Решение № 2865 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12866/2010 г.

Решение № 2865 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12866/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на Столичната дирекция на вътрешните работи срещу решение № 2249 от 5.07.2010 г. по адм. д. № 288/2009 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 12 състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Божанка Кирилова Хираяма, чрез процесуалния си представител, поддържа, че не са налице касационни отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, е осъдена Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на Божанка Кирилова Хираяма сумата 1500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.09.2006 г. до 6.08.2007 г. от незаконното й задържане от полицейски орган и употреба на физическа сила и помощни средства, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 23.09.2006 г. до окончателното й изплащане. По делото са събрани относимите към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи. На 23.09.2006 г. около 10.40 часа младши полицейски инспектор при 01 РПУ Камелия Узунова по време на дежурството си посетила адрес в гр. София на ул. "Цар Асен II" № 15А за да предупреди ищцата за образуваната срещу нея прокурорска преписка по молба подадена от сестра й Роза Кирилова Ганчева относно влошените им отношения във връзка със съвместното обитаване на жилището. Посещението довело до употреба на физическа сила и слагане белезници на ищцата, насилствено отвеждане в помещението за задържане на 01 РПУ, където престояла от 11.00 часа до 15.10 часа, а от там превеждане в Градски психодиспансер, съгласно вписаното в заповедта за задържане, където след подробни изследвания се установява, че лицето няма психични отклонения. При тези данни правилно е прието, че в случая намират приложение разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК. В необжалваната по обективни причини заповед за задържане не е посочено относимо правно основание, тъй като визираният чл. 70, ал. 1 от ЗМВР (отм.), предвиждащ правомощие за задържане на лице от полицейските органи, е отменен, а чл. 70, ал. 1 от ЗМВР в действуващата му редакция не предвижда такова правомощие. Същата е издадена на несъществуващо правно основание и поради това при липса на правомощие. Касае се за нищожен административен акт, по отношение на който, включително с оглед на часа на издаването му, не може да се твърди, че е послужил за основание за действията на полицейския орган. Исковата претенция е основана на фактически действия преди издаването на заповедта и след това. Незаконосъобразността на употребата на физическа сила и белезници, насилствено отвеждане в помещението за задържане, престоя там и изпращането в Психодиспансера е доказана. В резултат на извършените от полицейските органи нарушения, включително на международни правни норми, за ищцата са настъпили неимуществени вреди, за които с оглед тежестта и по справедливост съдът правилно е приел, че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на сумата 1500 лева. От изложеното е видно, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответницата не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,