Решение № 127 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9364/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. Митев, срещу решение 192/26.07.2023 г., постановено по адм. дело 9/2023 г. по описа на Административен съд-Смолян, 5-ти състав. По наведени в жалбата и с допълнителна молба, подадена по делото на 12.12.2023 г., съображения за неправилността на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Студенец Екотур" ЕООД, със седалище с. Забърдо, община Чепеларе, чрез процесуалния му представител адвокат И. Атанасов, в писмен отговор по касационната жалба и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователността й. Отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Студенец Екотур" ЕООД против решение 21/312/02729/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-2600/6259#18/29.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 29/11.08.2008 г./, предвид решение 6714/06.07.2022 г., постановено по адм. дело 9646/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, както и на основание чл. 3, ал. 1 във връзка с т. 30 и т. 2 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, на оспорващото дружество е наложена окончателна финансова корекция в размер на 166 490.85лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число заповед 03-РД/5268/25.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне, като негов заместник в периода от 28.11.2022 г. до 01.12.2022 г., на заместник изпълнителния директор на фонда /В. Казакова/, а по искане на страните са назначени и изслушани съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Въз основа на данните от приобщения доказателствен материал административният съд необосновано приема, че финансовата корекция е наложена на 24.11.2022 г., с издаването на тази дата на процесния акт, подписан /със запетая/ от заместник изпълнителния директор на ДФЗ от името на изпълнителния му директор, във връзка с констатирани от административния орган /при извършена проверка на място в периода 03.07.2019-05.07.2019 г. и допълнителни административни проверки/, неизпълнения от страна на дружеството на задължения по сключения между него и ДФЗ договор 21/312/02729/06.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007-2013 г., а именно - изпълнение на бизнес плана средно аритметично за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ в размер на 0% и несъответствия в количествата на финансираните по договора активи, на стойност 3 647.88лв. При това, след издаден първоначално от административния орган акт за установяване на публично държавно вземане 21/312/02729/301/3/01/04/01, изх. 01-2600/6259/05.05.2020 г. /АУПДВ/, и отмяната му, постановена с решение 6714/06.07.2022 г. на състав на осмо отделение на Върховния административен съд по адм. дело 9646/2021 г., и предоставена на дружеството възможност по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ да изложи писмените си възражения и представянето на такива, е издаден оспореният пред първата инстанция, акт за налагане на финансова корекция. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 21/312/02729/06.10.2014 г., клаузата на неговата т. 4.12 предвижда задължение за "Студенец Екотур" ЕООД, в качеството му на ползвател на помощта, да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, както и че съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 4.17.а от договор 21/312/02729/06.10.2014 г. ползвателят е длъжен да използва активите - предмет на подпомагане по договора, единствено и само за по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект, в срок до 5 години от сключването на договора, а съобразно т. 8.1. от договора, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 29/11.08.2008 г. По делото липсва спор и относно вложения в договора, смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в т. 9.1.г. от него, е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба 29/11.08.2008 г., документи /включително представения от ползвателя и одобрен от фонда, бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 312. Безспорни са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., вярно посочени в акта за налагане на финансова корекция и в мотивите на обжалваното решение. По данни от неоспореното заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза, изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни параметри възлиза средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. на 2.37% /наместо установените от административния орган 0%/, а паричната стойност на установените несъответствия в предвидените в договор 21/312/02729/06.10.2014 г. количества и реално констатираните при проверката на място такива - на 5 211.46лв, при заплатена от ДФЗ субсидия за липсващите количества в размер на 3 647.88лв. При тези данни, административният съд приема, че актът за налагане на финансова корекция е подписан от некомпетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, след изтичане на мониторинговия период на 06.10.2019 г., без посочване на правното основание за налагане на финансовата корекция и без извършени от дружеството нарушения на договорните му задължения. Така мотивиран, първоинстанционният съд постановява оспореното пред касационната инстанция решение, с което отменя решение 21/312/02729/3/01/04/02 на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция, като незаконосъобразно, и осъжда фонда да заплати на "Студенец Екотур" ЕООД разноски по делото в размер на 10 511.93лв. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон. Предвид данните от приобщените по делото доказателства, необосновано административният съд приема датата 24.11.2022 г. като дата на издаване на атакувания пред него акт, а оттам - и че подписалият го от името на изпълнителния директор на ДФЗ, негов заместник, не е бил оправомощен да замества органа към датата на издаване на акта, следователно - и актът е подписан от некомпетентен орган. С оглед конкретното съдържание на решение 21/312/02729/3/01/04/02 /в това число по данни от представеното пред касационната инстанция негово цветно копие/ и поставения в акта непосредствено след положения подпис от заместник изпълнителния директор на фонда, печат, сочещ изрично, че актът се подписва за изпълнителния директор на ДФЗ от заместник изпълнителния му директор В. Казакова съгласно заповед 03-РД/5268/25.11.2022 г., настоящият съдебен състав съобрази, че датата на издаване на атакувания пред първата инстанция акт за налагане на финансова корекция е 29.11.2022 г., следователно - че като е подписан от посочения в заповедта за заместване в определения за това период /28.11.2022 г.01.12.2022 г./, заместник изпълнителен директор на ДФЗ, същият е подписан и съответно издаден, от компетентен административен орган чрез надлежно оправомощения за тази цел негов заместник. Неправилни са мотивите на първоинстанционния съд, че изпълнителният директор на ДФЗ не е разполагал с компетенция да наложи процесната финансова корекция след изтичането на мониторинговия период на 06.10.2019 г., както и че още към момента на издаване на предходния АУПДВ е било налице законово ограничение за административния орган да извършва мониторинг след изтичането на срока на мониторинг. Противно на изложените в обжалваното решение незаконосъобразни мотиви, мониторинговият период, разглеждан от касационната инстанция, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП и съответно да налага финансови корекции, за което липсва съмнение, че не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, относима към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за БФП и като цяло към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ чрез налагането на финансова корекция, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност. Затова без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите и когато, както в разглеждания случай, констатира нарушения - да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с предвидените в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 срокове /четиригодишен по ал. 1 и абсолютен по ал. 4 от тази разпоредба/, които предвид фактическата установеност по делото в случая не са изтекли. Затова и формираните по този въпрос в обжалваното решение, изводи на първоинстанционният съд, настоящият състав счита за неправилни. Само за прецизност следва да се посочи и, че неправилно в обжалваното решение административният съд смесва понятието мониторингов период с института на давностния срок по смисъла на Регламент /ЕО/ 2988/95, които не са еднозначни, съответно - изтичането им не поражда еднакви правни последици. Не могат да бъдат споделени и изводите на първата инстанция, че актът за налагане на финансова корекция не сочи правното основание за нейното прилагане, предвид съдържанието на процесното решение за налагане на финансова корекция, в което са отразени фактическите и правните основания за неговото издаване, при което установените от органа неизпълнения по договора, а именно непостигане на заложените в бизнес плана приходни показатели и несъответствия между финансираните и действително установените при проверката на място, количества активи, са законосъобразно квалифицирани като нарушения съответно по т. 30, предложение трето и т. 2 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, и на основание чл. 70, ал. 1, т. 7, и респективно - т. 4 ЗУСЕФСУ, при условията на чл. 3, ал. 1 от Правилата, на дружеството е определена окончателна финансова корекция в размер на 166 490.85лв. Неправилни са и мотивите на административния съд, че посочените в акта нарушения не са допуснати от дружеството ползвател на помощта, а оттам - и че финансовата корекция е незаконосъобразно наложена. В тази връзка следва да се отбележи, че посоченият извод на първоинстанционния съд е обоснован единствено с данните от заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, което обаче е без правно значение за дължимата от съда проверка относно наличието на фактическите основания за издаването на акта, в частност - постигнати ли са от дружеството заложените в одобрения проект приходни показатели, за които е наложена корекцията, и до каква степен, както и налични ли са всички финансирани по договора за отпускане на помощта количества активи, за липсата на които също е определена финансова корекция. По отношение на първото установено от органа неизпълнение на договора, свързано с непостигането на застъпените в одобрения бизнес план приходни параметри, съставът споделя неотклонно застъпено в съдебната практика схващане, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е безпредметно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 12173/07.12.2023 г. по адм. дело 5496/2023 г., 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция по това нарушение, не са оспорени от "Студенец Екотур" ЕООД и се установяват от доказателствата по делото, включително от приетата съдебно-икономическа експертиза /сочеща изпълнение на застъпените в бизнес плана приходни показатели от едва 2.37% средно аритметично за трите финансови 2016, 2017 и 2018 г. наместо приетите от органа 0%/, то съответно на т. 30, предложение трето от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, за това неизпълнение на дружеството е определена финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ, а именно на 166 490.85лв. Без значение в случая е дали средно аритметичното изпълнение за трите финансови години на бизнес плана е в размер на 0% /според органа/ или на 2.37% /според вещото лице по съдебно-икономическата експертиза/, след като и в двата случая изпълнението е под 20% и се квалифицира именно като нарушение по т. 30, предложение трето от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, предпоставящо възстановяването на изплатената финансова помощ в пълен размер. Що се касае до второто установено от административния орган нарушение на договора, потвърдено от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, то същото е правилно квалифицирано от административния орган като нарушение по т. 2 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, при което законосъобразно за него е определена финансова корекция в размер на 3 647.88лв, равняващи се на стойността на изплатената по договора за тези липсващи количества, финансова помощ. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а атакуваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Наместо него, предвид изяснеността на делото от фактическа страна, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Фактическата установеност по делото, в това число по данни от приетото заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, налага извод за законосъобразност на решение 21/312/02729/3/01/04/02, изх. 01-2600/6259#18/29.11.2022 г., за налагане на финансова корекция, на изпълнителния директор на ДФЗ, което при липсата на установени негови пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК, съставът преценява като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Поради това предявената от "Студенец Екотур" ЕООД жалба срещу оспорения пред първата инстанция акт за налагане на финансова корекция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на делото, своевременно заявената претенция на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна, а тази на процесуалния представител на ответника - неоснователна. Предвид липсата на конкретно волеизявление от страна на пълномощника на касатора, дали търсените от него разноски се претендират за двете съдебни инстанции, и същевременно на приложен списък по чл. 80 от Граждански процесуален кодекс, съставът приема, че претенцията на касатора за присъждане на разноски касае само направените от него разноски в производството пред касационната инстанция. Затова "Студенец Екотур" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата от общо 1 531.93лв, от които сумата от 1 331.93лв платена държавна такса за образуване на касационното производство, в установен от доказателствата по делото размер, и сумата от 200лв за юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,