Решение № 12558 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2020 г.

Решение № 12558 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощник М. Д., против решение № 2361 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 712/2018 г. на Административен съд София - град, с което е обявено за нищожно Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4920 от 27.07.2017 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върната преписката за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на решение № 8502/03.07.2017 г. постановено по адм. дело № 3858/2017 г. на Върховния административен съд и в обжалваното съдебно решение. Излага доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необоснованост, както и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че уведомителното писмо е издадено при съобразяване с мотивите на съдебното решение на ВАС и неправилно съдът е приел, че е налице нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, предвид на това, че решението не е изпълнено. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт, както и да се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - "Атила - 65" ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила обжалваното решение и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2361 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 712/2018 г. на Административен съд София - град, е обявено за нищожно Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/4920 от 27.07.2017 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върната преписката за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на решение № 8502/03.07.2017 г. постановено по адм. дело № 3858/2017 г. на Върховния административен съд и в обжалваното съдебно решение. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради това, че административният орган не е изпълнил указанията дадени в решението на ВАС. Приел е, че разпоредбата на чл. 38 в, ал. 1 от ЗПЗП е приложима и административният орган е следвало да се съобрази при новото произнасяне по подаденото заявление, че се има предвид площта не за отделен БЗС/парцел, заявен за подпомагане, а по-широкото понятие "стопанство", което е различно от понятието "блок на земеделското стопанство" по § 1, т. 27 от ДР на ЗПЗП. Също така съдът е съобразил § 1, т. 24 от ДР на ЗПЗП, във връзка с чл. 4, параграф 1, буква "б" от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г. относно понятието "стопанство" и че отговарящата на условията за подпомагане площ на стопанството на конкретния земеделски стопанин е общо 0, 57 ха, тоест е над 0, 5 ха, и съгласно чл. 38 в, ал. 1 от ЗПЗП, органът е следвало да постанови финансово подпомагане по заявените схеми и мерки за директни плащания. Приел е, че в изпълнение на указанията на ВАС и чл. 57 от Регламент/Е0/ № 1122/2009 г., съгласно която ако разликата между общата определена площ и общата площ, декларирана за плащане по схемата за помощи, е по-малка или равна на 0, 1 ха определената площ се счита за еднаква с декларираната, като при това изчисляване се взема предвид само свръх декларирането на площи на ниво група култури. По тези съображения е обявил нищожност на уведомителното писмо и е върнал преписката за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало с подаване на общо заявление за подпомагане за 2014 г. с УИН 22.09.0614/56511 от страна на "Атила - 65" ЕООД, като са заявени за подпомагане три парцела/БЗС/: 1. № 17854 - 91 -3 с декларирана площ 0, 30 ха, 2. № 56722 - 139 - 1 с декларирана площ 0, 18 ха и 3. № 56722 - 139 - 2- 1 с декларирана площ 0, 12 ха. По отношение на трите парцела е извършена проверка на място на 13.11.2014 г., която е обективирана в съставен от същата дата контролен лист, за резултатите от която заявителят е уведомен. Проверката е установила несъответствие между заявената и допустимата площ само по отношение на един от парцелите БЗС № 56722 - 139 - 2 - 1 с декларирана площ 0, 12 ха. Установена е допустима площ от 0, 09 ха, като при общо декларираната площ от 0, 60 ха е прието, че установената площ е 0, 57 ха, а разликата между установената и декларираната е 0, 03 ха, като процентът на наддекларираната площ е 5, 26%. Административният орган е определил процесния парцел като недопустим за подпомагане, тъй като площта му е под минимално изискуемата и изключването на БЗС 56722 - 139 - 2 - 1 от подпомагане намалява общата площ на стопанството до 0, 48 ха, която остава под минимално изискуемата площ от 0, 5 ха., поради което органа е отказал пълно подпомагане за всички заявени парцели. С решение № 8502/03.07.2017 г. постановено по адм. дело № 3858/2017 г. на Върховния административен съд, в производство по оспорване по съдебен ред на уведомителното писмо е отменено решение № 7206 от 18.11.2016 г., постановено по адм. д. № 925/2016 г. по описа на Административен съд София – град, с което е била отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо и е отменено уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4920 от 05.11.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по същество по заявление на "Атила - 65" ЕООД, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е указал приложение на чл. 57 от Регламент( ЕО) № 1122/2009 г. във връзка с чл. 38 в, ал. 1 ЗПП, според която за да се изплатят директни плащания, площта на стопанството следва да е над 0, 5 ха и след като в случая разликата между декларираната и установената площ е 0, 03 ха, което е под 0, 1 ха, като съгласно чл. 57 от Регламент( ЕО) № 1122/2009 г., определената площ се счита за еднаква с декларираната. След връщане на преписката за ново произнасяне, административният орган е отказал финансово подпомагане на "Атила - 65" ЕООД и приложил Решение № 838/06.12.2006 г. на Министерския съвет, прието на основание чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП, с което е одобрен минимален размер на земеделската площ на стопанство, за която може да се получи плащане по СЕПП на площ, която е 0, 5 ха използвана земеделска площ за трайни насаждения. При тези установявания административният съд е приел от правна страна, че в съответствие с чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и административният орган е следвало да се съобрази с приложимите материални разпоредби, действали към момента на издаване на уведомителното писмо – 27.07.2017 г., както и да изпълни дадените от ВАС указания. Административният съд правилно е съобразил, че със ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 18 от 2006 г., отм., бр. 12 от 2015 г.) е отменена разпоредбата на чл. 39, ал. 2, съгласно която Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните, одобрява с решение минималния размер на земеделската площ за стопанство и на земеделските парцели, за които може да се получи плащане по Схемата за единно плащане на площ, поради и което е отпаднало действието на Решение № 838/06.12.2006 г. на Министерския съвет. Съдът правилно е съобразил, че с приемането на чл. 38 в, ал. 1 от ЗПЗП, не се изплащат директни плащания когато отговарящата на условията за подпомагане площ на стопанството е под 0, 5 ха и е следвало да бъде съобразена от административния орган, както и е следвало да съобрази, че разпоредба има предвид площта не за отделен БЗС/парцел, заявен за подпомагане, а за "стопанство", което е различно от понятието "блок на земеделското стопанство" по § 1, т. 27 от ДР на ЗПЗП. В съответствие с § 1, т. 24 от ДР на ЗПЗП, във връзка с чл. 4, параграф 1, буква "б" от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, "стопанство" означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка. Обективно е установено от съда, че отговарящата на условията за подпомагане площ на стопанството на конкретния земеделски стопанин е общо 0, 57 ха, предвид заявените три парцела, чиято обща площ е над 0, 5 ха, поради и което съгласно чл. 38 в, ал. 1 от ЗПЗП, органът е следвало да постанови финансово подпомагане по заявените схеми и мерки за директни плащания. Обосновано и в съответствие с материалния закон административният съд е съобразил чл. 57 от Регламент /Е0/ № 1122/2009 г., съгласно който ако разликата между общата определена площ и общата площ, декларирана за плащане по схемата за помощи, е по-малка или равна на 0, 1 ха определената площ се счита за еднаква с декларираната, като при това изчисляване се взема предвид само свръх декларирането на площи на ниво група култури. В случая след като тази разлика общо за стопанството, както и поотделно за всеки един от декларираните БЗС/парцели е по-малка от 0, 1 ха, определената за подпомагане площ е следвало да се приеме за еднаква с декларираната. На следващо място правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която актове и действия на административен орган, извършени в противоречие на с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В случая, след като с решение № 8502/03.07.2017 г. по адм. дело № 3858/2017 г. на Върховния административен съд е отменено уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4920 от 05.11.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по същество по заявление на "Атила - 65" ЕООД, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, административният орган е следвало да изпълни указанията на съда по приложение на Решение № 838 от 06.12.2006 г. на Министерски съвет ( във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП отм.), респ. чл. 38 в, ал. 1 от ЗПЗП, с което е определен минималният размер на земеделската площ на стопанство, за която може да се получи плащане по СЕПП от 0. 5 хектара използвана земеделска площ за трайни насаждения, след като земеделският стопанин е кандидатствал с площ на земеделското стопанство над 0, 5 ха. Също така е следвало да изпълни и указанието, че в случая разликата между декларирана и установена площ е 0. 03 ха, което е под 0. 1 ха и съгласно чл. 57 от Регламент 1122/2009 определената площ е следвало да се счита за еднаква с декларираната. От фактическа и материалноправна страна съдът е бил изяснил спора и е дал точни указания на административния орган, които не са изпълнени от последния, поради което и постановения от него акт е обявен за нищожен в съответствие с чл. 177, ал. 2 от АПК. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа, отново са дадени указания от административния съд, които следва да бъдат спазени при постановяване на административния акт по същество за одобряване на финансовото подпомагане на земеделския стопанин. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от 30.06.2020 г., на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение