Решение № 5914 от 15.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписванията (АВ), подадена срещу решение 7724 от 20.12.2021 г., постановено по адм. дело 7158/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на С. Бояджиева е отменена заповед на касатора ЧР-01-681/21.06.2021 г. за прекратяване на временното преназначаване на държавната служителка на длъжност "директор" в дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство" в агенцията. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответницата Бояджиева оспорва жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, допустима е, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните: С обжалваното решение е отменена заповед на изпълнителния директор на АВ, с която на основание чл. 82а, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено временното преназначаване на С. Бояджиева на длъжност "директор на дирекция" в дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство" в АВ, като считано от 21.06.2021 г. държавният служител да заеме отново длъжността "началник отдел" в отдел "Правно обслужване и административнонаказателни дейности" в дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство". При правилно установена фактическа обстановка обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него административен акт - заповед, е издадена от компетентния орган, но без да е спазена предвидената от закона форма и в противоречие с целта на закона, представляващи отменителни основания по чл. 146 от АПК. Правилно е прието от съда, че оспорената заповед е немотивирана. Съображения да се прекрати преназначаването на Бояджиева на длъжност "директор на дирекция" не са изложени, както в нея, така и не се съдържат в документите по административната преписка. Безспорно е, че проява на оперативната самостоятелност на административния орган е определянето на срока на временното преназначаване, а и към кой момент то ще се прекрати. Правилно обаче съда разглежда това право на администрацията в рамките и ограниченията на основните принципи при дейността й - "съразмерност" по чл. 6 от АПК и последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК. Хронологично проследените от съда действия на администрацията преди и непосредствено след издаване на процесната заповед обосновават извод, че те не са в съответствие на целите на закона и принципа за стабилитет на служебното правоотношение. Напротив, налице е недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаването в условията на оперативна самостоятелност, тоест превратно упражняване с власт. АССГ правилно е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена от административния орган в противоречие с основните принципи на АПК, посочени и обсъдени в съдебното решение. Касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на решаващия съд, без да е необходимо цялостното им преповтаряне. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила Разноски от ответницата по касация не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,