкова моли съда да отхвърли подадената жалба, като неоснователна, по наведени доводи за законосъобразност на заповедта. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим във връзка с чл. 250 ЗМВР, намира същата за допустима. При обсъждане доводите на страните и приложените по делото доказателствата, включително копие от екз. 1 от процесната заповед, подписана от министъра на ВР с оглед задължителните указания след отменителното решение по адм. дело № 3349/2010 г . на петчленен състав на Първа колегия, се установи следното: Съгласно действащата към момента на издаване на административния акт правна норма, уредена в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, служебното правоотношение се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването. Държавните служители в МВР следва да имат изискващия се по чл. 69 от КСО трудов стаж, но не е необходимо да са навършили възрастта за пенсиониране. Със заповед № К-3237/8.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на Горян Кръстанов Горянов - началник сектор при САД "Административно обслужване" - МВР, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта, видно от представения по делото официален препис, неоспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален ред, е издадена и подписана от компетентния според чл. 246, т. 1 ЗМВР орган. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 /нова - ДВ, бр. 69/5.08.2008 г./ ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. Съобразно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по този закон. В посочените случаи, според чл. 268 и чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР, служебното правоотношение на държавен служител от категория "В" се прекратява по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл. 268а могат да направят предложение. С оглед диспозитивния характер на последното правило, неоснователен е наведеният довод, че след като не е налице предложение на органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР, който според приложимата в случая разпоредба на ал. 2 на чл. 268а ППЗМВР, може да направи предложение за прекратяване на служебното правоотношение на служител от категория "В", заповедта е незаконосъобразна. Видно от приобщената към административната преписка служебна справка, към 8.05.2009 г. Горян Кръстанов Горянов има осигурителен стаж 19 години, 5 месеца и 7 дни, прослужени като държавен служител в МВР, при общ осигурителен стаж 26 години, 8 месеца и 6 дни, следователно е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО и са били налице обективираните в заповедта, фактически и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. Противно на наведените от жалбоподателя твърдения, оспореният в настоящото производство административен акт е постановен в изискуемата от закона форма, съдържа всички реквизити по чл. 269 ППЗМВР и е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С процесната заповед Горян Горянов е освободен именно от последно заеманата от него длъжност, сдадена съгласно собственоръчно подписания от служителя, акт за сдаване на длъжност от 11.05.2009 г. Съгласно § 3 ПЗР ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане на закона в сила /обн., ДВ, бр. 17/24.02.2006 г./, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията; званията и ранговете на лицата се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност. Доколкото заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, дори и такава да не е издадена, правоотношението ще е налице във вида след преобразуването му, по силата на закона. Още повече, че именно длъжността "началник на сектор", от която е освободен жалбоподателят, е предвидена в Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден съгласно заповед № Iз - 217/13.02.2009 г., като съответстваща на категория "В". В този смисъл наличието на заповед по § 3 ПЗР ЗМВР относно Горян Горянов е без правно значение за законосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение при условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Анализът на посочените по-горе разпоредби и обстоятелството, че жалбоподателят има осигурителен стаж по-голям от 25 години, от които над 19 години в МВР към момента на издаване на процесната заповед на 8.05.2009 г., обуславят извод за съответствието на последната с приложимия материален закон, визиращ като единствено условие за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, наличието на стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО, без оглед възрастта на служителя. КСО не създава каквито и да било задължения за органа по назначаването, нито изключва приложимостта на предвиденото в специалния закон /чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР/ самостоятелно основание за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР - по инициатива на органа по назначаването, при наличието на осигурителен стаж от 25 години, поне две трети от които в МВР. Застъпеното в жалбата становище за незаконосъобразност на процесната заповед се основава на неприложимо в случая тълкуване на текста, на предходната редакция на ЗМВР - отпреди изменението на закона по ДВ, бр. 69/5.08.2008 г., с което е въведено правното основание за издаване на обжалваната заповед. Наред с това следва да се отбележи, че според чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за Конституционен съд, преценката дали нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е съобразена с нормата на чл. 6 от Конституцията на РБ е от компетентността на Конституционния съд, а тъй като настоящият състав не констатира несъответствие по смисъла на чл. 150, ал. 2 КРБ, не е налице основание за изпълнение на процедурата визирана от последния текст. Предвид естеството на процесната заповед, неоснователен е доводът за противоречието й с общите принципи на професионалното развитие на държавните служители в МВР. При наличието на влязъл в сила специален законов текст, уреждащ прекратяването на служебните правоотношения на лица от състава на МВР, последните следва да се съобразят с въведеното правило, задължително за всички субекти в обсега на уредената от него хипотеза. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган - министърът на вътрешните работи при спазване на материално-правните разпоредби и административно-производствените правила. Спазена е писмената форма при издаване на заповедта, като в съответствие с императивната разпоредба на чл. 269 ППЗМВР изрично са посочени правните и фактически основания за издаването й. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,