Решение № 2552 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2008 г.

Решение № 2552 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14245/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 76, ал. II от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по две касационни жалби: на директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Хасково, подадена чрез юрисконсулт Д. Атанасова и на адвокат Спартак Попов от АК гр. Хасково (чл. 213, т. 2 АПК), действащ по пълномощие за ЕТ "Д-р Велимир Тодоров" гр. Хасково-осъществяващ дейност като лечебно заведение - Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ (АИППДП), представляван от Велимир Ерофимов Тодоров. С двете касационни жалби се атакува в различни негови части Решение № 132/30.09.08 г., постановено по адм. д. № 268/07 г. на Административен съд гр. Хасково, с което е отменена Заповед № РД-09-751/31.08.07 г. на първия касатор, в частта й, в която на ЕТ "Д-р Велимир Тодоров" гр. Хасково са наложени имуществени санкции по чл. 316, ал. III т. 1 и по чл. 316, ал. III т. 2 от НРД (2006 г. и е отхвърлено оспорването на същия административен акт от втория жалбоподател по отношение на наложената му финансова неустойка на основание чл. 316 ал. I т. 8 от НРД) 2006 г. При наличието на правен интерес за всеки от касационните жалбоподатели (чл. 210, ал. I АПК), първият обжалва съдебния акт в отменителната му част, а вторият - в неговата отхвърлителна. Директорът на РЗОК гр. Хасково навежда касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като поддържа становище в писмена защита по делото, че в обжалваната от него част, съдебното решение на АС гр. Хасково е постановено при неправилно приложение на материалноправните норми и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 171, ал. IV АПК, поради което намира, че правораздавателният акт е и необоснован. Счита, че Заповед № РД-09-751/31.08.07 г. е мотивирана по отношение на определения размер на наложените финансови неустойки по чл. 316, ал. III, т. 1 и т. 2 от НРД (2006 г., тъй като той бил законоустановен, съобразно разписаните правила в т. 288.1. и т. 288.2. от Решение № РД-УС-04-12/2.02.07 г. на УС на НЗОК. Касаторът твърди, че решаващият съд като е изградил обратен на горния извод, при нормативната регулация на размера на прилаганите финансови неустойки съобразно НРД) 2006 г., е постановил несъответен на материалния закон съдебен акт, поради което моли за неговата отмяна и отхвърляне на първоначалното оспорване на заповедта в отменените й части. Не изразява становище по касационната жалба на втория жалбоподател. С жалбата, подадена от името на денталната извънболнична практика на д-р Велимир Тодоров, не се инвокират конкретни касационни основания за исканата отмяна на обжалваното решение на АС гр. Хасково в частта му, в която е отхвърлено оспорването на Заповед № РД-09-751/31.08.07 г. на директора на РЗОК-Хасково, поради което касационният контрол е при хипотезата на чл. 218, ал. II АПК. В писмено становище относно жалбата на едноличния административен орган, се поддържа правилност на обжалваното решение на АС гр. Хасково в обжалваните от него части и се настоява за потвърждаването му в отменящата оспорената заповед част -за наложените имуществени санкции по чл. 316, ал. III т. 1 и т. 2 от НРД (2006 година. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното обжалване от директора на РЗОК гр. Хасково, като счита, че след като правилно административният съд е изградил извод за немотивираност на Заповед № РД-09-751/31.08.07 г. по смисъла на чл. 59, ал. II т. 4 АПК и я е отменил в тази й част, е следвало да върне преписката на органа за законосъобразно определяне на санкциите за двете безспорно извършени нарушения. Изразява становище за неоснователност на втората касационна жалба, подадена от името на ЕТ "Д-р Велимир Тодоров" гр. Хасково. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. За да отхвърли оспорването срещу Заповед № РД-09-751/31.08.07 г. на директора на РЗОК гр. Хасково в частта й, в която на втория касатор е наложена имуществена санкция по чл. 316, ал. I т. 8 от НРД (06 г. в производство по АПК, във връзка с чл. 76, ал. II от ЗЗО, Административният съд гр. Хасково е приел за безспорна фактическата обстановка, която правилно е субсумирана под приложимите материалноправни норми и при отсъствие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от страна на ответния) по тази жалба (административен орган, вкл. и относно определянето на размера на приложената финансова неустойка, който е нормативно заложен в абсолютна стойност, е изградил краен решаващ извод за законосъобразност на оспорения акт в тази му част. Съображенията на първоинстанционния съд и крайния резултат по тази част от производството, се споделят напълно от настоящата касационна инстанция и поради липса на отменителни основания, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от тези именно мотиви ВАС, Шесто отделение, намира касационната жалба на ЕТ "Д-р Велимир Тодоров" гр. Хасково за неоснователна. Относно отменителната част на обжалваното решение на Хасковския АС - предмет на касационната жалба на директора на РЗОК гр. Хасково: Настоящият касационен състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение, съобразно релевираните с касационната жалба отменителни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на атакувания съдебен акт, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е установил фактите по административния спор и в съответствие със закона е приел за безспорно, че и трите нарушения, вменени във вина на ответника по жалбата на административния орган, са извършени. Позовал се е и на Решението на специализирания орган - Арбитражна комисия за решаване на спорове по констатациите на денталните контрольори, обективирани в Медицински протокол № 282/29.06.07 г., която ги е потвърдила единодушно (л. 37-л. 40). При хипотезата на чл. 319, ал. I от НРД (2006 г., действащ в условията на обвързана компетентност в случая, директорът на РЗОК е издал оспорената Заповед № РД-09-751/31.08.07 г., с която е приложил финансови неустойки както следва: на основание чл. 316, ал. I, т. 8 НРД) 2006 г., в размер на 70.00 лева; на основание чл. 316, ал. III, т. 1 НРД (2006 г., в размер на 31.20 лева и на основание чл. 316, ал. III, т. 2 НРД) 2006 г., в размер на 251.31 лева. Административният съд гр. Хасково, при осъществения контрол по реда на чл. 168, ал. I АПК, законосъобразно е съпоставил така установените факти с изискванията за издаването на оспорената Заповед на директора на РЗОК гр. Хасково и е изградил правилен решаващ извод, че е налице основание по чл. 146 АПК за отменяемостта й в обжалваната от този касатор част. При пълна липса на обосновка относно размера на определените имуществени санкции и неяснота - всяка от тях кои точно от констатираните с МП № 282/29.06.07 г. нарушения е обхванала, съдът не е могъл да извърши проверка за законосъобразност в тази част на оспорения ИАА, за което е изложил и задълбочени мотиви. Направен е опит, с настоящата касационна жалба да се обосновава размера на финансовите неустойки, вкл. с въвеждането на нови фактически твърдения относно квалифицирането на отделни нарушения от общо установените, под хипотезите на чл. 316, ал. III т. 1 и на чл. 316, ал. III т. 2 от НРД (2006 г., свързани съответно и с прилагането на разпоредбите на т. 288 от Решение № РД-УС-04-12/2.02.07 г. на УС на НЗОК, което е недопустимо. Нарушението на императива на чл. 59, ал. II т. 4 АПК при издаването на оспорената заповед е категорично установено и не е било преодоляно в хода на първоинстанционното съдебно производство. Непосочването и фактическите (кои нарушения от констатираните с МП№ 282/29.06.07 г.) и правните основания при упражняване на правомощието от страна на компетентния административен орган да приложи нормативно предвидените финансови неустойки, е абсолютно основание за отмяната му, до какъвто правилен извод е стигнал АС гр. Хасково. Липсата на конкретните юридически факти, от които органът е черпил основанията и е упражнил субективното си публично право, препятстват съдебната проверка на законосъобразност. Тази начална липса не може да бъде запълвана пред съда с някакви нови доказателства. Препращането към МП и Решението на АК е достатъчно да се приеме, че принципно оспореният ИАА е мотивиран посредством съдържащите се в горните два документа фактически обстоятелства, сочещи за извършени нарушения на разпоредбите на НРД (2006 г. Относно осъществената властническа дейност по прилагането на конкретните финансови неустойки, обаче, е обективно невъзможно да се търсят мотивите за нея в подготвителните документи на крайния и оспорен акт. По този въпрос касаторът е дължал самостоятелно излагане на съображения за кои точно отчетени, но неизвършени дейности в извънболничната дентална дейност, респ. за кои нарушения на изискванията за качество на договорената дентална дейност, както и за тяхната стойност, заплащана от НЗОК, са приложени финансовите неустойки. Относно трикратния размер на сумата на нарушението, съдът е нямал колебания, предвид изричния текст на чл. 316, ал. III от НРД) 2006 г. Тепърва, с касационната жалба, да се излагат мотиви за извършената оценъчна дейност от едноличния административен орган, обективираща и крайното властническо волеизявление в Заповед № РД-09-751/31.08.07 г., в отменената част, е недопустимо и поради причината, че настоящата инстанция действа като контролно-отменителна (инстанция по правото, а не по фактите) и липсва правен способ, по който да бъде преодоляна установената от АС гр. Хасково незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. Юридически невъзможно е било и съдът, след отмяна на оспорената заповед в тази й част, да замести административния орган и да реши спора по същество, със самостоятелно определяне на размера на финансовите неустойки по чл. 316, ал. III, т. 1 и т. 2 НРД (06 г., тъй като тази дейност е предоставена от закона в изключителната компетентност на директора на РЗОК) чл. 173 АПК (. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така определените суми, представляващи наложени финансови неустойки, не може да се отграничи за кои констатирани с МП № 282/29.06.07 г. нарушения по чл. 316, ал. III т. 1 и т. 2 НРД (06 г. се отнасят те, поради което е невъзможен и съдебния контрол за законосъобразност на оспорената заповед в тази й част, до какъвто правилен извод е стигнал и АС гр. Хасково. В контекста на горното, несъстоятелно се явява твърдението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 171, ал. IV АПК, поради неуказване от съда на касационния жалбоподател, че следва да установи в производството: кои точно нарушения на денталната извънболнична помощ е преценил като нарушения по смисъла на чл. 316, ал. III, т. 1 и кои - като нарушения по т. 2 на същата норма, респ. нормативно определената стойност за тези дейности; както и да обоснове определения размер на приложените финансови неустойки за тези нарушения. Това не е априори дейност по доказване пред съда, а по формиране и обективиране на волята на органа, поради което представлява част от задължителната административна процедура, а изразяването й в писмен вид - и част от изискуемата форма за издаване на процесната заповед. Щом няма задължение, произтичащо от закона за първоинстанционния съд в горния смисъл, то обективно и не е възможно да е допуснал твърдяното в касационната жалба процесуално нарушение, поради което същото се явява ирелевантно за настоящото произнасяне. Предвид изложеното, касационният състав приема, че решението на АС гр. Хасково, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение