Решение № 100 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2894/2020 г.

Решение № 100 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2894/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" –Ловеч срещу решение № 449/22.11.2019 г., постановено по адм. дело № 439/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено, по жалба на "МАГ 2010" ООД, гр. Велико Търново, представлявано от управителя Д. Пенчев, чрез адв. Й. Христова от ВТАК, Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, с изх. № ИЗХ1 9066123/12.07.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между "МАГ 2010" ООД гр. Велико Търново и К. Асенов от [населено място] с [ЕГН]. В жалбата се посочва, че решението е неправилно, постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните доказателства- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, както и несъгласие със заключението на първоинстанционния съд по отношение на доказателствената сила на подписаната от К. Асенов декларация. Иска се от съда да отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Ответникът – "МАГ 2010" ООД гр. Велико Търново, представлявано от управителя Д. Пенчев, чрез адв. Й. Христова от ВТАК, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се подробни съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което се иска оставянето му в сила. Претендират се и направените по делото съдебни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът – К. Асенов, редовно призован при условията на чл. 44, ал. 1, предложение "последно" от ГПК, представител не се явява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, с изх. № ИЗХ1 9066123/12.07.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между "МАГ 2010" ООД гр. Велико Търново и К. Асенов от [населено място] с [ЕГН] за извършване на работа като "работник", в обект овощна градина с насаждения от сливи, намираща се на адрес: землището на с. Врабево, считано от 21.05.2019 г. От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.05.2019 г. инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч са извършили проверка на място на обект: сливова овощна градина в с. Врабево, експлоатирана от ответното дружество. При проверката, на място са установени пет лица – М. Диков, Г. Маринов, М. Асенова, Х. Маринов и К. Асенов, които почиствали сухи клони. Лицето К. Асенов подписал декларация, попълнена от гл. инспектор Борисова, поради неграмотността му, в която било отразено, че работи на длъжност "работник", като извършва работа – почистване на овощна градина от 15.05.2019 г., с работно време от 08 до 16, 30 часа, договорено възнаграждение от 25 лева на ден и липса на трудов договор. По отношение на декларацията в първоинстанционното производство е открито производство по оспорване на истинността. В протокола за оглед е вписано и лицето И. Колев, като представител на страната, без да е посочена длъжността му. До управителя на дружеството "МАГ 2010" ООД е отправена покана за представяне на документи в Дирекция "Инспекция по труда", която е връчена на И. Колев с вписана длъжност "овощар". Изисканите трудови договори на лицата не са представени, а е дадено писмено обяснение, че те не са наемани от дружеството. Заявена е устна уговорка с Колев, който не е служител на "МАГ 2010" ООД, за премахване на сухата дървесина от сливовите дървета с негови материали и средства, като след извършване на работата ще бъде заплатено според обема на свършеното. Въз основа на така установеното контролните органи приели, че е налице съществуващо трудово правоотношение между дружеството и работника К. Асенов, което е обявено с постановление, поради което и е дадено предписание на работодателя да сключи писмен договор. В хода на съдебното производство показания са дали свидетелят И. Колев и обяснения К. Асенов, които са кредитирани като непосредствени и достоверни. Двамата установяват, че сухите клони са били вече премахнати към 21.05.2019 г. и наетите от И. Колев лица, които К. Асенов е довел, е следвало само да ги изнесат от градината. Предвид установеното първоинстанционният съд приел, че в случая става въпрос за облигационно правоотношение, опосредено от И. Колев, който не е служител на "МАГ 2010" ООД. Счел е, че обжалваното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, изискващи изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, преди издаване на административния акт, довели до неправилно приложение на материалния закон, като органът не е ангажирал доказателства, че в случая лицето К. Асенов е било наето от "МАГ 2010" ООД и е полагало труд при изпълнение на трудови функции, под контрола и ръководството на работодателя. Във връзка с декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, по отношение на която е открито производство по оспорване на истинността, съдът е констатирал нарушения на процедурата по съставяне на декларацията от името на неграмотно лице и е счел за недоказано от страна на контролния орган, че информацията за работодателя и неговата правно организационна форма, е дадена от лицето, а не служебно вписана вместо неграмотното лице. От първоинстанционният съд са изложени и съображения относно липсата на означаване, че се касае за еднодневен договор и е обоснован извод за наличието на противоречие между предписанието трудовият договор да се сключи, респ. се смята за сключен за неопределено време, при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден с тезата, изложена в съдебно заседание, че се касае за еднодневни трудови договори, които се характеризират с краткосрочност и се отнасят за специфичен селскостопански труд, като след изтичане на работния ден трудовото правоотношение по еднодневните трудови договори се прекратява. Върховният административен съд – шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. От фактическа страна по делото не е спорно, че към момента на извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, обектът овощна градина с насаждения от сливи, намираща се в землището на с. Врабево е стопанисвана от "МАГ 2010" ООД. Спорният по делото въпрос е обусловен от характера на осъществяваната от К. Асенов дейност в обекта на "МАГ 2010" ООД към 21.05.2019 г. В тази връзка следва да се посочи, че не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Когато страните са договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови такива. Предмет на гражданския договор /за изработка, услуга, поръчка и др. /, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат, също свързан с полагането на труд, за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, правилно първоинстанционният съд е приел, че органите на Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч не са събрали необходимите доказателства относно съществуването на реално възникнало трудово правоотношение. Процесното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Действително в хода на административното производство е установено, че Асенов е предоставял работна сила на посочените от органа дата и място. Но от друга страна не са ангажирани доказателства за наличието на правоотношение между "МАГ 2010" ООД и К. Асенов. По време на проверката не е присъствал управителя на дружеството, а при извършената по-късно справка в регистъра на трудовите договори се установява, че дружеството няма наети лица. При липсата на персонал, единствения представител на търговско дружество е неговия управител. Този управител не е уведомен за извършването на проверка, не присъства по време на проверката и не му е връчено надлежно искане за представяне на документи. Следователно самата проверка е извършена при допуснато нарушение правата на дружеството. В дадените по-късно писмени обяснения категорично е отречено наемането на лица на датата на проверката и дори се твърди отсъствие от страната. Въпреки законово регламентираните възможности за събиране на доказателства, контролните органи не са изискали данни във връзка с изложеното в писменото обяснение, не са събрали данни за присъствалото по време на проверката лице И. Колев, нито са снели негови писмени обяснения. Именно Колев е лицето, което е имало връзка с К. Асенов, и той е идвал при повикване. Колев е бил и възложител на работата, но същият не е действал като пълномощник или представител на "МАГ 2010" ООД, а е организирал работата на свой риск и сметка, като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е транспорта им, осигурил им е работни инструменти, намерил е трактор и ремарке, набавил е гориво и шофьор, като сам е извършил по-голямата част от работата – изрязването на сухите клони. Асенов не е имал точно определено време за извършване на работата, а от него е изисквано постигането на резултат – почистването на сухата дървесина от сливовата градина. Не се твърди и установява "МАГ 2010" ООД да е предоставило на Асенов инструменти за извършване на работата му, нито да му е определило работно време и заплата. Правилен е изводът, че административният акт е постановен при липса на изясняване на фактите от значение за издаването му – не е установен по безспорен начин възложителя на работата. В хода на проведеното административно производство не са изяснени съществени факти и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между лицата, работили на 21.05.2019 г. в почистването на дървета в сливова градина и възложителя на работата. Не е изяснено при какви условия работниците са били наети да работят на обекта - за какъв период от време, при каква организация на труда, при какво работно време, при какви възнаграждения за положения труд и кой е бил платец на тези възнаграждения. Не са установени и елементите на трудовото правоотношение. Характерът на полагания труд, а именно почистване на сухи клони, в случая не предполага трудово правоотношение, защото по естеството си цели постигане на определен резултат. Не е налице признака трайност и повторяемост на работата, нито продължително време за осъществяването й. Административният орган се е позовал на подписаната от К. Асенов декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ по отношение на която се установяват нарушения на процедурата по съставянето й от името на неграмотно лице /не носи пръстов отпечатък и не е приподписана от двама свидетели/ и безспорно не се доказва, че отразената в нея информация е дадена от Асенов, а не е служебно вписана от попълващия декларацията служител на касатора. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл. 43 от АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване, при условията на пълно главно доказване, на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. В случая постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ е издадено, без да е установено фактически съществуващо правоотношение между "МАГ 2010" ООД, гр. Велико Търново, представлявано от управителя Д. Пенчев и К. Асенов като "работник" в обект "овощна градина с насаждения от сливи", намиращ се на адрес: землището на с. Врабево, което на основание чл. 1, ал. 2 КТ да бъде оформено като трудово. Предвид изложените съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация - "МАГ 2010" ООД акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 13.07.2020 г., и списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК, в размер на 500 /петстотин/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,