Решение № 1148 от 2.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Старт 3 2017 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица], подадена чрез адв. С. Кадир, срещу решение 1996 от 15.12.2021 г. по адм. дело 2600/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-11135 от 27.10.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности, главна дирекция (ГД) Фискален контрол гр. Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и Старт 3 2017 ЕООД е осъдено да заплати на НАП сумата от 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсултска защита. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и същото е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът не е взел в предвид акта, че прилагането на ПАМ в един бъдещ момент за нарушение, което е извършено на 19.10.2021 г. би било в противоречие с целите на ПАМ и в частност с превантивната функция. Изложени са съображения, че Заповедта за налагане на ПАМ като административен акт засяга права и интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски по делото в писмено становище (л.20). В условие на евентуалност моли претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника да бъде съобразено с фактическата и правна сложност на делото и да бъде присъдено в минимален размер (л.20). Ответникът по касационната жалба - началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар от касатора. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.18). Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор е дала заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е била ЗПАМ ФК-11135 от 27.10.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект - магазин парфюмерия, находящ се в гр. Горна Оряховица, [улица], стопанисван от Старт 3 2017 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. По делото е установено, че при извършена на 19.10.2021 г. проверка в търговски обект - магазин парфюмерия, находящ се в гр. Горна Оряховица, [улица], стопанисван от Старт 3 2017 ЕООД, е осъществена контролна покупка на 1 бр. мъжки парфюм 50 мл. на стойност 20 лв., платени в брой от инспектор по приходите, за която от продавач-консултанта не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Видно от извадения дневен финансов отчет и контролна лента, продажбата не е била отразена. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице фактическите основания за приложението на разпоредбата на чл. 186а ЗДДС, изключваща налагането на ПАМ при първо нарушение. Съдът е приел, че административният орган подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. Съдът е взел предвид и изтъкваното от административния орган обстоятелство, че дружеството е системен нарушител на правилата за отчитане на извършените продажби, платени в брой. Съдът не е възприел и кредитирал оплакванията на търговеца, свързани с тежкото му финансово и осигурително положение, тъй като е приел, че срокът на мярката е определен малко под средния размер. Изложени са съображения, че определената продължителност на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови загуби за дружеството, тъй като самия търговец твърди, че дневните му обороти не са високи. Направен е извод, че констатацията за допуснати предишни нарушения от същия вид разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение. Административният съд е приел, че срокът на мярката е мотивиран и съответства на съдържащата се в чл. 22 ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът определя продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при това органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 от ЗДДС израз до 30 дни. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че процесното нарушение е безспорно установено, а законът не предвижда дискреция за органа дали да издаде ПАМ или не при установяване на нарушението. Неоснователно е касационното оплакване за несъответствие на целта на процесната ПАМ с целта на закона. Целта е философска категория. Тя представлява идеален субективен образ на един желан резултат и желана реалност. Съответствието на административния акт с целта на закона е налице, когато чрез него се преследва постигане на целта на самия закон. Целта на закона може да е изрично посочена в него или да следва от съдържанието му. Изясняването на целта на закона е вид тълкуване, наречено телеологично. Неоснователно е оплакването на касатора, че прилагането на ПАМ в един бъдещ момент за нарушение, което е извършено на 19.10.2021 г. би било в противоречие с целите на ПАМ и в частност с превантивната функция. Целта на законовата норма, предвиждаща налагане на процесната принудителна административна мярка, е поведението на стопанските субекти да бъде съобразено със задълженията им да отчитат коректно приходите си от извършени продажби в брой. Тази цел се постига, от една страна, с преустановяването на възможността на търговеца да продължи за определен срок търговската си дейност, в която не изпълнява въпросните задължения, а от друга - с превенцията, както по отношение на него, така и на останалите стопански субекти за в бъдеще да не се извършват нарушения на тези задължения. Същата е и целта на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Неоснователно е оплакването на касатора, че ЗПАМ, като административен акт, засяга права и интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Съобразено е обстоятелството, че извършеното нарушение от страна на търговеца не е единствено. Правилно първоинстанционният съд е преценил като пропорционална наложената мярка от гледна точка на установеното неотчитане на продажби. В същото време, не е наложен максималният срок на запечатване, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Национална агенция за приходите гр. София се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв. В случая делото не е с правна и фактическа сложност, поради което възнаграждението следва да се присъди в минималния предвиден размер в Наредбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение