Решение № 10626 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2012 г.

Решение № 10626 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби срещу решение № 1205 от 21.05.2012 г., постановено по адм. д. № 420/2011 г. от Административния съд - Пловдив. С обжалваното решение частично е отменен ревизионен акт (РА) № 241003499 от 30.11.2010 г., издаден от приходен орган при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Стара Загора, потвърден с решение № 56 от 21.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, а именно в частта, в която на Антон Георгиев Сугарев, като ЕТ "Дони 2000 - Антон Сугарев" допълнително е начислен ДДС по фактура № 68 от 21.05.2009 г. в размер на 4492,80 лева за данъчен период м. 05.2009 г. ведно със съответните лихви в размер на 710,77 лева. Със същото решение жалбата в останалата част е отхвърлена и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски по делото в размер на 1198,66 лева. В касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив се твърди неправилност на решението в отменителната му част. Наведените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба - ЕТ "Дони 2000 - Антон Сугарев" изразява становище за нейната неоснователност по съображения в писмен отговор. В касационната жалба, подадена от ЕТ "Дони 2000 - Антон Сугарев" се твърди неправилност на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт и се иска отмяната му. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ" с променено наименование дирекция "ОДОП" - Пловдив не изразява становище по нея. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на първоинстанционното решение. По основателността им приема следното: С РА, обжалвана пред административния съд, на ревизирания субект е отказан данъчен кредит по две фактури № № 58/1.03.2007 г. и 98/26.03.2007 г., издадени от "Ник 97" АД с предмет на доставките по тях - захар. Отказът на данъчен кредит е правно обоснован с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Фактическите констатации за отказа са, че не е обяснено и доказано, как и за чия сметка е извършен транспортът на стоката, мястото и датата на предаване на стоката, мястото на натоварването и, лицата, които са я натоварили. Също така в хода на ревизията, приходният орган е установил като предходен доставчик на захарта "Дени Трейд" ЕООД, който не е открит на адреса. Формиран е извод за липса на реални доставки по фактурите. С същия РА, на ревизирания субект е начислен допълнително ДДС за данъчен период - м. 05.2009 г. във връзка с непризнато извършване на вътреобщностни доставки на слънчогледово масло по фактури № № № 67/19.05.09 г.; 68/21.05.09 г. и 70/24.05.09 г. към румънски получател - "ADI TRANS IMPORT-EXPORT" S. R. L. VIN № RO24368434. Приходният орган е приел, че не е налице ВОД, тъй като липсвали доказателства, къде е съхранявана стоката, за чия сметка е транспортът, липсвала дата на получаване в международната товарителница. Установено е и разминаване в датите, посочени в международните товарителници и датите на които транспортното средство с регистрационен номер, посочен в товарителниците е преминало границата на страната. За да отмени допълнително начисленото ДДС за м. 05.2009 г. във връзка с фактура № 68 от 21.05.2009 г., издадена от жалбоподателя, административният съд е преценил, че са налице достатъчно доказателства за извършения ВОД. Съдът се е позовал на приложимата разпоредба, която е чл. 45, т. 2 б. "а" от ППЗДДС съгласно която изпращането или транспортирането на стоките се доказва чрез транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Съдът е приел, че в конкретния случай е налице такова писмено потвърждаване и то е съдържанието на кл. 24 в международната товарителница, съставена за превоза на стоките от България до Румъния, в която се съдържат подпис и печат на получателя на стоката. Съдът е отбелязал, че липсва дата на получаване на стоката в товарителницата, но, че периодът на получаване е този по фактурата, съдът е обосновал с информацията от Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР за датите на преминаване на товарното превозно средство с регистрационния номер, посочен в международната товарителница и по конкретно с информацията, че е налице преминаване на това транспортно средство на 22.05.2009 г. От друга страна, съдът е посочил, че в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС не се изисква представяне и на съпътстващи превоза документи, а само транспортен документ. Съдът е приел, че не е опровергана доказателствената сила на международната товарителници, каквато им придава чл. 9, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Посочена е и липсата в конкретния случай на извършена насрещна проверка в съответствие с Регламент (ЕО) № 1798/2003 г. с данъчната администрация на Република Румъния. Крайният извод на административния съд е, че е доказано транспортирането на стоката по ф. № 68 от България до Румъния и получаването й от румънския получател. Съдът е отхвърли жалбата на търговеца срещу РА в частта, в която е начислен допълнително ДДС във връзка с непризнат ВОД по ф. № 67/19.05.2009 г. и № 70/24.05.2009 години. Съдът е отхвърлили жалбата срещу РА в частта на непризнатия данъчен кредит по фактурите за доставка на захар, издадени от "Ник 97" АД възприемайки извода на приходния орган, че не е доказана обезпечеността на доставчика (материална, техническа и кадрова) за изпълнението на доставките. По касационната жалба на дирекцията: Основното оплакване на този касатор е, че в международните товарителници липсва отбелязване на датата на получаване на стоката от румънския получател. Непосочването на това обстоятелство е от значение за преценката, доколко реално е извършено предаването на стоката, описана в товарителницата, на получателя, посочен в нея. В конкретния случай, съдът обосновано и правилно е кредитирал информацията, получена от Главна дирекция "Гранична полиция" в писмо с рег. № 33403/10.08.2010 г. приемайки, че е възможно стоката по процесната фактура да е транспортирана до Румъния на датата - 22.05.09 г., за която е установено, че транспортното средство с регистрационния номер, посочен в международните товарителници е преминало границата. Неоснователно е възражението на касатора, че румънската фирма получател е обявена за неактивна от румънската данъчна администрация, считано от 12.01.2010 г. Това обстоятелство не се сочи и на него приходният орган не се позовава в РД и РА. От друга страна, ако са били налице съмнения относно статута на действащ търговец за румънския получател, приходната администрация е имала възможност да получи информация за това, по реда на Регламента за административното сътрудничество, което не е направено, както правилно е посочил и административния съд. По касационната жалба на търговеца: Не може да се възприеме доводът, че в обжалваното решение липсват мотиви на съда, защо приема, че със стоката по фактури № № 67 и 70 от месец май 2009 г., не се осъществява ВОД. Действително, съдът не е посочил в решението си изрични съображения досежно тези две фактури, но волята му е очевидна от съображенията, изложени досежно наличието на ВОД по ф. № 68. Съдът сочи, че датата на получаване на стоката в кл. 24 от международната товарителница е от съществено значение предвид получената информация от ГД "Гранична полиция", като е преценил доказателствената сила на товарителниците и в светлината на информацията, получена от посочената ГД. От тези негови съображения става ясна волята му, че не дава вяра на товарителниците от 19.05.2009 г. и 24.05.2009 г. тъй като информацията в тях не се подкрепя от тази съдържаща се в справката от ГД "Гранична полиция", поради което не може да се формира извод, че е доказан юридическият факт на физическото изнасяне на стоките по тези международни товарителници. Решението на съда в тази част от спора е правилно. Както основателно е посочено, международните товарителници са частни свидетелстващи документи, които доказват условията на договора и получаването на стоката от превозвача. За целите на прилагане на механизма на ДДС, необходим елемент от предпоставките за доказване на получаването на стоката от получателя й по фактурата е и датата на получаване. Ако датата не се сочи в международната товарителница, няма пречка тя да бъде установявана посредством други доказателствени средства. В конкретния случай според настоящия съдебен състав такива доказателства не са ангажирани. Пътен лист Серия Т № 0176142 от19.05.2009 г. не доказва датата на извършване на превоза на стоката по ф. № 67 и 70, тъй като съдържанието му не може да се свърже с посочените фактури и по категоричен начин със съдържанието на съставените международни товарителници на посочените дати. Налице е съвпадение на регистрационните номера на превозните средства, но има разминаване в количествата товар, като от съдържанието на пътния лист не става ясен вида и характера на превозваната стока. Неоснователна е жалбата на търговеца срещу решението на административния съд в частта, в която се отхвърля жалбата му срещу непризнатия данъчен кредит по фактурите от "Ник 97" АД. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изложените по този въпрос съображения от административния съд, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Само установеното счетоводно отразяване на спорните фактури при доставчика не е достатъчно да докаже фактическото наличие на стоката от вида на фактурираната при него. Не са ангажирани доказателства, нито за доставчика, нито за жалбоподателя, че разполагат с подходящи складови помещения за складиране и съхраняване на захарта, която е стока, изискващи подходящи и специфични условия за съхранението й. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. Не се установи наличие на твърдяните от касаторите пороци в решението. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд