Решение № 6027 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12319/2011 г.

Решение № 6027 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12319/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба подадена от Андон Филев Андонов от гр. Каварна срещу решение № 77 от 23.06.2011 г. по адм. д. № 285/2011 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлено оспорването на отказ на началника на РУ "Полиция" гр. Каварна да му даде право да се разпореди с личното си ловно гладкоцевно оръжие "ЧЗ-301" кал. 12, обективиран в писмо рег. № 1923/08.03.2011 г. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че отнемането на личното оръжие на жалбоподателя в полза на държавата е извършено без да е издадена и влязла в сила заповед. По адм. д. № 812/2010 г. е обжалвана заповед рег. № 3-90 от 02.11.2010 г. на началника на РУ "Полиция" гр. Каварна, с която е отнето в полза на държавата ловното оръжие, впоследствие оттеглена със заповед № з-14/01.02.2011 г. от издателя на акта в хода на съдебното производството, което е прекратено. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С оспорения пред съда акт писмо рег. № 1923/08.03.2011 г., във връзка с подадена молба, на жалбоподателя е отговорено, че на 20.02.2009 г. оръжието му е иззето поради започнало наказателно производство и поради факта, че след изземване на оръжието в едногодишния срок жалбоподателят не е взел необходимите мерки да продаде оръжието или да го прехвърли на друго лице, то е отнето в полза на държавата на основание чл. 17, ал. 2 и 3 от ЗКВВООБ (отм.), предвид на което не може да прехвърли оръжието или да го продаде на друго лице. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че разрешението на носене на оръжие на жалбоподателя е отнето поради започнало срещу него наказателно производство, на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКВВООБ (отм.), а оръжието, иззето на основание чл. 17, ал. 1 от ЗКВВООБ (отм.), съгласно ал. 2, от който собственикът на иззетото оръжие може да го прехвърли в срок една година от изземването на юридически и физически лица, имащи разрешение за придобиване. В случаите, когато собственикът не прехвърли собствеността в сроковете по ал. 2, вещите остават в полза на държавата. Посочено, че оръжието е иззето на 20.02.2009 г., поради което този срок за жалбоподателя е изтекъл на 20.02.2010 г. След този срок по силата на закона оръжието е останало в полза на държавата, като в отменения ЗКВВООБ законодателят не е предвидил издаването на административен акт за това. Това изискване е въведено с новоприетия ЗОБВВПИ, влязъл в сила на 19.10.2010 г. към който момент правото на Андонов да се разпореди с ловното си оръжие е било погасено. Поради това без значение за спора е, че на 08.05.2010 г. е влязло в сила решение на ВКС, с което е приключило наказателното производство срещу Андонов. Изложени са мотиви, че тъй като по действуващия към този момент закон, началният момент на едногодишния срок, в който жалбоподателят е могъл да се разпореди с ловното си оръжие е датата на изземване на оръжието, а не датата на приключване на наказателното производство, което е въведено с приемането на новия закон ЗОБВВПИ, всички действия на администрацията и жалбоподателя във връзка с процесното оръжие, извършени след 20.02.2010 г. не променят обстоятелствата, че то е било законно иззето от неговия собственик и той не е извършил никакви действия да се разпореди с него в срока определен от ЗКВВООБ (отм.). Решението е правилно. Обосновано решаващият състав е приел, че въз основа на заповед от 18.02.2009 г. за отнемане разрешението за дейностите с ООБ и изземване на ООБ, подлежала на предварително изпълнение и последствие влязла в сила, от жалбоподателят е иззето огнестрелното оръжие на органите на РПУ - КОС на 20.02.2009 г. и от този момент е започнал да тече срокът по чл. 17, ал. 2 ЗКВВООБ, който е изтекъл на 20.02.2010 г. и след като до тази дата жалбоподателят не се е разпоредил по реда, посочен в тази разпоредба, съгласно чл. 17, ал. 3 от закона процесното оръжие е останало в полза на държавата, за което законодателят не е предвидил издаване на изричен акт. Безспорно е, че заповедта от 18.02.2009 г., издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от закона е влязла в сила. В нея не е, а и не може да бъде посочено, че отнемането на разрешението е за определен срок до отпадане на основанието на чл. 12, ал. 1, т. 1. Отнемането на разрешителното няма временен характер и действието на последното не би могло автоматично да се възстанови при отпадане на обстоятелството по чл. 12, ал. 1, т. 1. Този извод следва от тълкуване на разпоредбата на чл. 16 от закона. Обратното тълкуване за възстановяване на разрешителното противоречи на приетия със закона разрешителен режим, подчинен на публичния интерес, с оглед наличието на всички необходими предпоставки за разрешение за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия. В конкретния случай наказателното производство е приключило на 8.02.2010 г., малко преди да изтече срока по чл. 17, ал. 2 от отменения ЗКВВООБ - 20.12.2010 г., в който жалбоподателят е могъл да се разпореди с оръжието. Отмененият закон предвижда като начало на срока по чл. 17, ал. 2 фактическото изземване на оръжието въз основа на заповедта за отнемане на разрешителното за носене но оръжие, подлежаща на предварително изпълнение, а не влизането в сила на същата заповед. Жалбоподателят не се е разпоредил с оръжието и в тримесечен срок от приключване на наказателното производство, който срок е неприложим, тъй като ЗОБВВПИ няма обратно действие. След като в отменения ЗКВВООБ не е предвиден специален ред за произнасяне, в случаите когато след отнемане на разрешителното на основание чл. 12, ал. 1, т. 1 тези основания в последствие са отпаднали, следва да се прилагат общите разпоредби относно получаване на разрешение. Новият ЗОБВВПИ предвижда възможност за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 3 /чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ/, каквато не съществува по отменения закон. Законосъобразно е прието от съда, че разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ е неотносима, тъй като този закон е влязъл в сила на 17.09.2010 г., след изтичане за жалбоподателя на срока по чл. 17, ал. 2 ЗКВВООБ (отм.) и в този смисъл последващите заповеди от 2.11.2010 г. и от 1.02.2011 г. са без правно значение. В този смисъл неоснователни са доводите в касационната жалба, че е следвало да има издадена и влязла в сила заповед за отнемане на оръжието в полза на държавата по новия ЗОБВВПИ, след като като срокът по чл. 17, ал. 2 на ЗКВВООБ (отм.) е изтекъл при действието на отменения закон, при което са настъпили предвидените в закона последици. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът се е произнесъл по уведомително писмо, което не е административен акт, жалбоподателят е посочил същото писмо рег. № 1923/08.03.2011 г. като предмет на жалбата, подадена до съда писмо, а не е обжалвал отказ да се върне личното ловно оръжие, не е посочил в жалбата пред съда какви други незаконосъобразни действия на органа има предвид. Правилно решаващият състав е приел, че обжалваното писмо от 8.03.2011 г., с което се отказва разрешение за прехвърляне на процесното оръжие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК, който се явява законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Установено е, че предвид влязлото в сила решение на ВКС № 42/8.02.2010 г. жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда за престъпления от общ характер по чл. 343б, ал. 1 НК, което предвид чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗКВВООБ /приложим към тази дата/ е основание за отказ за издаването на разрешително за съхранение и носене на процесното огнестрелно оръжие, в какъвто смисъл е и заповедта от 30.08.2010 г. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение