Решение № 170 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16146/2010 г.
ВАСV отделение05.01.2012 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 3209/20.10.2010 г., постановено по адм. д. № 3075/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 170 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16146/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българско национално радио (БНР) против решение № 3209/20.10.2010 г., постановено по адм. д. № 3075/2010 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебния акт в частта, с която е отменен изричен отказ на генералния директор на БНР и преписката е върната на задължения субект за ново произнасяне. Иска се отмяната му. Ответникът -Иван Митов Петров не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В частта, в която е обжалвано решението, АССГ отменя изричен отказ на генералния директор на БНР да предостави достъп до обществена информация в частта по т. 1, т. 2 и т. 4 по заявление с вх. № 702/13.10.2010 г., подадено от Иван Петров и административната преписка е върната за ново произнасяне. За да постанови този резултат административният съд приема, че: 1. Българското национално радио като национален обществен доставчик на радиоуслуги (чл. 6, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който съществува по силата на закона (чл. 42 от ЗРТ), е и публичноправен субект и като такъв е задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и 2. Търсената от Иван Петров информация по т. 1, т. 2 и т. 4 от заявление с вх. № 702/13.10.2010 г. относно броя на пътните превозни средства, които притежава БНР - София, какви марки и модели са притежаваните от БНР ППС в момента, както и колко такива са притежаваните през предходната година е обществена информация по смисъла на ЗДОИ. От нея жалбоподателят в първоинстанционното производство може да си състави собствено мнение относно дейността на задълженото лице, тъй като се касае за имущество, придобито със средства от държавния бюджет. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Обществената информация, която се създава, събира и съхранява от държавните органи е два вида: официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ). Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ). В случая търсената информация съставлява обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като както правилно приема решаващият съд покрива критериите за служебна обществена информация според цитираните по-горе законови определения за видовете информация. Според характеристиката на описаната по-горе, търсена от ответника по касация обществена информация, за нея са неприложими ограниченията както по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, така и по чл. 37 от закона. Правилно и в съответствие с материалноправните норми, административният съд приема, че с информацията, която следва да бъде предоставена с новото произнасяне от генералния директор на БНР, Петров ще си състави собствено мнение за дейността на БНР, свързана с конкретното имущество. По тези съображения настоящият състав намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и решението на административния съд следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,