Решение № 14685 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9876/2016 г.

Решение № 14685 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9876/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Д. И. 93", със седалище и адрес на управление гр. Б., област Я., подадена чрез адв. М. Я., против решение № 76 от 27.06.2016 г. по адм. д. № 57/2016 г. на Административен съд - Я.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда за неоснователност на претенцията. Моли да бъде отменено решението. Претендира заплащането на разноски. Ответникът - ДФЗ-РА-С., редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея доводи. Първоинстанционният съд е мотивирал извод за неоснователност на иска, като се е позовал на това, че първоначалният отказ за финансиране е бил отменен от АС - Я. с решение № 105/5.12.2014 г. по адм. д. № 137/2014 г. и преписката е върната на административния орган. По делото е представена заповед № 03-РД/1452/9.05.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, с която отново е отказано финансиране. Съдът не е изяснил дали тази втора заповед е влязла в сила. Само при изяснени правнорелевантни факти би била обоснована тезата на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред съда е образувано по образувано по искова молба на ЕТ "Д. И. 93" от гр. Б. против Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С., с която се иска да му бъде присъдено обезщетение по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 АПК в размер 643 803,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 9.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Като основание на претенцията се сочи незаконосъобразен акт, в резултат на който му е отказано финансиране по проект от ДФЗ-РА. Исковата претенция е за имуществени вреди в размер на стойността на проекта, а именно в размер на 643 803,00 лева. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска. Приел е, че въпреки наличието на отменен акт на Д. фонд "Земеделие" - заповед № 03-РД/1430 от 28.06.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, не са налице основанията по чл. 203, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на ищеца. Разплащателната агенция извършва плащания по подадените заявления след извършване на проверки за допустимост на заявеното пред него. Плащанията по схемите за подпомагане не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост. Не е налице задължение за органа за изплащане на средства по всяко подадено заявление за подпомагане. Очакването на дружеството, че ще му бъде изплатена субсидия не може да ангажира отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно изискванията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да са налице преки и непосредствени вреди. Обстоятелството, че отказът е отменен не може да ангажира отговорност за вреди, тъй като не е изтекла предвидената процедура за одобрение или отказ. В случая процедурата по подаденото заявление за подпомагане не е приключила с отмяната на отказа от съда, тъй като преписката е върната на органа за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с решение по адм. дело № 137/2014 г. на АС - Я. е отменена заповед № 03-РД/1430 от 28.06.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с която е отказано финансиране по подадено заявление за подпомагане по проект 28/121/06050. Производството се е развило по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., изд. от МЗП /Наредба № 8 от 3.04.2008 г./ Решението на АС - Я. е оставено в сила с решение № 14310/30.12.2015 г. по адм. дело № 1002/2015 г. на ВАС, трето отделение. ЕТ "Д. И. 93" е земеделски производител регистриран с УРН 604633. В това си качество, на 24.06.2014 г. е подал заявление за подпомагане, регистрирано в ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция с УИН 28/121/06050, по мярка 121: Модернизиране на земеделските стопанства. Изготвеният проект е с наименование "Залесяване на 22 дка с двугодишни фиданки "Пауловния" за производство на биомаса". С уведомително писмо № 4135/П121 изх. № 01-6500/12987 от 18.10.2013 г. от ДФ "Земеделие" - РА, той е уведомен за установени непълноти и неясноти, като е указано, че при неизпълнение и непредставяне на определени документи, проектът може да бъде отхвърлен, а финансовата помощ намалена. С отчет от 25.06.2014 г., в резултат на описаните проверки, е направено заключение на дирекция "ДПМРСР", че проектът не съответства на критериите за допустимост. С решение по адм. дело № 137/2014 г. на АС - Я. е отменена заповед № 03-РД/1430 от 28.06.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с която е отказано финансиране по подадено заявление за подпомагане по проект 28/121/06050. Решението на АС - Я. е оставено в сила с решение № 14310/30.12.2015 г. по адм. дело № 1002/2015 г. на ВАС. Обосновани са изводите на съда, че не е налице причинно-следствена връзка между отменената заповед на изпълнителния директор на ДФЗ-РА и претендираните от ищеца вреди. Видно от данните по делото, след отмяната на заповедта, с която на едноличния търговец е отказано финансиране от ДФЗ-РА, административното производство по заявлението за подпомагане в качеството му на земеделски производител е останало висящо пред административния орган. От това следва, че след отмяната на заповедта, изпълнителният директор на ДФЗ-РА има право отново да прецени дали да признае или да откаже плащането. При липсата на окончателен отказ за подпомагане, който да е признат от съда за незаконосъобразен и да е отменен, претенцията за вреди от този акт е недоказана и неоснователна. В резултат на отменителното решение на АС - Я., изпълнителният директор на ДФЗ-РА следва да издаде нов административен акт. Ако той бъде неблагоприятен за ищеца, може да бъде оспорен отново пред съда В това специално производство, съдът ще се произнесе по законосъобразността на акта и по дължимостта на сумите за подпомагане. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд, които съответстват на доказателствата по делото и на приложимия материален закон. С оглед на тези съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,