Решение № 7431 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4324/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. А. К. от гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 2645/22.01.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 5773/2025 г., с коeто е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221724001671-091-001/20.01.2025 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-22221725018037-003-001/31.01.2025 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, в частта, изменена и потвърдена с Решение № 428/25.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не е доказано наличието на всички предпоставки, обуславящи ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Намира, че неправилно е ангажирана отговорността му за задължения на дружеството по отменен РА. Счита, че не е налице укриване на факти, които по закон е бил длъжен да обяви, както и че липсва връзка между декларираните данни в справките-декларации (СД) по ЗДДС и декларациите по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и несъбирането на задълженията. Акцентира, че не е доказано неговото поведение да е единствената причина за несъбираемостта на задълженията. Излага доводи, че последващото прехвърляне на дружествените дялове не може да се квалифицира като укриване на факти и обстоятелства, както и че това обстоятелство не доказва причинна връзка с невъзможността за събиране на задълженията. Аргументира тезата, че не е изследвано имущественото състояние на дружеството преди и след твърдяното поведение. Подчертава, че не е доказана несъбираемостта на задълженията предвид съществувалата, но нереализирана от публичния изпълнител възможност да насочи принудително изпълнение към постъпили средства от постъпили средства от погасяване на заеми през 2019 г. и 2021 г. и от печалби. В тези насоки развива обширни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в о.с.з. оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на РА № Р-22221724001671-091-001/20.01.2025 г., поправен с РАПРА № П-22221725018037-003-001/31.01.2025 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, изменена и потвърдена с Решение № 428/25.04.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е ангажирана отговорността на Е. А. К., в качеството му на управител на „Санитас - България“ ЕООД, за задължения на дружеството за корпоративен данък за 2020 г. и 2021 г., както и за ДДС за данъчни периоди от м. 12.2018 г. до м. 04.2019 г., от м. 07.2019 г. до м. 02.2021 г., м. 04.2021 г., м. 08.2021 г. и от м. 11.2021 г. до м. 07.2022 г., ведно със следващите се лихви за забава, възлизащи общо на 426 574,39 лева. За да достигне до извод за законосъобразност на РА, първостепенният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: През ревизираните периоди Е. А. К. е управител на „Санитас-България“ ЕООД. В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на „Санитас-България“ ЕООД е свързана с търговия на едро с медицински изделия, за която притежава безсрочно Разрешение № 14-Р-Т/114-609/01.10.2010 г. от Изпълнителна агенция по лекарствата. За процесните 01.01.2018 г. до 31.07.2022 г. посоченото дружество е натрупало задължения към държавния бюджет по декларирани, но невнесени суми, както и в резултат на влезли в сила ревизионни актове. Органите по приходите са констатирали още, че в същия времеви диапазон Е. А. К. е бил управител, представляващ и едноличен собственик на капитала на „Санитас-България“ ЕООД, „Санитас Техник“ ЕООД и „Санитас Трейдинг“ ЕООД, които са се влели в „Санитас-България“ ЕООД, съответно на 22.07.2022 г. и 25.07.2022 г. На 25.08.2022 г. Е. А. К. е прехвърлил дружествените дялове от капитала на дружеството на П. Б., за когото е констатирано, че е лице с нисък социален статус. При проведени ревизии на „Санитас-България“ ЕООД, „Санитас Техник“ ЕООД и „Санитас Трейдинг“ ЕООД, завършили с издаването на влезли в сила РА № Р-22221419005803-091-001/23.04.2020 г., РА № Р-22002222001306-091-001/21.09.2022 г., РА № Р-22221422004187-091-001/08.06.2023 г., РА № Р-22220320006797-091-001/08.07.2021 г. и РА № Р-22221022004290-091-001/09.03.2023 г., са установени допълнителни данъчни задължения на дружествата във връзка с констатирани липси, отказан данъчен кредит, непризнати за данъчни цели разходи, както и неотчетени приходи от лихви по предоставени заеми. Ревизиращите са съобразили, че срещу „Санитас-България“ ЕООД има образувано изпълнително дело (ИД) № 160159117/2016 г. за задължения към 19.03.2024г. в общ размер от 470 111,90 лв., при наложени обезпечителни мерки – запор на банкови сметки. Отчели са, че дружеството не осъществява дейност, няма наети лица, декларираните телефони и имейл не са актуални и не притежава недвижими имоти. Не е предприето принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника поради липса на годен обект на изпълнение, нито на обезпечение, а дългът му е прекатегоризиран като „несъбираем“. При тези установеност приходните орани са приели, че касаторът, в качеството си на управител на „Санитас – България“ ЕООД, е укрил известни му факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация и за които е знаел. Счели са, че е налице причинно-следствена връзка между необявяването на фактите и обстоятелствата и несъбираемостта на задълженията, тъй като с РА на дружествата са констатирани сделки, водещи до отклонение от данъчно облагане и ползван данъчен кредит за покупки, които не са реално осъществени. Според ревизиращите несъответствието между декларираното и установеното при ревизията представляват „укриване“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. В обобщение са достигнали до заключението, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 19, ал. 1 и ал.2 ДОПК за ангажиране отговорността на Е. А. К., в качеството му на управител на „Санитас-България“ ЕООД до размера на непогасените от дружеството задължения. При обжалването по административен ред, частта на РА, с която е ангажираната отговорността на касатора по чл. 19, ал. 2 ДОПК е отменена, с оглед на което в обхвата на съдебния спор попада единствено наличието на основанието по чл. 19, ал.1 ДОПК. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решаващият състав е уточнил, че между страните е безспорно, че ревизираното лице е било едноличен собственик и управител на „Санитас-България“ ЕООД през процесните периоди, както и че това дружеството има непогасени задължения към бюджета, които в голямата си част са установени с РА № Р-22221419005803-091-001/23.04.2020 г., РА № Р-22002222001306-091-001/21.09.2022 г., РА № Р-22221422004187-091-001/08.06.2023 г., РА № Р-22220320006797-091-001/08.07.2021 г. и РА № Р-22221022004290-091-001/09.03.2023 г. Съобразил е още, че в рамките на образуваното изпълнително дело тези задължения са прекатегоризирани като „несъбираеми“. Според съда спорът се концентрира върху два от елементите на сложния фактически състав по чл. 19, ал.1 ДОПК, а именно - укрил ли е ревизираният, в качеството му на управител на „Санитас-България“ ЕООД, факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите, както и налице ли е причинно-следствена връзка между това укриване и невъзможността за събиране на задълженията на дружеството. В този аспект е приел, че Е. А. К. е укрил релевантни факти и обстоятелства, тъй като в качеството си на управител на „Санитас-България“ ЕООД е декларирал неверни данни в подаваните декларации по ЗКПО и справки-декларации по ЗДДС за дружеството, а това е довело до намаляване на неговите задължения за корпоративен данък и ДДС по отчетните регистри. Тъй като именно отказът за признаване на право на приспадане на данъчен кредит и отклонение от данъчно облагане чрез предоставяне на безлихвени заеми е довело до установените с РА данъчни задължения, то съдът е счел, че е налице причинно-следствена връзка между укриването на данните и невъзможността на бъдат събрани дължимите вземания. Изтъкнал е още, че е налице поведение, насочено към осуетяване на събираемостта на задълженията с оглед обстоятелството, че К. е продал дружеството на малоимотно лице с нисък социален статус. В обобщение е достигнал до извода, че са налице всички предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя, с оглед на което оспорването на РА е неоснователно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Граматичният анализ на визираната норма сочи, че предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК са укриването от органи по приходите или от публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които лицето е длъжно по закон да обяви пред тях и като резултат да не може да се събере задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е за непогасеното задължение, без да съществува изискване за недобросъвестно поведение на третото лице. Пълното неизпълнение или неточното изпълнение от негова страна на установеното със закон задължение за обявяване на факти с правно значение е несъвместимо с дължимата грижа. Незнанието на фактите от значение за полагане на дължимата грижа не изключва отговорността от неизпълнение. Субект на укриването е управителят, тъй като по силата на чл. 141, ал. 2 ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му (чл. 141, ал. 1 ТЗ), бидейки наясно относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗКПО квалифицира като документално обосновани, а ЗДДС - като облагаеми доставки. Несъответствието на декларираното с действителното или отсъствието на деклариране е проява на укриване. Без значение е опосредяването на укриването в хипотезата на подадена чрез пълномощник справка-декларация или възлагането на изготвянето на декларациите на счетоводно предприятие. Невярното отразяване, дори да се дължи на грешни представи относно съдържанието на дължимата грижа или на източника на задължението за тази грижа за точно изпълнение на публичноправното задължение за деклариране не изключва отговорността. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая не е спорно, че главният длъжник „Санитас – България“ ЕООД е от категорията на тези по чл. 14, т. 1 от ДОПК. Задълженията му за данъци, включващи и публичните вземания на влелите се в него дружества, са установени надлежно със стабилни РА № Р-22221419005803-091-001/23.04.2020 г., РА № Р-22002222001306-091-001/21.09.2022 г., РА № Р-22221422004187-091-001/08.06.2023 г., РА № Р-22220320006797-091-001/08.07.2021 г. и РА № Р-22221022004290-091-001/09.03.2023 г. РА № Р-0400042300549-091-001/15.04.2024 г., а вземането за лихви е в обхвата на солидарността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК (ТР № 5 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС). Безспорно е още, че касаторът е имал качеството управител на дружеството в периода на възникване на задълженията, както и, че същите не са събрани. Спорът се концентрира върху установеността на укриването на факти и обстоятелства, които по закон ревизираният е длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, върху несъбираемостта на задълженията на дружеството към момента на възникването им, както и наличието на причинно – следствена връзка между поведението на управителя и непогасяването на дължимото. В този аспект обосновано първостепенният съд е приел, че установените действия на ревизирания следва да се квалифицират именно като укриване на факти и обстоятелства, които по закон той е бил длъжен да заяви пред органа по приходите или публичния изпълнител чрез деклариране на неверни данни в подаваните декларации по ЗКПО и СД по ЗДДС. При преценката на следващите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав по чл. 19, ал.1 ДОПК решаващият състав правилно е съобразил, че в качеството си на управител на дружеството Е. А. К. безспорно е имал информация относно дейността на дружеството, фиктивността на доставките, по които е отказан данъчен кредит и имущественото състояние на дружеството, с оглед на което с подаването на непълни и неверни декларации той пряко е осуетил своевременното събиране на дължимите публични вземания. Съобразно представените по делото оборотни ведомости, действията на управителя по укриване на факти и обстоятелства не са инцидентни, а систематични, като извършването им е започнало още в периоди, предшестващи ревизираните, през които „Санитас-България“ ЕООД е притежавало имущество и е разполагало със средства да погаси публичните си задължения, в случай, че те бяха своевременно декларирани. В допълнение следва да се посочи, че само по себе си последващото прехвърляне на притежаваните от К. дружествените дялове не доказва причинната връзка с несъбираемостта на задълженията, но се явява допълнителна индиция в подкрепа на извода за нейната наличност. Както обосновано е приел и първостепенният съд, цената от 2500 лв., за която дружествените дялове са продадени на малоимотно лице, сочи, че техният собственик е съзнавал влошеното имуществено състояние на „Санитас-България“ ЕООД, както и невъзможността за погасяване на публичните му задължения, с оглед на което предприетите от К. действия са целели осуетяване на тяхната събираемост. След като така установеното негово поведение е единствената причина за осуетяването на събираемостта на вземанията на фиска, то изискуемата се пряко причинно- следствена връзка е налице. Противно на разбирането на касатора, доказана е и несъбираемостта на задълженията на дружеството към момента на тяхното възникване, а тезата за съществувала обективна възможност за публичния изпълнител да насочи принудително изпълнение към средства от погасени през 2019 г. и 2021 г. заеми от свързани лица и декларирани печалби е неоснователна. Съгласно Протокол с изх. № С240016-026-0074785/11.11.2024 г., вземанията на НАП по ИД № 160159117/2016 г. са по данъчни декларации по ЗКПО за периодите 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., декларации обр. 6 за периодите 27.10.2015 г. – 31.08.2022 г., СД по ЗДДС за периодите 01.11.2015 г. – 31.10.2023 г., РА № Р-22221419005803-091-001/23.04.2020 г., РА № Р-22002222001306-091-001/21.09.2022 г., РА № Р-22221422004187-091-001/08.06.2023 г. и РА № Р-22221022004290-091-001/09.03.2023 г., наказателно постановление от 2018 г. и командировъчно от 2023 г. Релевантни за спора са 8 броя СД за периодите м. 01.2020 г., 05.2020 г., 10.2020 г., 12.2020 г., 12.2021 г., 01.2022 г. и 05.2022 г., в които са декларирани задължения за общо 80,82 лева, които обаче се явяват несъществена част от установените вземания по цитираните РА. Същите преимуществено са издадени през 2022г и 2023 г., с оглед на което установените с тях задълженията не е било възможно да бъдат обект на принудително изпълнение към 2019г. и 2021г. В тази връзка и с оглед възражението в касационната жалба следва да се посочи, че отговорността на К. не е ангажирана по РА № Р-2221421002972-091-001/08.12.2021 г., след отмяната на който е възложена нова ревизия, приключила с РА № Р-22002222001306-091-001/21.09.2022 г., който именно е съобразен като акт, установяващ задължения, за които се ангажира отговорността му по чл. 19, ал.1 ДОПК. Гореизложеното налага извод, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав за ангажирането на отговорността на Е. А. К. по чл. 19, ал. 1 ДОПК, с оглед на което оспореният РА се явява законосъобразен. Като е достигнал до същото крайно заключение, АССГ е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 220 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение