Решение № 227 от 10.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП"-София и от Е. Пристигарева чрез адв.М. Евтимов против решение 711/08.02.2019 г., постановено по адм. д. 8932/2018г. по описа на Административен съд София град. Дирекция "ОДОП"- София обжалва решението на Административен съд София-град, с което частично е отменен Ревизионен акт Р-22000117004141-091-001/19.02.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта на установените задължения за лихви в размер на 137 911,43 лв. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АССГ в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Е. Пристигарева, чрез адв.М. Евтимов обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата й срещу горепосочения РА, в частта на ангажирана отговорност по чл.19 ДОПК за задължения на Елфест ЕООД в размер на 371 311.16лв. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част, като претендира разноски, представляващи заплатената държавна такса в размер на 1700 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Е. Пристигарева и основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в законния срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Е. Пристигарева е неоснователна, а касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Е. Пристигарева срещу Ревизионен акт Р-22000117004141-091-001/19.02.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърдена с Решение 916/27.06.2018г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност на жалбоподателката по чл.19, ал.1 от ДОПК, за задължения на Елфест ЕООД за окончателен данък за местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ в общ размер от 509 222,59 лв. главница и лихва за забава в размер на 137 911,43 лв. за данъчни периоди от 01.01.2013г. до 30.06.2014г. Административният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при съответствие с материалноправната разпоредба на чл.19, ал.1 ДОПК. Приел е за безспорно, че има влязъл в сила Ревизионен акт Р-22000115000045091-001/07.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който на Елфест ЕООД са установени задължения за данък по чл.38, ал.10 ЗДДФЛ в размер на 444 730,97 лв.и лихви в размер на 56 188,42 лв. Установените в тежест на Елфест ЕООД задължения за окончателен данък са в качеството му на платец на дохода по чл.38, ал.10 ЗДДФЛ на лицата извършващи продажба на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" от закона /в случая отпадъци от черни и цветни метали/. Констатирано е, че в справка по чл.73 ЗДДФЛ за 2013г. дружеството е заявило извършена продажба на отпадъци от черни и цветни метали през 2013 г. от 2526 лица, на които са изплатени доходи в размер 631 204,30 лева, като е начислен и удържан данък в размер 70 134,95г. За 2014 г. в подадената справка по чл.73 ЗДДФЛ са посочени изплатени доходи на физически лица, подлежащи на облагане с окончателен данък , общо в размер на 3 371 382,06 лв., като е начислен и удържан данък в размер 374 604,09 лв. Доколкото с декларациите по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ се осъществявало предварително установяване на задълженията за данъци, а декларациите представлявали и изпълнително основание, без такива да са подадени в сроковете по чл.56, ал.1 ЗДДФЛ, то до установяването на задълженията на дружеството с РА не е съществувало изпълнително основание за събиране на недекларирания данък. Установено е, че по сметките на дружеството няма имущество достатъчно за покриване на запора по постановление за налагане на обезпечителни мерки. Първостепенният съд е дефинирал фактическия състав на отговорността по чл.19 ДОПК и е приел, че той е осъществен от РЛ заради това, че е била управител на "Елфест" ЕООД. Приел е за установено поведение на Пристигарева, представляващо укриване на факти и обстоятелства, които да е била длъжна да обяви пред органа по приходите предвид подаването на справките по чл.73 ЗДДФЛ, както и несъбирането на вземането и причинната връзка между поведението на жалбоподателката и несъбирането на задълженията за данъци. Предвид това РА е отменен като незаконосъобразен само в частта, с която на жалбоподателя са вменени задължения за лихви в размер на 137 911,43 лв. Така постановеното решение от Административен съд София-гряад е валидно и допустимо, но частично неправилно. В случая не е спорно, че РЛ е била управител на Елфест ЕООД, в периода на възникване на задължения на дружеството за окончателен данък за местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ в общ размер от 509 222,59 лв. за данъчни периоди от 01.01.2013г. до 30.06./2014г. Тези дадължения са установени с влязъл в сила Ревизионен акт Р-22000115000045091-001/07.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който на Елфест ЕООД са установени задължения за данък по чл.38, ал.10 ЗДДФЛ общо в размер на 444 730,97 лв.и лихви в размер на 56 188,42 лв. Условията за реализиране на отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК са кумулативни: 1 лицето да има качеството член на управителен орган, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2 да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3 да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събраните от задълженото лице, както и 4 причинно - следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Липсата на което и да е от тези условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на лицата по чл.19, ал.1 ДОПК. Доказателствената тежест е на органите по приходите. Правилно е прието, че проява на укриване на факти е пропускът за подаване на декларациите по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ /ред. ДВ бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ в срока за внасяне на данъците /чл.56 ЗДДФЛ в редакцията от ДВ бр. 94 от 2012 г. /, т. е до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода /вж. чл.65, ал.1 ЗДДФЛ в същата редакция/. Укритият факт е този на наличието на задължение на платеца на дохода по чл.38, ал.10 ЗДДФЛ за внасяне на данъка, начислен от него на лицата, продали движимото имущество по чл.13, ал.1, т.2,б.г ЗДДФЛ. Декларацията е акт на самоизчисляване на дължимия данък /чл.105 ДОПК/ и представлява изпълнително основание чл.209, ал.2, т.2 ДОПК. Фактите огласявани пред органа по приходите с декларацията по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ са различни от тези в справката по чл.73 ЗДДФЛ. С арг. от чл.105 ДОПК минималното съдържание на декларацията включва посочване на данъчната основа и дължимия данък. Справката по чл.73, ал.1 ЗДДФЛ сочи само изплатените доходи /включително тези по глава шеста, която включва и дохода по чл.38 ЗДДФЛ т.2 на чл.73 ЗДДФЛ/. Освен че не представлява изпълнително основание, справката по чл.73, ал.1 ЗДДФЛ се подава в по-късен момент от декларацията по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ до 30 април на годината следваща тази на изплащането на доходите /чл.73, ал.4 ЗДДФЛ/. Субект на укриването е управителя, доколкото при действието на чл.141, ал.2 ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл.141, ал.1 ТЗ/. Така формира представи относно сключването и изпълнението на сделките с отпадъци от черни и цветни метали и изплащането на доходите, облагани с окончателния данък по чл.38, ал.10 ЗДДФЛ. На съществуването на такива представи сочи подаването на справката по чл.73, ал.1 ЗДДФЛ. Неизпълнението на задължението за деклариране е проява на укриване. Приходните органи са установили размера на несъбраните вземания, както и динамиката в имущественото състояние на главния длъжник, която е предполагала събирането на вземанията, ако длъжникът е декларирал своевременно задълженията за данъци какта сочи РЛ в справката по чл.73, ал.1 ЗДДФЛ през 2013 г. е изплатило на повече от 2526 физически лица близо 631 204,30 лв. доходиу а прец 2014г. е изплатило доходи общо в размер на 3 371 382,06 лв. От изложеното следва, че органите по приходите са изпълнили доказателствената си тежест в процеса и са установили кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК спрямо Е. Пристигарева за процесните периоди. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП: За да отмени РА в частта, с която е ангажирана отговорност на Е. Пристигарева по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задълженията на Елфест ЕООД за лихви размер на 137 911,43 лв., съдът е приел, че отговорността по чл. 19 ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения. Направено е заключение, че с процесния РА тази отговорност е незаконосъобразно ангажирана. Решението в тази част е неправилно. Изложените съображения от директора на Дирекция "ОДОП" София са основателни. Процесният РА е законосъобразен и от гледна точка на приетото тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019г., на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. След приемане на цитираното тълкувателно решение изходът от спора по главния въпрос за наличие на предпоставките по чл. 19 ДОПК, се явява преюдициален и обуславящ окончателното решение по делото. Според чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 ДОПК определя нормите в чл. 16 ДОПК като общи спрямо конкретните хипотези, предвидени в текста на чл. 18 и на чл. 19 ДОПК за отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 - 3 ДОПК. Съобразно мотивите, съдържащи се в решение на СЕС от 13.10.2022 г., по дело С-1/21, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и принципът на пропорционалност трябва де се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност като описания в т. 1 от диспозитива на решението, който обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на ДДС в императивните срокове, установени с разпоредбите на тази директива, в резултат на недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице. По така изложените съображения оспореното решение следва да се отмени в тази част на спора, досежно лихвите и вместо него да се отхвърли жалбата на Е. Пристигарева срещу РА в частта, с която е ангажирана отговорност на лицето по чл. 19 ДОПК за задълженията на Елфест ЕООД за лихви в общ размер на 1137 911,43 лв. С оглед изхода на спора и заявените размери на претенцията за разноски от приходните органи като касатор и ответник, в тежест на касатора Е. Пристигарева се присъждат разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 154.44лв. за първа съдебна инстанция , както и 11 257,74лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в касационна съдебна инстанция, или общо 21 412,18лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,