Решение № 1480 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10188/2021 г.

Решение № 1480 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10188/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Главния архитект на Столична община, срещу решение № 3815/11.06.2021 г., постановено по адм. дело № 11037/2020 г. по описа на Административен съд София – град, с което, по жалба на П. Н. от гр. София, е отменена заповед № РА-30-293/03.09.2020 г. на Гл. архитект на СО, за премахване на незаконен строеж. Решението се счита неправилно и необосновано, настоява се за отмяната му и отхвърляне на сезиращата жалба. В съдебното заседание юрк. Стойков поддържа касационната жалба, по изложените в нея подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната по жалбата страна - П. Н., се явява лично, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Иска "да остане къщата", сочи, че за строежа е "питала двата кмета устно, нали съм сама в двора. Къщата беше рухнала и реших да строя, за да има къде да живеем с децата. Имам 13 деца, които учат, ходят на училище и ги гледам". Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството пред първата инстанция, насочена е срещу неблагоприятно за административния орган решение, подлежащо на последващ инстанционен контрол. Разгледана по същество, същата е основателна. Решаващият съдебен състав е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му от кмета на СО правомощия, в установената писмена форма, съдържаща предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, с изложени фактически и правни основания, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна е установен строеж, пета категория: "Масивна тухлена двуетажна жилищна сграда", със стоманобетонова конструкция и двускатен покрив, изграден от ответната страна в дъното на имот – частна общинска собственост, с идентификатор 68134.1104.71 по КККР на [ж. к.], [район], гр. София, с административен адрес [адрес]. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, като е посочил, че за строежа не са представени строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж, което го определя като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както правилно е приел административният орган - последният е осъществил правомощията си законосъобразно, тъй като е изпълнен фактическия състав на приложената правна норма. Не е спазен, обаче принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и 5 АПК – засегнати са права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта. П. Н. е настанена в общинско жилище през 2019 г. и заедно с 13-те си деца е обитавала жилищна площ от 42. 50 кв. м., което не отговаря на нормите за жилищно настаняване по НРУУРОЖТСО, затова съдът е приел, че изначално са създадени предпоставки за извършване на нарушението, за отстраняването на което е издадена заповедта. С премахването на незаконния строеж няма да се възстанови старата, премахната вече общинска постройка, жалбоподателката няма да стане и собственик на новоизграденото, за което не е отстъпено право на строеж. След като жалбоподателката и семейството й, доказано нямат друго жилище, а незаконният строеж е единствено такова, с премахването му ще се причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, което е в нарушение на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК и в чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Законосъобразен е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в условията на предоставени от кмета на СО правомощия и в изискуемата писмена форма, като не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по премахване на незаконни строежи е специална и е уредена в чл. 225а и сл. ЗУТ, като в административното производство се изисква единствено съставянето на констативен акт. Такъв в случая е съставен на 04.06.2020 г. от определената работна група по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, след извършена на място проверка, в присъствието на извършителя П. Н., връчен й лично на 09.06.2020 г. Възражение по КА не е депозирано, видно от съставения за проверка протокол от 22.09.2020 г. Фактите, приети и от административния орган, са категорични и безспорни: процесният строеж - пета категория, е изграден в имот - частна общинска собственост, без отстъпено право на строеж, без издадени строителни книжа – съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3; чл. 148, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Анализирано е и заключението по приетата и неоспорена съдебно-техническата експертиза, съгласно което процесната масивна двуетажна сграда, /разположена в дъното на парцел с площ 429 кв. м., на мястото на съществувалата и съборена от общинска сграда, на около 0. 30 м. от имотната граница със съседния ПИ 68134.1104.72, в ПИ, попадащ в новообразуван кв. 31, [кв. ], без процедиран ПУП/, е завършена - по данни от извършителя, през 2019 г., като за същата са неприложими § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не подлежи на узаконяване. Установено е ново незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, налице са материално-правните предпоставки за издаване на процесната заповед по чл. 225а, ал. 13УТ. Настоящият касационен състав не споделя формираните от съда по съществото изводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност, могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които съществуват различни и то законосъобразни възможности, като се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. При констатиране на незаконно строителство, компетентните органи действат при условията на обвързана компетентност, т. е. в правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването му. Доколкото целта на ЗУТ, е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост, е единственият способ, чрез който може да се постигне законовата цел. В тази връзка, както обосновано се сочи в жалбата, не е допуснато нарушение и на чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС и чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, защитаваните права по които, на жилище и на собствеността върху него, не са абсолютни. В ал. 2 на чл. 8 КЗПЧОС, са дефинирани границите на допустимата намеса на държавата на правата по ал. 1 в определени случаи, когато ограничението е предвидено в закона и е необходимо в едно демократично общество, в интерес на националната и обществена сигурност, или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала, или на правата и свободите на другите. При наличието на някоя от посочените предпоставки за прилагане на ограничението се приема, че засягането на прокламираното от чл. 8, ал. 1 от Конвенцията право е пропорционално на целта, за която мярката се налага. В случая ограничителната мярка е наложена в интерес на обществото, което не допуска съществуването на строежи, чието изграждане е в нарушение на предвидените в устройствения закон изисквания. Въведеното от ЗУТ задължение за снабдяване със строителни книжа преди изпълнението на строежите, не е самоцелно - само за да се изпълнят въведени правила, а за да се гарантира - чрез правилното, точно, устойчиво и с необходимата здравина изграждане на даден обект, безопасността и здравето на живущите в него. В случая самоволно и съзнателно, е изпълнена масивна двуетажна сграда, която да задоволи нужди на 14-членно семейство, без гаранции за сигурността на обитателите, при това - деца. От друга страна, данните по делото сочат, че П. Н. е настанена в общинско жилище със заповед от 25.10.2019 г., премахнала го е веднага, видно от изявлението и в с. з. пред АССГ, като на негово място - в чужд имот и без разрешение на собственика - общината, е извършила процесния масивен строеж. В тази връзка, несполучливо в касираното решение се сочат като практика две решения на ВАС, които са постановени при различна фактическа обстановка - в случая не е налице дългогодишно ползване на имота, липсват данни за адресна регистрация на строежа, заплащане на данъци и такси, твърде дълго бездействие на общината и отношение на примиримост с незаконния строеж, учредено право на временен строеж и пр., затова и се налага извода, че оспорената заповед не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел. Освен това, към момента, седем от децата на ответната страна са навършили пълнолетие, трудоспособни са и могат да реализират доходи и задоволяват жилищните си нужди, включително и да кандидатстват за общинско жилище. Предвид изложеното, оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт, с оглед което оспорването срещу него е неоснователно. Съдът е събрал всички относими писмени доказателства, допуснал е и приел СТЕ, анализирал ги е установявайки правно-релевантните за случая факти, но е извел необосновани правни изводи по предмета на съдебния контрол, дори е излязъл извън него с преценката по условията за настаняване по НРУУРОЖТСО и е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Затова същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Н., срещу процесната заповед. С оглед този изход на спора, П. Н. следва да бъде осъдена да заплати в полза на Столична община, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, своевременно претендирано, като по изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,