Решение № 12112 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Р. чрез адв. А. Добчев от САК срещу Решение 140/03.02.2025 г. по адм. дело 541/2024 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-10-42/23.10.2024г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е потвърдено разпореждане [номер]/19.09.2024г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Ловеч. Твърдят се допуснати нарушения при постановяване на съдебния акт съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на ТП на НОИ Ловеч с писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, след преценка на визираните в жалбата оплаквания и становищата на страните, и след проверка на съдебния акт за допустимост, валидност и законосъобразност, съгласно чл. 218 от АПК, установи от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211 от АПК срещу решение, което подлежи на инстанционен контрол и от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Е. Г. Р. срещу Решение 2153-10-42/23.10.2024г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е потвърдено разпореждане [номер]/19.09.2024г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Ловеч. За да постанови този резултат, административният съд е приел оспореното решение за законосъобразно, като е изложил мотиви, че в съответствие с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсията е отпусната от датата на подаване на заявлението, тъй като Р. е пропуснал двумесечният срок, който е преклузивен. С тези аргументи е отхвърлил жалбата. Съдът е достигнал до този правилен според касационната инстанция правен извод след като е събрал и анализирал относимите и необходими за правилното решаване на спора писмени доказателства и изяснил прецизно релевантната фактическа обстановка, която настоящият съдебен състав споделя изцяло и не намира за необходимо да преповтаря. По делото е установено и не се спори между страните, че с Експертно решение 91545/120/24.06.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Проф. д-р Параскев Стоянов" АД гр. Ловеч, след преосвидетелстване на Р. е била определена 85% трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/, с дата на инвалидизиране - 05.04.2024 г. и срок на валидност - 01.06.2027 година. Това решение е било потвърдено с Решение 2263/025/01.07.2024 г. от МК към ТП на НОИ гр. Ловеч, като на 10.07.2024г. е влязло в законна сила. Безспорно е също, че жалбоподателят е депозирал Заявление вх. 2112-10-667/21.08.2024 г. в ТП на НОИ гр. Ловеч, с искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В отговор, с Разпореждане 19.09.2024 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Ловеч, на основание чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/, считано от 21.08.2024 г. до срока на инвалидността 01.06.2027 г. на Р. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по подаденото от него Заявление вх. 2112-10-667/21.08.2024 г. в ТП на НОИ гр. Ловеч и навършена възраст от [възраст]. Пенсията е била определена в минимален размер от 609. 60 лева, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО до определянето на размера й по реда на КСО. Недоволен от определения начален момент на отпускане на пенсията, в законоустановения срок Р. е подал жалба вх. 1012-10-164/15.10.2024 г. до директора на ТП на НОИ гр. Ловеч срещу Разпореждане 19.09.2024 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Ловеч, с която е поискал пенсията да му бъде отпусната от 05.04.2024 година. С Решение 2153-10-42/23.10.2024 г., предмет на настоящото оспорване, директорът на ТП на НОИ Ловеч, на основание чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО е отхвърлил жалбата с вх. 1012-10-164/15.10.2024 г. на Р. срещу Разпореждане 19.09.2024 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Ловеч и е потвърдил посоченото разпореждане като правилно и законосъобразно. В мотивите на решението е посочил, че съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО /в относимата към момента редакция/ пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия и навършена възраст от [възраст]. Както бе посочено по-горе, АС - Ловеч е приел, че решението е законосъобразно с мотивите, че съответства на нормата на чл. 94, ал. 1 от КСО, според която пенсията е отпусната от датата на подаване на заявлението, тъй като жалбоподателят е пропуснал двумесечния срок. Решението на АС Ловеч е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. При липсата на спор по фактите, първоинстанционният съд правилно е преценил, че спорът се свежда до определяне на началния момент на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, и дали и доколко жалбоподателят е спазил установения в чл. 94, ал. 1 от КСО срок. Досежно изискуемата възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, няма спор между страните, че Р. е навършил тази възраст на 05.04.2024г. и тогава именно жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Тъй като двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО е изтекъл на 10.08.2024г. и подаденото заявление е след изтичане на този срок, а именно на 21.08.2024г., началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване правилно е определена на 21.08.2024 г. датата на подаване на заявлението. Въпреки разпределената върху жалбоподателя доказателствена тежест, последният не доказа депозиране на заявлението преди изтичане на двумесечния срок, респективно наличието на уважителни причини /независещи от неговата воля и действия/ за пропускане на този срок. Не се споделят и оплакванията на касатора за неуведомяване отстрана на органа, тъй като такива действия отстрана на последния не са дължими по закон. Предвид гореизложеното, верен е крайният извод на съда, че в съответствие с материалния закон административният орган правилно е приел, че заявлението е подадено след изтичане на двумесечния срок и пенсията следва да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението, съобразно чл. 94, ал. 1, изр. 2 от КСО, а не от датата на придобиване правото на пенсия. При този изход на спора, на касатора не се дължи присъждане на разноски, а на ответника следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., съобразно чл. 143 ал.3 от АПК, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. По тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение