Решение № 4858 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 839/2011 г.

Решение № 4858 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 839/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 173 от 06.12.2010 г., постановено по адм. д. № 8/2010 г. Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил като неоснователна жалбата на Иван Стоянов Ганев против решение № 59/18.12.2009 г. на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № О-04-044-02-00020728/09.11.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ гр. Велико Търново относно отказ за отпускане на парично обезщетение по болничен лист за общо заболяване. Осъдил е Иван Стоянов Ганев да заплати на ТП на НОИ гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Иван Стоянов Ганев с оплакване, че е неправилно и молба да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което бъде отменено оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на административния съд за правилно. Върховният административен съд обсъди събраните по делото писмени доказателства, провери правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. По делото не е спорно, че жалбоподателят Иван Стоянов Ганев е работил по трудово правоотношение със "Свилоза" ЕАД гр. Свищов като търговски директор и по договор за управление и контрол - като член на съвета на директорите в същото дружество. Лицето е било осигурено за всички социални рискове и по двете осигурителни правоотношения. За периода 17.09.2009 г. - 17.10.2009 г. на Ганев е издаден болничен лист за временна неработоспособност с предписан режим на лечение домашно-амбулаторен. Административният орган е отказал изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност с мотиви, че за същия период лицето е получило възнаграждението си по договора за управление и контрол на дружеството, който факт е приел за установяващ нарушение на определения от здравните органи режим на лечение. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО - не се изплаща обезщетение за временна нетрудоспособност на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Според чл. 16, ал. 4 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове, за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица по различни договори и на различни основания, се изплащат поотделно за всеки от договорите или за всяко от основанията. Следователно, нетрудоспособният не може да получава едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение при един работодател или осигурител и парично обезщетение за временна неработоспособност по друг договор или на друго основание. Това положение произтича от заместителния характер на обезщетенията, както правилно е отразил в мотивите на решението и първоинстанционния съд, тъй като паричното обезщетение за временна неработоспособност замества трудовото възнаграждение. Правоотношението по договор за управление и контрол има самостоятелна правна природа и рефлектира върху правото на осигуреното лице да получи обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето е нарушило определения режим на лечение. За да приеме оспорения административен акт за законосъобразен, съдът е приел за доказан факта на нарушение, позовавайки се на първоначално подадената справка по чл. 5, ал. 4 от КСО за отразени по договора за управление и контрол като "отработени дни" целия период на неработоспособност по болничен лист № 2170146 от 17.09.2009 г. Неоснователно в касационната жалба са развити съображения, прехвърлящи доказателствената тежест върху съда - да посочи изричното и конкретно времето, през което е извършено нарушението. В мотивите на решението подробно са анализирани писмените доказателства, сочещи наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 2 от КСО - издаден болничен лист № 2170146 от 17.09.2009 г. за временна неработоспособност, а същевременно подадена справка за цялостно "отработени дни" по договора за управление и контрол и изплатено възнаграждение в пълен размер. В тежест на жалбоподателя е било да докаже, че няма нарушение на режима на лечение, или частично нарушение за определени дни. След като няма доказателства, установяващи твърдяно от страната обстоятелство, правилно съдът е обосновал правните си доводи с предпоставките по чл. 46, ал. 2 от КСО. Неоснователно е твърдението за неустановено авторство на атакуваното разпореждане, поради подписването му със запетая. Жалбоподателят формално оспорва подписването на акта от Йордан Савов, като твърди, че по делото няма сравнителен материал с оригиналния подпис на лицето, но не е поискал назначаване на графологическа експертиза. По делото е приета заповед № 169/29.03.2007 г. на директора на ТП на НОИ гр. В. Търново, доказваща правомощията на цитираните в нея служители да подписват документи във връзка с изплащане на обезщетения и помощи, респ. откази от плащане. Ако жалбоподателят е имал възражение или съмнение, че подписът не е на опоменатото в заповедта лице, а на някой друг служител от РУСО-В. Търново, (твърдение в касационната жалба), е следвало чрез процесуалните способи да докаже благоприятния за него факт. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,