Решение № 8796 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2022 г.

Решение № 8796 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2022 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община и кмета на Столична община–Район "Надежда" срещу решение № 5450/24.09.2021 г., постановено по адм. д. 1483/2021 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторите обжалват съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробни аргументи за твърдението, че делото е останало неизяснено както от първата инстанция, така и в административната фаза на производството, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводи на страните в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и решението на Комисията за защита от дискриминация. Претендират се разноски. Ответникът Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът В. И. изразява становище, идентично с представителя на Комисията. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първата инстанция е инициирано по жалба на кмета на Столична община–Район "Надежда", който е конституиран като ответна страна в производството пред КЗД, поради което като адресат на обжалваното решение има право на жалба, респективно съдебното решение е процесуално допустимо като постановено по допустима жалба. Касационната жалба е подадена едновременно от кмета на Столична община–Район "Надежда" (страна в производството пред АССГ) и кмета на Столична община, който твърди, че е трябвало да бъде конституиран като страна в административно производство, респективно решението на КЗД има действие спрямо него, поради което на основание чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от АПК, трябва да бъде приета за допустима. С обжалваното решение № 5450/24.09.2021 г., постановено по адм. д. 1483/2021 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на кмета на Столична община, район "Надежда" срещу Решение № 29/6.01.2021 г. на КЗД, постановено по преписка № 59/2019 г., с което се установява, че Столична община, район "Надежда", представлявана от кмета инж. Д. Д., чрез осъществено нежелано поведение по отношение на В. И. е извършил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признаци "увреждане" и "семейно положение, наложена е глоба в размер на сумата от 250 лв. и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр е предписано на Столична община, район "Надежда", представлявана от кмета инж. Д. Д. спрямо В. Д. отмени забраната за освобождаване от данък превозни средства на лица с намалена работоспособност и отговарящи на условията на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ, погрешно записан като чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ), с цел спазване на забраната за дискриминация съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и за реализиране на принципите, установени в чл. 2 и чл. 6 от ЗЗДискр във връзка чл. 6, ал. 2, предложение второ от Конституцията на Република България. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати административнопроизводствените правила, правилно конституиране на страните по спора и при съобразяване с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. Обосновано административният съд е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Неоснователно е основното касационно оплакване за неправилно конституиране на страните в административното производство, което не е отчетено от АССГ като нарушение на административнопроизводствените правила. Производството пред КЗД е образувано по жалба на В. И., която съдържа оплаквания от администрацията на Столична община-Район Надежда", изразяващо се в отказ да бъде приета негова декларация по чл. 54, ал. 6 от ЗМТД. Съгласно чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация. От събраните по делото доказателства се установява, а и фактически не се оспорва от касационните жалбоподатели, че В. И. като лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто е поискал да бъде освободен от данък за собствения му лек автомобил с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117, 64 kW, но декларацията му не е приета от служителите на отдел "Административно и информационно обслужване" на Столична община-Район "Надежда". По този повод той е подал жалба вх. № РНД19-ГР94-29/7.01.2019 г., която е администрирана от отдел "Общински приходи-Надежда-Връбница" като част от Дирекция "Общински приходи" на Столична община (по делото няма данни за изхода на това оспорване на отказа да бъде освободен от данък). Това административно производство не изключва отговорността Столична община-район "Надежда", представлявана от кмета на район "Надежда", за проявеното нежелано поведение при административното обслужване на В. И., изразяващо се в отказ да бъде приета неговата декларация. Неприемането на декларацията е мотивирано с положението на В. И. (семеен с увреждане), което се квалифицира по два защитими признаци "увреждане" и "семейно положение" по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр и е повод за образуване на производството пред КЗД по друга жалба на В. И. от 8.02.2019 г. Действително наложената административна практика по конституиране на страните от КЗД в определени случаи е състояние да постави под съмнение кои са действителните участници в административното производство, но в конкретния случай не е допуснато процесуално нарушение, което да е в състояние да окаже влияние върху съдържанието на издаденото от надзорния орган решение. Единственото оплакване на касаторите е свързано с организационната структура на администрацията на Столична община, респективно с правното положение на органите по приходите от местните данъци и такси, което не оказва влияние върху относимите към настоящия спор факти. Жалбата до първоинстанционния съд и касационната жалба не съдържат нито едно твърдение, доказателство или довод, които да опровергават приетите за установени от фактическа и правна страна от КЗД и АССГ обстоятелства и изводи, поради което и настоящата инстанция намира, че не е нарушено правото на защита на касационните жалбоподатели, което да обуславя отмяна на съдебното решение и решението на Комисията. Обжалваното съдебно решение е изключително задълбочено обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд правилно е установил относимите към спора факти в съответствие със събраните по делото доказателства, които не са оспорени от страните по делото. При правилно установена фактическа обстановка са формирани законосъобразни правни изводи, които съответстват на приложимия специален ЗЗДискрим. и са с подробни мотиви, споделени от настоящата касационна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При разглеждане на спора не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Страните в съдебното производство са конституирани правилно и при спазване на процесуалните правила им е предоставено право да ангажират доказателства, обсъдени са всички направени от тях възражения и доводи. В изпълнение на задължението по чл. 168 от АПК решаващият съд е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК, а не само наведените в жалбата до него, в резултата на което законосъобразно е достигнал до извод, че решението на КЗД е действителен и законосъобразен акт, съставен в писмена форма и в съответствие на материалния закон и целта на закона. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила като действително, допустимо, правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. По водене на делото ответниците в настоящото производство не са направили разноски, но КЗД е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение