Решение № 14122 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2017 г.

Решение № 14122 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Винарна-Славовица" ООД, с управител И. К., подадена чрез упълномощен адв. К. С., против решение № 365 от 11.07.2017 г., постановено от Административен съд - Пазарджик по адм. д. № 833/2015 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез адв. С. и с писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстаницонния съд и твърди, че решението е мотивирано с приложени от ответника карти на блокове на земеделските стопанства, протоколи от специализирани теренни проверки и приетата по делото съдебно- техническа експертиза, но не е даден отговор на основаните възражения на жалбопадателя. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъждал доводите му за нищожност на заповед № РД 46-287/06.03.2015 г., с която е одобрен допустимия слой за подпомагане за кампания 2014 г. и заявява, че изобщо липсват мотиви по този въпрос. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно постановено и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото в хода на първоинстанционното производство е било установено по несъмнен начин, че ДФЗ-Разплащателна агенция е извършила съответните административни проверки за допустимост на заявените за подпомагане площи, въз основа на данните, които се съдържат в Система за идентифициране на земеделските парцели /СИЗП/, която съгласно чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК се създава и поддържа от Министерство на земеделието и храните. Била е извършена теренна проверка на парцелите по СЕПП, която е установила, че част от тях излизат извън площите подходящи за подпомагане и са негодни за обработка или има застъпване с други земеделски производители, което е потвърдено и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Според участващия по делото прокурор в съдебното решение е отчетено, че заповед № РД-09-807/05.12.2014 г. на МЗХ за одобряване на специализиран слой подходящ за подпомагане за кампания 2014 г., както и заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на МЗХ за окончателно одобряване на СИЗП за кампания 2014 г., не са били оспорени от жалбоподателя и са влезнали в сила спрямо него. Потвърдени са били и изводите на органа по отношение на наложената санкция, която отговаря на изискванията съответно на чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент 65/2011, предвид установения процент наддекларирани парцели, които по втората мярка достигат 100%. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Винарна-Славовица" ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледала по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 365 от 11.07.2017 г. е отхвърлена жалбата на "Винарна-Славовица" ООД, представлявано от управителя И. К., против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, в частта в която е отказано плащане по мярка СЕПП и НР-2 за кампания 2014 г. на Държавен фонд "Земеделие", РА - София изх. № 02-150-2600/6/65 от 29.09.2015 г. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" съдебни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пазарджик е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно представената заповед №ОЗ-РД/323/11.03.2015 г. във връзка с чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а, ал. 1 във вр. с чл. 11а, т. 1 и т. 2 ЗПЗП и при спазване административно производствените правила. Счетено е, че са изпълнени и изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на акта, защото изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират волята на административния орган. С оглед на това първоинстанционинят съд е установил, че по спорните СЕПП и НР2, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране /площи попадащи извън допустимият слой/ и двойно застъпване. В мотивите на обжалваното решение подробно са обсъдени двете основания за постановения отказ за подпомагане и съобразно приетите по делото доказателства, включително и изслушаната съдебно - техническа експертиза, е формирано заключение за законосъобразност на атакуваното уведомително писмо, което е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал относно първото основание за оспорения отказ - недопустима площ за подпомагане, че претендираното подпомагане по схема СЕПП е отказано на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, тъй като земеделският производител е заявил площи, които не стопанисва и които попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., По схема НР2 на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. - дружеството е заявило по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., както е отразено в колони 7 от двете таблици по СЕПП и НР2 и пояснителните бележки към тези таблици в процесното уведомително писмо. Първостепенният съд правилно е установил, че ответникът се е обосновал с извършени административни проверки по подаденото заявление за подпомагане, както и проверки от ТИ, които не са опровергани от страна на оспорващото дружество. Горепосочените фактически основания са потвърдени и от приетите по делото писмени доказателства - резултати от автоматични проверки на въведените данни, картите на блоковете на земеделското стопанство, протокол за специализирани теренни проверки на място на ФБ от 2014 г., които резултати са установени и от извършена проверка на място от ТИ. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно се е позовал на описаните писмени доказателства, както и на приетата съдебно-техническата експертиза, относно която съдът се е мотивирал, че заключението на изслушания експерт е изключително подробно и ясно. Неоснователно е развитото в касационната жалба оплакване, че съдът не се е съобразил със свидетелските показания, тъй като решаващият състав обосновано не кредитирал свидетелските показания, които са дадени от служители на дружеството, предвид отсъствие на индивидуализация на парцелите, за които са били дадени тези показания. Първостепенният съд е извършил подробен фактически и правен анализ и е достигнал до верен извод, че оспорващото дружество ползва и извършва земеделска дейност на заявените площи за подпомагане, но същите попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., който представлява геореферирана графична база данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база ортофото и сателитни изображения на територията на страната и същият се състои от площите, които отговарят на изискванията за подпомагане. Правилно е счетено, че правото на субсидия за земеделския производител се определя от обстоятелството дали стопанисваната земя е включена в специализирания слой ПДП или не, като в конкретния случай от приетите писмени доказателства - картите на блоковете на земеделското стопанство, осъществените административни проверки, както и от приетата съдебно-техническата експертиза се установява по безспорен начин, че парцелите, които са посочени в процесното уведомително писмо излизат извън слоя ПДП за кампания 2014 г. Първоинстанционният съд правилно е взел предвид факта, че заповедта на министъра № РД 46-287/06.03.2015 г., с която е одобрен слоя ПДП не е обжалвана своевременно от страна на жалбоподателя и същата е влязла в сила по отношение на този земеделски производител. В касационната жалба е развита е тезата, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът изобщо не е обсъждал доводите на жалбоподателя за нищожност на заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните и в решението липсват мотиви по този въпрос. Касаторът счита, че съдът е бил длъжен да се произнесе инцидентно по възражението по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Касационният съдебен състав не възприема това становище, защото извършване на съдебен контрол върху административен акт, който не е предмет на разглеждане е недопустимо, тъй като издателят на визираната заповед - министърът на земеделието и храните не е страна в производството, което се е провело пред Административен съд - Пазарджик, с оглед на което същият няма как да организира защитата си срещу възраженията на жалбоподателя. От съществено значение е и обстоятелството, че първоинстанционният съд няма компетентност да се произнася по законосъобразността на издадена от министър заповед, тъй като такава към този момент притежава само Върховния административен съд. Следва да се има предвид и факта, че при извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че касаторът е оспорил с отделна жалба заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с релевирани твърдения за нищожност, по която се е произнесъл състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с постановено решение № 7861 от 12.06.2018 г. по адм. д. № 11208/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на "Винарна-Славовица" ООД против заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Горепосоченото съдебно решение е оставено в сила от петчленен състав на ВАС с решение № 13761 от 09.11.2018 г., постановено по адм. д. № 10104/2018 г. Относно другото посочено в процесното уведомително писмо основание за отказ, а именно: неотстранено двойно заявяване на площи, първостепенният съд правилно е преценил, че ответникът законосъобразно е тълкувал и приложил закона и е отказал подпомагане по двете схеми на визираното основание, като оспорващото дружество не е оборило тоди извод. При тези данни в мотивите на обжалваното решение точно е установено, в съответствие с приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че общият размер на недопустимите площи по подаденото от дружеството - жалбоподател заявление възлиза на 34. 81 ха по СЕПП и 22. 76 ха по НР2, с оглед на което установената допустима площ е в размер на 58. 48 ха по СЕПП и 19. 51 ха по НР2, поради което процентът на наддеклариране е в размер на 59. 52 % по СЕПП и 100 % по НР2. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за разноски се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,