Решение № 475 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 190/2008 г.

Решение № 475 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 190/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. Б. Д. от гр. П. срещу решение № 149 от 23.07.2007 г. по гр.д. № 1020/2006 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 27/15.08.2006 г. по гр.д. № 102/2004 г. на Петричкия районен съд и производството по делото е прекратено в частта, с която е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение в размер на 27500 щ.д., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Според нея искът за обезщетение от ползването на съсобствения имот е заявен своевременно в първото заседание от втората фаза на делбата и съдът дължи произнасяне по него. Искът е и основателен, защото са осъществени елементите от състава на чл. 31, ал. 2 ЗС за исковия период - от връчването на поканата на 1.10.99 г. до 29.04.2004 г. Ответницата В. Д. Ч. от гр. П. оспорва жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение по съображения, изложени в писмената защита. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото в частта, с която касаторката претендира обезщетение за лишаването й от правото да ползва 1/2 ид. част от допуснатия до делба апартамент, за времето от 1.10.99 г. до 29.04.2004 г., съставът на въззивния съд е приел, че искането е недопустимо. Обосновал е становището си с това, че в делбеното производство може да се претендира обезщетение от страната, която е била лишена от правото да ползва своята част от съсобствения имот, но само занапред до окончателното извършване на делбата, но не и за минал период. Решението е неправилно. За допустимостта на претенцията по сметки от значение е само връзката й с делбената маса, но не и периодът, за който тя се отнася. Въпрос на процесуална икономия е в делбеното производство да се ликвидират споровете, които имат връзка помежду си, стига да не се нарушава правилото за индивидуализация на исковете. Няма съмнение в теорията и практиката, че облигационните отношения между съделителите, възникнали във връзка с ползването на общата вещ, могат да се разгледат в производството по чл. 286 ГПК (отм.), както е процедирано в случая. Но дори въззивният съд да е счел, че искът не подлежи на съвместно разглеждане в делбата, следвало е да го отдели в друго производство, а не да прекратява производството по делото. Това е важно за запазване правата на ищеца, свързани с предявения иск и възможността за негово погасяване по давност, както и с внесените такси и разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г.о.