Решение № 5280 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. А. И., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, против Решение 1744/26.02.2025г., постановено по адм. дело 205/2025г. на Административния съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение 67/07.01.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което му е отказано предоставянето статут на бежанец и на хуманитарен статут. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт, като неправилен, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционния съд не е анализирал обстойно и правилно съдържащата се в предоставените справки от ДАБ информация, относима към хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Твърди се, че съдът не е отчел, че са налице достатъчно данни за наличието на насилие в Сирия и, че съдът неправилно е приложил Квалификационната директива 2011/95/ЕС. По подробно изложени доводи се иска отмяната на съдебното решение и на решението на ДАБ. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди становищата на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на О. И., гражданин на Сирия, срещу решение 67/07.01.2025г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. Същият бил мотивиран с фактически и правни основания за отхвърляне на молбата за закрила на чужденеца. При постановяване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Интервюто, проведено на 21.11.2024г., е протекло при спазване на процедурите, регламентирани в закона и приложимата европейска директивна. Взети били необходимите мерки интервюто да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи по последователен начин, максимално изчерпателно всички свои основания за търсената закрила. Не били допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК събрани били наличните по случая доказателства, изяснени били всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното му положение, взета била предвид актуалната обща информация за държавата на произход. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, административният орган е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Същият не изтъквал каквито и да било доводи в насока на това да е бил преследван поради своята раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група. Кандидатът обосновавал нежеланието си да се завърне в държавата си по произход с това, че там ситуацията не била спокойна заради войната и се страхувал за живота си. Липсват опасения от негова страна за преследване и наказания, поради дезертиране от военна служба. Съдът е приел, че така формулирани изявленията на оспорващия не сочели конкретна причина за основателни опасения от преследване, характеризиращо се по дефиниция със специфично естество или повтаряемост или представляващо сериозно посегателство на правата на човека. Съдът, въз основа на предоставената информация за общото положение в страната след оттегляне на президента Башар Асад е приел, че не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите. Липсват данни за извършвани репресии, посегателства върху живота и здравето на голям брой граждани на страната, както и да са прилагани дискриминационни мерки от страна на полиция, армия и съд. На следващо място съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждия гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е напуснал свободно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилни са изводите, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащи се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че не е налице въоръжен конфликт съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в страната. Следва да се посочи и решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,