Решение № 7544 от 1.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез процесуален представител, против решение 8382/27.12.2019 г., постановено по адм. д. 9425/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Косаня ЕАД, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на ЧЕЗ Разпределение България" АД против решение Ж406 от 23.07.2019 г. на КЕВР, с което е разпоредено в 10-дневен срок касационният жалбоподател да преустанови начисляването на цена за пренос през разпределителна мрежа (ниско напрежение) НН за обектите на Косаня ЕАД и извърши корекции на начислените такива съгласно мотивите на решението; в 6-месечен срок от получаване на решението ЧЕЗ Разпределение България АД да предприеме необходимите действия и приведе мястото на измерване на консумираната от дружеството електрическа енергия в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ); даден е 7-дневен срок на ЧЕЗ Разпределение България АД от изпълнение на указанията да информира Комисията. За безспорно съдът е приел, че Складов терен" (Автобаза, гр. Мизия") с място на доставка на електрическа енергия 3002438293, находящ се на [улица] обект: Мотел Рай" с място на доставка на електрическа енергия 3002436113, м. Дончовата градина, землището на гр. Оряхово, собственост на Косаня" ЕАД, са присъединени към въздушен електропровод Подем" 20 кV и Елба" 20 KW (собственост на ЧЕЗ Разпределение България" АД) със собствени електропроводни отклонения 20 kV и трансформаторни постове. Измерването на електрическата енергия се осъществява посредством СТИ, монтирани в електромерни табла, на трафопостовете на страна НН. Мрежата НН, захранваща обектите на Косаня" ЕАД, е собственост на клиента. Съдът е приел, че СТИ са монтирани на трафопостовете на ниво НН в ел. табла ниско напрежение. Приел е, че измерването на потребеното количество електроенергия е извършено от ЧЕЗ Разпределение България" АД извън местата, определени, както в договора за пренос, така и в ПИКЕЕ. Съдът е обосновал извод, че правомерното поставяне на СТИ се явява от решаващо значение за дължимостта на цената за пренос на електрическа енергия, а в случаите, когато потребената електрическа енергия е измерена в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, това измерване не може да бъде основа за изчисляване цената за пренос. АССГ е изложил мотиви, че в случая елементи от цената на електрическата енергия са неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост. Приел е, че поставянето на СТИ в несъответствие с техническите изисквания на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, обосновава неоснователност на претенцията на ЧЕЗ Разпределение България" АД за дължимост на цена за пренос по електроразпределителната мрежа НН. Наред с това съдът е приел за неоснователни твърденията на ЧЕЗ Разпределение България" АД, че Косаня" ЕАД следва да инициира процедура за промяна на нивото на напрежение на измерване на консумираната електрическа енергия, от ниво ниско напрежение, на ниво средно напрежение, тъй като електроразпределителното дружество не може да осъществи подобна промяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В разпоредбите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата) и Устройствения правилник на КЕВР се съдържа правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби. По силата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 от ЗЕ - Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията или съответно да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна, какъвто е и настоящият случай. Видно от събраните по делото доказателства решението на КЕВР е издадено при изяснена фактическа обстановка и съответните на нея правни основания, поради което правилно е отхвърлена жалбата на ЧЕЗ Разпределение България АД. В случая средството за търговско измерване е монтирано на трафопост на ниво НН в електрическото табло ниско напрежение, което се явява в противоречие с правилото, че мястото на измерване следва да бъде на страната с по-високо напрежение, (в настоящия случай на средно напрежение). Следователно измерването на потребеното количество електроенергия е извършено от ЧЕЗ Разпределение България АД извън местата определени, както в договора за пренос, така и в ПИКЕЕ. От сключения договор за пренос не се установява на какво напрежение следва да се измерва електрическата енергия. Достъп до и пренос през мрежа ниско напрежение реално не съществува, тъй като границата на собственост на съоръженията се явява мястото на присъединяване на отклонение 20 kV, което е собственост на дружеството към електропровод 20 kV на електроразпределителното дружество. За да е дължима цената на пренос, консумирана от потребителя електрическа енергия следва да е измерена именно в местата, установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на цената за пренос на електрическа енергия, а в случаите когато потребената електрическа енергия е измерена в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, това измерване не може да бъде основа за изчисляване цената на пренос. На следващо място, настоящата инстанция следва да отбележи, че мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества активна електрическа енергия в съответствие със средството за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ. Съобразно чл. 9, ал. 1 от ПИКЕЕ, операторът на преносната мрежа е длъжен да доставя, монтира и поддържа система за търговско измерване, регистриране и предаване на данни в случаите, когато се измерва енергията, постъпваща в електрическите уредби на клиенти, присъединени към електропреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, в приложимата му редакция, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната с повисокото напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. За дължимостта на цена за пренос и за достъп за мрежа за съответно ниво (високо, средно, ниско) значение има къде е точката на присъединяване на потребителя към електрическата мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва потребената електрическа енергия. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че постановеното съдебно решение е правилно, не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ЧЕЗ Разпределение България АД следва да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение