Решение № 9142 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2012 г.

Решение № 9142 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 38, ал. 1 от ЗДС е образувано по жалба на Младен Велинов Филипов, в качеството му на наследник на Велин Филипов Младенов, срещу РЕШЕНИЕ № 650 на Министерския съвет от 30 юли 2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино", на територията на областите София и Перник (обн. в ДВ бр. 60 от 7.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлен имот с номер по КВС - 013211, в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, Столична община, с кадастрален номер № 3879.211. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определеното дължимото парично обезщетение за отчуждения наследствен имот поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът по делото Министерският съвет и заинтересованите страни Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с РМС № 650/30.07.2012 г., т. 1, е отчуждена част от недвижим имот с номер по КВС - 013211, в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, Столична община, с кадастрален № 3879.211, собственост на Велин Филипов Младенов. При разглеждане спора в съдебното производство от процесуалния представител на МС е представено РМС № 883/25.10.2012 г. (обн. В ДВ, бр. 84 от 2.11.2012 г.) за изменение на РМС 650 от 2012 г., съгласно което в приложението към т. 1 на РМС 650/2012 г. се правят следните изменения: с т. 1 се отменя отчуждаването на имоти засегнати от охранителната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник - Главна разпределителна станция, пресичане при км 5+055,92, землище с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, а с т. 2 се отменя отчуждаването на имоти, засегнати от охранителната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник - Главна разпределителна станция, пресичане при км 15+242,5, землище с. Голямо Бучино, ЕКАТТЕ 15504. Видно от писменото заключение на вещото лице, отчуждаването за имота на наследодателя на жалбоподателя също е отменено, при вече изпълнено мероприятие по реконструкция на процесната част от газопровода - отклонение за Перник - Главна разпределителна станция. Липсват данни за законно учредено вещно право на ползване - сервитут в полза на собствениците на имотите, респ. данни за заплащане на обезщетение за наложеното ограничено право на ползване. При така установените фактически обстоятелства следва да се приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Съгласно същата установяването на нови факти от значение за делото след издаване на административния акт се преценява към момента на приключване на устните състезания. Тези нови факти могат да са юридически или нормативни (източници на правото). В разглеждания случай е налице отмяна на обжалвания административен акт - с последица отменяване на разпореждането за отчуждаване на имоти засегнати от охранителната зона на реконструираната част от газопровода отклонение за Перник и определеното за тях обезщетяване. Този факт е настъпил след подаване на жалбата срещу РМС № 650/2012 г. и преди приключване на устните състезания по делото и съдът при решаване на правния спор следва да го съобрази по аргумент от разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски по делото. Същото е основателно с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК и следва да се уважи. Направените от жалбоподателя общо разноски по делото възлизат на сумата 400 лв. /200 лв. платени по договор за правна защита и съдействие и 200 лв. възнаграждение за вещо лице/ и същите следва да се изплатят от ответната страна - Министерски съвет. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - III отделение,