Решение № 108 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1495/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) чрез процесуален представител, срещу решение 530 от 16.11.2022 г., постановено по административно дело 492/2022 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена нейна заповед 313/17.02.2022 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Н. Маринов чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден при допуснати нарушения на предвидените административно производствените правила за издаването ѝ и при неизпълнение на задълженията, делегирани със заповед на издателя на заповедта. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС плевен е била заповед 313/17.02.2022 г., издадена от Заместник ректора на УНСС, с която на основание чл. 33, ал.1, т.1 от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 33, ал.2, т.2 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС (ПУРНПВРСОС) на Н. Маринов е наложено административно наказание отстраняване от общежитие поради незаплащане на дължими наемни вноски за периода м. юли 2021 г. до м. февруари 2022 г. и консумативи за периода м. юни 2021 г. до м. януари 2022 г. За да отмени заповедта обосновано, въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдът приема, че обжалваната пред него заповед е постановена, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в случая чл. 35 АПК без да са изяснени в пълнота относимите за конкретния случай факти и обстоятелства. При преглед на приложените към делото административна преписка и представени доказателства настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд приема, че не е доказано по надлежния ред от издателя на акт изпълнение на това задължение, тъй като липсват доказателства за начина на формиране на дължимата сума за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 20, т. 5; чл. 21, т. 7 и чл. 23, ал. 4 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, както и за наличие на предпоставките по чл. 26, ал.1 от посочената Наредба, които обаче са установени в хода на съдебното производство. Наведените доводи в касационната жалба, че размера на задълженията е установен и съобщен на ответника, при липсата на доказателства за горепосочените обстоятелства са неоснователни и не водят до обратен извод. Със заповед 3268/18.11.2021 г. Ректорът на УНСС, по т.3., е делегирал свои пълномощия на конкретния заместник ректор, издал процесната заповед, като по т.3.4. изрично е посочено, че същата има право да подписва всички вътрешни и изходящи документи, както и всички документи от името на УНСС свързани с дейности по направленията и структурите, които отговаря, освен тези упоменати в ПД на УНСС и ПУД на УНСС, които изрично са посочени, че се подписват от Ректора. В случая заповедта е издадена на основание чл. 35, ал. 2, т. 2 ПУРНПВРСОС, без да е изпълнено задължението за последователност и градация при налагане на предвидените две наказания и при несъобразяване на разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ПУРНПВРСОС. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и при направеното своевременно искане от упълномощения процесуален представител на ответника, осъществил му правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата(ЗА), следва администрацията по подателя на касационната жалба, като разпоредител с бюджета да бъде осъдена да заплати на адвокат Т. Петров, Софийска адвокатска колегия, с 1100626510, възнаграждение в размер на 1000 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 8, ал. 4 от наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение