Решение № 4755 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13719/2020 г.

ВАСII отделение14.04.2021 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162 от 17.07.2020 г. постановено по адм. дело № 423/2019 г. на Административен съд Кюстендил. ОСЪЖДА община Кочериново, да заплати на Р. Я. и Л. Я., общо сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4755 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13719/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кочериново, чрез пълномощника му - адв. М. З., против решение № 162 от 17.07.2020 г. постановено по адм. дело № 423/2019 г. на Административен съд - Кюстендил, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците: Р. Я., Л. Я., А. П., Й. П., Д. К., Ю. Я., А. С. и В. Г., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От Р. Я. и Л. Я., чрез пълномощника им - адв. К., е постъпило становище, с което оспорват касационната жалба, като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС Кюстендил, Р. Я. и Л. Я. са оспорили Заповед №РД-01-05-226/05.06.2019 г. на кмета на община Кочериново, с която на основание чл. 135, ал. 3, вр. чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 19, ал. 5 ЗУТ и § 8 от ПР на ЗУТ, е разрешено изработването на ПУП-ПР и ПЗ, за изменение на УПИ VIII-611. 612 и УПИ IX-611, 612 в кв. 48 по плана на [населено място] за образуване на нов УПИ XIX-611 по имотни граници на имот № 611, и при условията на чл. 19, ал. 5 ЗУТ се предвижда ниско свързано застрояване в повече от два имота, засягащи: основното застрояване в УПИ VIII-612 и нов УПИ XIX-611 на [улица]; свързано основно застрояване между нов УПИ XIX-611 и УПИ XIV-610 по [улица]; свързано основно застрояване между нов УПИ XIX-611 и УПИ XVIII-610; Според съда заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, което я прави незаконосъобразна. По отношение на регулацията е приел, че приложимото основание за изменение е § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, което е самостоятелно и изключва хипотезите за изменение по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ и по § 8, ал. 2, т. 2 ПР ЗУТ. Посочил е, че изменението на регулацията засяга и имота на оспорващите - пл. № 612, тъй като се образуват нови УПИ VIII-612 и УПИ IX-612, без да е направено искане за това и без наличие на текстова част в заповедта, в противоречие с графичната й част. По отношение на застрояването съдът е приел, че заповедта не почива на годно правно основание, както и че не става ясно дали е разрешено изработване на първоначален ПУП - ПЗ или става въпрос за изменение на такъв план. Освен това в обхвата на плана за застрояване незаконосъобразно не е включен съседния на УПИ VIII-612, УПИ VII-614, 615. Направил е и извод, че при изменение на ПУП-ПР на основание § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ е недопустимо едновременно разрешаване и изработването на ПУП-ПЗ. С оглед на това заповедта е отменена изцяло като незаконосъобразна. Решението е правилно по своя резултат, със следните коригиращи мотиви. Предмет на оспорване е Заповед от 05.06.2019 г. на кмета на община Кочериново, по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, разрешаваща изработването на проект за изменение на ПУП-ПР и изработване на проект на ПУП-ПЗ за четири имота в кв. 48 по плана на [населено място], община Кочериново. Производството е инициирано от собствениците на имот пл. № 611, видно от заявление от 25.03.2019 г. /стр. 12/. Към заявлението са приложени 2 бр. мотивирани предложения за ПУП-ПР и ПУП-ПЗ /стр. 23 и 24/. Налице е становище от гл. архитект на община Кочериново за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР и ПЗ, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 19, ал. 5 ЗУТ. Със заповедта, като основание за изработване на проектите, е добавен и § 8 ПР ЗУТ, без уточнение на конкретната хипотеза от тази разпоредба. Актът по чл. 135, ал. 3 ЗУТ трябва да съдържа конкретното основание или основания, на които се основава, тъй като то има значение за определяне обхвата на изменението, съответно поземлените имоти, за които се спира прилагането на действащия ПУП, както и за определянето на кръга от заинтересовани лица, които следва да бъдат конституирани като страни в административното производство. От данните по делото е установено, че за [населено място] няма действащ ОУП, нито застроителен план. Действащият ПУП е план за регулация от 1963 г., по който за процесните имоти с пл. № 611 и 612 са отредени съсобствени УПИ VIII-611, 612 и УПИ IX-611, 612 кв. 48, като регулацията не е приложена на място. От оспорената заповед и графичната част към нея е видно, че в частта на регулацията е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП-ПР, засягащо посочените два УПИ-та, като се създава нов УПИ XIX за имот пл. № 611, по имотни граници, а УПИ VIII и УПИ IX остават за имот пл. № 612. Посочено е, че способът за регулиране е по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и § 8 ПР ЗУТ. Съвместяването на двете основания е възможно в хипотезата на § 8, ал. 2, т. 2 ПРЗУТ, която допуска изменението на дворищната регулация при условията и реда на ЗУТ, като чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е едно от тези условия. В тази връзка неправилно е прието от съда, че заповедта има предвид § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, тъй като тази разпоредба изключва приложението на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, както и на възможността за едновременно изработването на проект за ПУП-ПЗ. В случая органът е бил длъжен да конкретизира основанието на мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, в коя конкретна хипотеза на § 8, ал. 2, т. 1-3 ПР ЗУТ попада, тъй като разпоредбата регламентира три фактически състава на такова изменение, съдържащи различни предпоставки. Без такава конкретизация и при липса на мотиви в заповедта, съдът не би могъл да определи еднозначно каква е била волята на органа, както и да извърши преценка за законосъобразност на акта на основание § 8 ПР ЗУТ и едновременно с това на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 19, ал. 5 ЗУТ. Изводите на съда не могат да почиват на предположения относно това, какво е имал предвид органът при издаване на оспорената заповед. Липсата на конкретизация в правното основание по § 8, ал. 2, т. 1-3 ПР ЗУТ и мотиви за способа по който да бъде изработен проекта за изменение на ПУП-ПР и ПЗ, прави несъответна заповедта на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и обуславя незаконосъобразността й, на основание чл. 146, т. 3 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От друга страна правилни са изводите на съда, че текстовата част на заповедта не съответства на графичната й част, което е недопустимо. От графичната й част е установено, че в обхвата на разрешения проект за ПУП-ПР освен нов УПИ XIX-611, попадат и съседните му УПИ VIII и IX, отредени за имот пл. № 612, собственост на ответниците Р. и Л. Я. В текстовата част на заповедта липсва описание на това изменение в плана за регулация. Правилно е отчетено нарушението на заповедта и по отношение на ПУП-ПЗ. Допустимостта за изработване на проект за ПУП-ПЗ е в зависимост от способа за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, който в случая не може да бъде определен. В обхвата на ПУП-ПЗ, съгласно оспорената заповед, е включено основното застрояване в УПИ VIII-612, при условията на свързано ниско застрояване със сградата в нов УПИ XIX-611, но без предвидено свързано застрояване в УПИ VII-614, 615 от запад, в нарушение на изискванията за свързано застрояване на страничните имотни граници, с покриване на калканните стени по чл. 21, ал. 2, изр. първо ЗУТ. Предвид изложеното крайните изводи на съда за незаконосъобразност на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ се явяват правилни. Като правилно по своя резултат обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно това оплакванията в касационната жалба се явяват неоснователни. При този резултат община Кочериново, следва да бъде осъдена да заплати на ответниците Р. Я. и Л. Я. разноските пред касационната инстанция, в общ размер на 200 лева заплатено адв. възнаграждение, видно от договора за правна помощ и списък на разноските. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

2