Решение № 8432 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3326/2015 г.

Решение № 8432 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3326/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Про Рим Прим" ЕООД, ЕИК 201336066, гр. София, подадена чрез адв. Деница Трендафилова, срещу Решение № 339 от 22.01.2015 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 8563 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2131304214/20.11.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София. С решението дружеството е осъдено да заплати на НАП сумата от 1443,48 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП оспорва, чрез юрк. Венева, касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Про Рим Прим" ЕООД срещу ревизионен акт № 2131304214/20.11.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 30 449. 47 лв. по фактури, издадени от "Крепежи България" ЕООД, "Панония Инженеринг" ЕООД, "ДПЕ 1688" ЕООД, "Сити Инвест Финанс" ЕООД, "Темплиери" ЕООД, "Леон Комерс 2010" ЕООД и "Елииор Кар" ЕООД. Една част от фактурите документират доставката на стоки - фактурите, издадени от "Крепежи България" ЕООД, "Сити Инвест Финанс" ЕООД и "Панония Инженеринг" ЕООД, предмет на доставката са електронни табла и метални пана, а други на услуги - рекламни и счетоводни. Съдът е приел, че въз основа на представените по делото писмени доказателства не може да бъде обоснован извод за реално осъществени доставки по спорните фактури, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон, допуснати процесуални нарушени при обсъждане на събраните по делото доказателства. Според ревизираното дружество изводът на съда за липса на реалност на доставките е необоснован предвид доказаното плащане по фактурите, счетоводното им отразяване. Позовава се и на практика на СЕС. Възраженията са неоснователни. За да възникне правото на приспадане, доставката следва да бъде завършена по смисъла на чл. 64, § 1 от Директивата за ДДС, а видно от чл. 63 от тази директива, данъчното събитие и изискуемостта на данъка зависят от момента на доставянето на услугите. Идентично е изискването на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Както е отбелязано в т. 25 от решение на СЕС по дело С-18/13 /Макс Пен/, материалноправните предпоставки, за да се ползва правото на приспадане на ДДС по чл. 168, буква а) от Директива 2006/112, са заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, и тези стоки или услуги да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице." Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки и следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, следва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. За да възникне данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, изискуемост на данъка и задължението за начисляването му в издадена от доставчика фактура, следва услугата да е извършена. Член 69, ал. 1 ЗДДС изисква доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Посочените материалноправни и формални изисквания за възникване и упражняване на правото на приспадане следва да бъдат доказани от лицето, претендиращо правото на приспадането на данъчния кредит, т. е от ревизираното дружество - "Про Рим Прим" ЕООД. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, необходимо е да бъде доказано правото на фактическо разпореждане по съответната доставка. СЕС в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 е приел, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". В този смисъл е и т. 53 от решение с дата 19.09.2000 г. на СЕО /сега СЕС/ по дело № С-454/98 г./, както и решение по дело № С-285/11 на СЕС в т. 31, от което е прието, че за да се установи, че доставките на стоки са основание за право на приспадане е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени. В същия смисъл е и т. 33, според която, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано. Посочените т. 31 и т. 33 от цитираното решение на СЕС потвърждават трайната практика, например решение по дело С-152/02 г., че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Съобразявайки изложеното по-горе и представените по делото доказателства, настоящата касационна инстанция намира за законосъобразен извода на административния съд, че фактурите, издадени от "ДНЕ 1688" ЕООД, "Темплиери" ЕООД, "Леон Комерс 2010" ЕООД и "Елинор Кар" ЕООД не удостоверяват реално възникнали данъчни събития, тъй като освен процесните фактури, и договори с "ДНЕ 1688" ЕООД, съответно с "Темплиери" ЕООД - договор за счетоводно обслужване, други доказателства за придобиване правото на фактическо разпореждане и реализиране на услугите, в случая не са представени. Във връзка с фактура № 328 от 03.01.2013 г. за реклама в интернет пространството, издадена от "Темплиери" ЕООД по преписката са приложени копия на 4 снимки, наименовани рекламни банери, но от тях не може да се направи безспорен извод за проведена рекламна кампания от "ТЕМПЛИЕРИ" ЕООД, което дружество е декларирало дейност, свързана с ресторанти и заведения за бързо хранене. Липсват доказателства, установяващи публикуването на рекламните банери. Не е изслушано заключение по експертиза, включително във връзка с фактурите, издадени от "Леон Комерс 2010" ЕООД. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно спорния материалноправен въпрос за липса на реални доставки като предпоставка за приспадане на ДК и по отношение на фактурите, издадени от "Крепежи България" ЕООД, "Панония Инженеринг" ЕООД, "Сити Инвест Финанс" ЕООД. Приемо - предавателните протоколи са оспорени от решаващият орган, тъй като не било установено придобиване на правото на фактическо разпореждане на големи по обем стоки. Тези съображения са относими и към доставките от "Сити Инвест Финанс" ЕООД, като анализът на оборотната ведомост за м. 03.2013 г., на счетоводна сметка 304 доказва, че тя е само с дебитни салда и обороти. Това означава липсата на данни за осъществени продажби на стоки към 31.03.2013 г. от доставчика. Не е установено правото на фактическо разпореждане и във връзка с доставките на метални пана и ел. табла от "Панония Инженеринг" ЕООД. Обоснован е първоинстанционния извод за формално документиране на търговските взаимоотношения, без доказани доставки. "Елинор Кар" ЕООД е издало фактура с предмет услуги по договор, но такъв по делото няма. Съдът е извършил съвкупна преценка на фактите и обстоятелствата по делото съобразно събраните доказателства. Обективните факти мотивират извода за документиране на процесните доставки с фактури, неотразяващи вярно стопанските операции, за което ДЗЛ е знаело, видно от доказателствата по делото. Доставчикът "ДНЕ 1688" ЕООД, например, е издал фактури с предмет консултации, които е трябвало да се извършат устно и с препоръки на място/офиса, за което обаче липсват доказателства. Следва да се отбележи, че цитираната от касатора практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 касае хипотези, различни от процесния случаи, в които не е била спорна реалността на пряката доставка. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури, които в обсъждания казус не отразяват вярно съответната стопанска операция. Предвид на гореизложеното, обжалваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1443,48 лева. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,