Решение № 4641 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12518/2019 г.

Решение № 4641 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12518/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие – Пловдив, подадена чрез юрк. Недялкова, против Решение № 1713/08.08.2019 г., постановено по адм. дело № 1185/2019 г., по описа на Административен съд – Пловдив, с който съдебен акт е обявена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/06/1/0.0.2260/2/01/04/01 на Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Пловдив, в частта с която е постановено прекратяване на Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г., отменен е същият АУПДВ № 16/06/01/0.0.2260/2/01/04/01 на Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Пловдив, в частта му с която е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г. и е определено по отношение на "Вор Интернешънъл" ЕООД, задължение в размер на 24 447, 50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, върната е административната преписка на Директора на Областна Дирекция към ДФ "Земеделие" – гр. Пловдив за ново разглеждане и произнасяне по заявка за второ плащане от 01.06.2016 г. на "Вор Интернешънъл" ЕООД, ЕИК 202661123, УРН 657258 по Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г., съобразно мотивите на съдебния акт, и е осъден ответникът за разноски. Касаторът счита, че решението е неправилно, поради допуснати "сериозни нарушения на съдопроизводствените правила, липса на обоснованост и неправилно прилагане на материалния закон" - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Единственото оплакване във връзка с твърдените "съществени нарушения на съдопроизводствените правила" в касационната жалба е във връзка с "неизясняване на фактическата обстановка". Подробни са оплакванията за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Счита, че в пълнота са осъществени предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ на млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съгласно които ползвателят няма право на второ плащане и дължи връщане на полученото първо такова, предвид установеното неокомплектоване на искането за второ плащане със договор за контрол по чл. 18 ЗПООПЗПЕС. Според касатора в случая не може да става въпрос за невиновно неизпълнение на договора от страна на "Вор Интернешънъл" ЕООД, доколкото бизнес планът е изготвен изцяло от него, и е бил наясно още към момента на кандидатстването, че поетите ангажименти са неизпълними, предвид липсата на нормативна уредба регламентираща отглеждането по биологичен начин на зайци, респ. че няма сертифициращи органи на територията на РБългария. Иска отмяна на решението. Претендира разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса. Ответникът по касация "Вор Интернешънъл" ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по подробни съображения изложени в писмената защита, като акцентът се поставя върху правилността на извода на първоинстанционния съд, че в случая макар и изготвянето на бизнес плана да е дело на самия ползвател, в случая е на лице администриране на заявление по допусната грешка от административния орган, предвид установените факти по делото, вкл. и с аргумента, че в случая именно административният орган не е изпълнил задълженията си за проверка допустимостта на искането и така бил извършил първото плащане по договора, което не следвало да се тълкува във вреда на ползвателя. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт и присъждане на разноски за касационната инстанция, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Участващия по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият касационен състав приема следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е бил АУПДВ № 16/06/1/0.0.2260/2/01/04/01, с изх. № 01-163-2600/350 от 25.03.2019 г., издаден от Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ"Земеделие/ – гр. Пловдив, с който се отказва изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г. и се прекратява същият на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г. и едновременно с това се определя на "Вор Интернешънъл"ЕООД, ЕИК 202661123, задължение в размер на 24 447, 50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, на основание чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 8 и т. 9 от Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г., сключен с ДФ "Земеделие" и чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 8 и т. 9, чл. 45, т. 6 във вр. с чл. 13, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /наричана по-долу само Наредба № 14 от 28.05.2015 г., бел. моя/. За да обяви за нищожен актът в частта му, с която е прекратен Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г., административният съд е приел, че същият е издаден от некомпетентен орган, а отделно от това и при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, изравящо се в постановяването му в производство по ДОПК и то по отношение договор, по който административният орган не е страна. За да отмени актът в частта му, с която е отказана изцяло одобрената финансова помощ по същият договор, съдът е приел че е допуснато особено съществено нарушение на административното производствените правила, изразяващо се в това, че е постановен в рамките на производство по ДОПК по установяване на публично държавно вземане и касателно договор, по който административният орган не е страна. За да отмени оспорения административен акт в частта, му с която е установено публично държавно вземане, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактическите и правни основания, мотивирали административния орган за издаването му, но в нарушение на материалния закон. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, всъщност следната безспорна между страните фактическа обстановка. От "Вор Интернешънъл" ЕООД е подадено заявление с ИД № 16/06/1/0.0.2260 от 24.07.2015 г. за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в сектор "Животновъдство", за отглеждане на зайкини-майки, със задължение за преминаване към биологично производство до избраната крайна дата на периода за проверката изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договор за предоставяне на финансова помощ от ДФЗ. Заявлението е одобрено и е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 16/06/1/0.0.2660 от 02.06.2016 г., неразделна част от който е заявлението за подпомагане, бизнес плана и всички приложения към него. Съгласно приложеният списък на критериите за подбор, по които ползувателят е получил приоритет /приложение № 1 към договора/, а и приложенията към самото заявление, и приложенията към него, вкл. и бизнес плана, "Вор Интернешънъл" ЕООД е поел ангажимент за увеличение на СПО на стопанството през III стопанска година /2017/2018 г./ изцяло с отглеждане по биологичен начин на животни /от 55 брой на 83 броя зайкини-майки, отглеждани по биологичен начин към датата на крайната проверка/, за което е получил допълнителни 6 броя точки /т. 2. 1 от Приложение № 1 към договора, а и т. 2. 1 от Таблицата съдържаща критериите за подбор, на които кандидатът смята че отговаря, и броя точки, които счита че следва да получи по съответния критерий, и мотивировката за това/, и още 6 броя точки /т. 3. 1 от Приложение № 1 към договора, а и т. 3. 1 от Таблицата съдържаща критериите за подбор на които кандидатът смята че отговаря и броя точки, които счита че следва да получи по съответния критерий и мотивировката за това/. Поети са и други ангажименти /не са спорни по делото бел. моя/. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора ползувателят се задължава да изпълни представения и одобрен от него бизнес план в периода от сключване на договора до 01.06.2018 г., до която дата следва да бъде подадена и заявката за второ плащане /чл. 3, ал. 3/. Първото плащане по договора в размер 24 447. 50 лева е получено на 29.06.2016 г., съгласно Уведомително писмо за одобрение № 16/06/1/0.0.2260/2/01/03/01 от 03.08.2016 г. /л. 88/. Във връзка с уведомително писмо изх. № 01-163-2600/310 от 06.03.2017 г. /л. 90 и сл. / по повод текуща административна проверка за започване реалното изпълнение на бизнес плана, от страна на "Вор Интернешънъл" ЕООД в ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Пловдив са представени фактура за закупуване на фуражомелка и фискален бон към нея за плащане в брой. Във връзка със Заповед № 332736/26.06.2017 г. служители на отдел РТИ при ОД на ДФЗ – Пловдив в периода 07.07.2017 г. – 13.07.2017 г., извършили проверка на място в с. Калояново, констатациите от която са отразени в контролен лист от проверка на място, с резултатите от която лицето е уведомено /л. 95-112/. На 01.06.2018 г. "Вор Интернешънъл" ЕООД е подал заявка за второ плащане, за което е изготвен контролен лист /л. 136 – 138/, в който е посочено, че не е представено копие на договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице. Контролния лист е подписан от управителя на дружеството жалбоподател, който собственоръчно е посочил, че е запознат с констатираните забележки. С писмо изх. № 01-163-2600/267 от 08.06.2018 г. /л. 139-140 на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Пловдив, "Вор Интернешънъл" ЕООД е уведомен, че не е изпълнено изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. като към 17. 30 част на 01.06.2018 г. не е представен към заявката за второ плащане Договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице, изискуем като задължителен елемент съгласно Приложение № 7. Прието че посоченото съставлява неизпълнение на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 8 от Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 01.06.2016 г., сключен с ДФ "Земеделие" във връзка с чл. 34, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., състоящо се в неподаване на заявка за втора плащане по договор, окомплектована с всички изискуеми съгласно Приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ – 01.06.2018 г. /работен ден/, включващо и неизпълнение на критериите за подбор, по които ползувателят на помощта е получил приоритет при сключване на Договора, с което са свързани и последиците на чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., във вр. с чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 8 от сключения договор. Даден е 14-дневен срок за изпълнение на задължението за връщане на полученото първо плащане, респ. в случай на несъгласие – да се представят писмени възражения. На 25.06.2018 г. е депозирана жалба вх. № 02-161-2600/489 /л141/, в която е посочено, че няма утвърдена процедура по сертифициране, както и че при подаване на заявката за второ плащане са изпълнени всички поети ангажименти, с изключение на въпросното сертифициране, като в тази връзка е било представено уведомление от сертифициращ орган, в който става ясно, че невъзможността за сертифициране на зайкини – майки е невъзможно на територията на страната и не е по вина на ползвателя. В тази връзка и относно необходимостта за вземане на решение по целесъобразност от оперативната дирекция и Управляващия орган по програмата относно стартирана процедура по налагане на финансова корекция, Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Пловдив с уведомително писмо изх. № 05-2-163/247 от 27.08.2018 г./л. 143 до зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и директора на дирекция ОППМРСР на ДФ "Земеделие" е изискал становище и насоки за последващи действия, които да бъдат извършени. Със заповед № 03-160-РД/271 от 27.08.2018 г. /л. 144-145 Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Пловдив е спрял административното производство. С докладна записка изх. № 03-0416/655 от 15.02.2019 г. /л. 147 и сл./ Директорът на Дирекция ОППМРСР, относно становища с изх. № от дати 18.02.2018 г., от 21.12.2018 г. и 02.08.2018 г. на дирекция "Правна" с препоръка за иницииране на работна група за окончателно решаване на казусите, свързани с проекти за отглеждане на зайци по биологичен път, дава заключение, че с цел прилагане на единен подход и съгласно изрично и двукратно изразено становище от Управляващия орган на ПРСР 2014-2020 не следва да бъдат приети заявки за второ плащане, които не са окомплектовани с всички изискуеми съгл. приложение 7 към Наредба 14/2015 г. документи, какъвто в случая се явява копие на договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/биологични по смисъла на Регламент /ЕО/ № 834/2007. В писмото е посочено, че дори и да се предположи, че е допусната грешка от страна на административния орган, а именно одобрение и сключване на договори по предложени и обосновани от кандидатите проекти, включващи цели и дейности, които не биха могли да бъдат постигнати, това не дава основание на РА да извърши недопустими плащания, като в тази връзка са цитирани разпоредбите на чл. 1 пар. 1 и 2 от Делегиран Регламент (ЕС) № 907/2014 - Условия за акредитиране на разплащателните агенции, съгласно които РА е длъжна да гарантира, че процедурите на отпускане на помощи съответстват на правилата на Съюза и предвидените в законодателството на Съюза проверки се извършват преди разрешаване на плащането. Със заповед № 03-160-РД/49 от 14.02.2019 г. /л. 154-156 Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Пловдив възобновил производството по издаване на АУПДВ по отношение на жалбоподателя. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд приел, че в действителност крайният срок за подаване на заявката за второ плащане, посочен в договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г. сключен между дружеството жалбоподател и ДФ"Земеделие", е 01.06.2018 г. (чл. 3, ал. 3 от договора), той е преклузивен по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., като заявката за второ плащане е подадена, именно на 01.06.2018 г., но без договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице. Отделно във връзка с посочените от органа основания за определяне на задължение на жалбоподателя, които се свеждат и до неизпълнение на планираното увеличение на СПО на стопанството на ползвателя с изцяло отглеждане на култури и/или животни в процес на преход към биологично производство или са преминали към биологично производство с отглеждане на зайкини майки за стопанската 2017/2018 и до датата на подаване на заявката за второ плащане по договор с ДФ "Земеделие" е приел, че са на лице. Прие е в тази връзка, че като цяло спорът в производство се концентрира върху процеса на сертифициране на отглежданите от жалбоподателя зайкини-майки като отглеждани по биологичен начин, във връзка с изпълнението на критериите за подбор по които ползвателят е получил приоритет и постигането на специфичните цели и резултати, респ. във връзка с изпълнението на задължението за окомплектоване на заявката за второ плащане с договор по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице. В тази насока като краен резултат е приел, че тези условия са неизпълними, тъй като дейността на заявилия помощта попада в обхвата на Регламент /ЕО/ № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 2092/91 /чл. 1, § 2, чл. 2/ и Регламент /ЕО/ № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, но липсвали подробни правила за отглеждането им по биологичен начин. Такива правила е посочено, че не се съдържат и в Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (обн., ДВ, бр. 16 от 19.02.2013 г., в сила от 19.02.2013 г.), отменена отм., бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г., но в сила за процесния период. Позовал се е на писмо вх. № 1531/27.06.2019 г. на МЗХ, според което в България не са одобрени национални или частни технически стандарти за биологично отглеждане на зайци съгласно общите стандарти и принципи на Регламент /ЕО/ № 834/2007 на Съвета, както и на представеното от страна на жалбоподателя писмо от "Нутрамед" ЕООД (орган за сертификация на продукти и храни от земеделски произход) с идентично съдържание. По справка в Базата данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин (посочена като достъпна на http: //bioregister. mzh. government. bg/front/operators) е установено и че, че няма сертифицирани оператори, отглеждащи зайци. При това положение е приел, че в действителност изготвянето на бизнес плана е дело на самия ползвател, поради което той следва да носи отговорност за неизпълнение на предвиденото в него, но също така е прието при така констатираната непълнота в нормативната уредба, че е налице администриране на заявление по допусната грешка от административния орган, с аргумента, че последният преди разрешаване на плащането не е изпълнил задължението си да провери допустимостта на искането, както повелява чл. 1 § 1 и 2 от Делегиран Регламент (ЕС) № 907/2014, и така е извършил първото плащане по договора, което не следва да се тълкува във вреда на ползвателя на помощта. Прието е и, че в случая административния орган е допуснал пропуск и при преценката на критериите за оценка, тъй като липсва единен подход към бенефициенти, попадащи в хипотезата на поет ангажимент за преминаване на биологично производство на стопанства чиято дейност към момента на одобрение, така и след изтичане срока на изпълнение на бизнес плана не подлежи на сертификация. Поради изложеното съдът е приел, че оспореният АУПДВ, в частта, с която на "Вор Интернешънъл" ЕООД е определено задължение в размер на 24 447, 50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и го е отменил. Решението е неправилно постановено. Всъщност както правилно е посочил и първоинстанционният съд оспореният АУПДВ обективира три волеизявления на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Пловдив: 1 Отказ за изплащане на финансовата помощ по договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г., сключен с "Вор Иннтернешънъл" ЕООД, така както е поискано с подадената заявка за второ плащане от 01.06.2018 г. /макар и непрецизно посочено, че се отказва изцяло финансовата помощ по договора/; 3. Прекратяване на така сключения Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г. и 3. Определяне на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, представляващо сумата на полученото първо плащане по същия договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г. Фактическите основания за издаването му /които са относими към всяка една от посочените части/ са 1 неизпълнение на задължението от ползвателя на помощта за подаване на заявката за второ плащане в преклузивния за това срок по чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., окомплектована с всички изискуеми документи по Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г., конкретно с Договор по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице и 2 / неизпълнение на задължението му да изпълни всички критерии за подбор, при които е получил приоритет при сключване на Договора, а именно за увеличаване на СПО на стопанството му с изцяло отглеждани по биологичен на животни, а посочените правни основания – чл. 24, ал. 2, т. 4 от Договорът № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г. /относимо към разпореденото прекратяване на правоотношението/ и чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 8 и т. 9 от Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г., сключен с ДФ "Земеделие" и чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 8 и т. 9, чл. 45, т. 6 във вр. с чл. 13, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. /относими към останалите две части на акта/. При така установеното следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото производството по сключване на договора за финансово подпомагане с "Вор Интернешънъл" ЕООД е започнало с подаване на заявление за подпомагане с идентификационен № 16/06/1/0.0.2260 от 24.07.2015 г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 – 2020 г., макар и то да касае производство по мярка по смисъла на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, за него е приложим редът по Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и то следва да се довърши по този именно ред до изтичане на периода на мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 02.06.2016 г. и съответно не е изтекъл/. В този смисъл е § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г./, съгласно който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която: (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От друга страна посочените фактически и правни основания за издаване на оспорения акт касаят неизпълнение на изискването за подаване в срок на заявката за второ плащане, респ. неизпълнение на критериите за подбор, при които ползувателят на помощта е получил приоритет при сключване на Договорът, а не основания за извършване на финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 1- т. 9 ЗУСЕСИФ. Неизпълнението на описаните в АУПДВ задължения се отнася за критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63 от Регламент (ЕО) 1305/2013 г., при които помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. При така установеното основателно се явява възражението в касационната жалба, че актът в частта му, с която е разпоредено прекратяване на договорът е издаден от компетентен орган, а и при спазени административно производствени правила за това, както междувпрочем не е налице незаконосъобразност на акта и в частта, с която на практика е отказано исканото второ плащане по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Настоящата инстанция приема, че оспореният индивидуален административен акт във всички негови части е издаден от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Пловдив, надлежно упълномощен със заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРПР 2014-2020 г., респ. да "постановява откази от изплащане на договорена и/или заявена за плащане финансова помощ". Неправилно първоинстанционният съдът е приел липса на правомощия на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Пловдив за прекратяване на Договор № 16/06/1.0.2260 от 02.06.2016 г., сключен между "Вор Интернешънъл" ЕООД и ДФ "Земеделие" за отпускане на безвъзмездна финансова помощ без предизвестие, тъй като по делото бе представена и приета като част от доказателствения материал Заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за делегиране на правомощия на директорите на Областните Дирекции на ДФ "Земеделие", спрямо прилагането на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРПР 2014-2020 г., в която в раздел II, т. 1 е включено правомощие за прекратяването на сключени договори при наличие на основанията за това, посочени в Наредба № 14/28.05.2015 г. Административният акт отново във всички негови части е издаден и при спазване на административно производствените правила. Макар и наименован Акт за установяване на публично държавно вземане, което действително е относимо към разпореденото с него установяване на публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, представляващо изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г., същественото е, че същият този акт е издаден при съобразяване на всички административно производствени правила на АПК, относими към издаването на индивидуалните административни актове, към които препраща новелата на чл. 166 от АПК, които от своя страна са изцяло приложими относно издаването на индивидуалните административни актове, съдържащи разпоредените с процесния такъв правни последици в останалите му части /по аналогия виж т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия/. Същественото в случая е, че от представеното по делото писмо с изх. № 01-163-2600/267 от 08.06.2018 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Пловдив, се установява, че "Вор Интернешънъл" ЕООД е уведомен за отриване на административното производство, като са посочени констатациите на органа, че при проверка за спазване на срока за подаване на заявка за второ плащане е установено, че ползвателя на помощта не е подала заявка за второ плащане до крайния срок за подаването й /до 17. 30 часа на 01.06.2018 г./, окомплектована с посочения по-горе договор, поради което е на лице неизпълнение на съответно чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 8 от Договорът във вр. с чл. 34, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., вкл. и неизпълнение на критериите за подбор, при които ползувателят е получил приоритет при сключване на договора, респ. са посочени и правните последици от това неизпълнение – отказ на заявеното плащане на помощта и връщане на сумата, представляваща като първо плащане по договора. Едновременно с това е дадена възможност за представяне на доказателства и подаване на възражения. Писмото е получено от адресата и същият се е възползвала от възможността да подаде възражение. Т. е. в пълнота са спазени изискванията на чл. 26, ал. 1 от АПК, съответно чл. 35 и чл. 36 от същия кодекс, предоставено е и е гарантирано правото на участие на страната в административното производство. Или не опорочава издадения АУПДВ диспозитивната му част за отказ на изцяло одобрената финансова помощ /макар и каза се непрецизно формулирано/ по договора и неговото прекратяване. Отказът да се получи претендираното второ плащане /а в крайна сметка именно това е заявеното искане пред административния орган/ е нормативно предвиден в чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 8 и т. 9 от Наредба № 14, като последица от същия юридически факт, който влече възможност за едностранно прекратяване на договора /чл. 24, ал. 4 от Договора/ и връщане на полученото по него първо плащане, а именно - неподаване в срок на заявка за второ плащане, окомплектована съобразно изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. с всички изискуеми документи, изброени в Приложение № 7 към същия подзаконов нормативен акт, конкретно в случая липсата на сключен договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице или копие от сертификат от контролиращото лице, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007, и произтичащата от това липса на изпълнение на бизнес плана, в частност неизпълнение на критерия за подбор, дефиниран в чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. по който проектът е бил оценен и при който е получил приоритет. В този смисъл и въпреки, че е обявил частично нищожността на акта, респ. в друга част е приел, че следва да го отмени поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила първоинстанционният съд на практика се е произнесъл по материалната законосъобразност на акта във всички негови части, като е разгледал наличието на юридическите факти от които произтичат всяка една от разпоредената правна промяна в сферата на получателя на помощта, поради което и няма пречка касационната инстанция да се произнесе по същество на правния спор, с който е сезиран, без да връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Основателни са възраженията в касационната жалба, че в случая актът е издаден при спазване на материалния закон и незаконосъобразно пръвоинстанционният съд е прие обратното. Не е спорно, че ползвателя на помощта не е представил със заявката за второ плащане копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице, както и че на практика не е изпълнил частта от бизнес плана за отглеждане на животните по биологичен начин, което от друга страна е и критерият за подбор по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., по който е получен приоритет при сключване на Договора. На първо място представянето на този договор е задължение на ползвателя на помощта, установено с чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 във вр. с Приложение № 7 от нея /частта "Специфични документи" от приложението/. По бизнес плана на "Вор Интернешънъл"ЕООД отглеждането на зайкини-майки през стопанската 2017-2018 г. /конкретно през 2018 г./ е следвало да се извърши по биологичен начин. В таблица 7 от бизнес-плана към договора с ДФ "Земеделие" е включена специфична цел "Преминаване към биологично отглеждане на животните", съответно в Таблица 8 от същия бизнес план е посочено дейност, който ще бъде извършена в рамките на периода за проверка изпълнението му "сертификация биопроизводител", която дейност е насочена към целта по т. 9 от колона А на Таблица 7, а именно посоченото преминаване към биологично оглеждане на животните", и ползвателят е получил приоритет по критериите във връзка с планирано увеличение на стандартния производствен обем на стопанството изцяло с култури и/или животни отглеждани по биологичен начин /т. 3. 1 от Приложение № 1 към процесния Договор/. Непредставянето на съпътстващ заявката за второ плащане документ, посочен в Приложение № 7, конкретно в случая на сключен договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице или копие от сертификат от контролиращото лице, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007, е установен с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, а и т. 8 от Наредба № 14 правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане заедно със законната лихва. По идентичен начин безспорно неизпълнението на бизнес плана, респ. неподдържането на критериите за подбор, при които е оценен проектът му /в конкретиката на казуса неизпълнение на задължението за преминаване през стопанската 2017-2018 г, конкретно през 2018 г. към отглеждане на животните по биологичен начин/, съставлява юридическия факт, който съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 9 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. също изключва правото на второ плащане и поражда задължение за връщане на полученото първо такова. Отделно от това изложеното съставлява и неизпълнение на нормативни и договорни задължения /последните конкретно визираните такива от административния орган по чл. 9, т. 1, т. 2, т. 8 и т. 9 от Договор № 16/06/6/1/0.02.2260 от 02.06.2016 г. /, с настъпването, на които юридически факти се свързва проявлението на правната последица, формулирана в чл. 24, ал. 2 от Договор № 16/06/1/0.0.2260 от 02.06.2016 г., а именно правомощието за едностранното прекратяване на договорът от страна на ДФ "Земеделие". Причините за неизпълнението на посочените задължения на ползвателя са ирелевантни, освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. Не се твърди и не се установява съществуването на такива обстоятелства /липсва уведомление по чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. /, а и наличието им не преодолява ограничението за второ плащане /чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г./, освен ако неизпълнението при тези обстоятелства не следва извършването на второто плащане /чл. 38, ал. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г./. Грешката в правото на търсещия финансова помощ заради ограничения обхват на сертифицирането на биологичното производство при заявеното с бизнес плана намерение да отглежда зайкини-майки по биологичен начин не е извинителна и не е от категорията на "неочевидните" грешки по чл. 7 § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 на Комисията, чието наличие да изключи задължението за възстановяване на полученото от бенефициера неправомерно плащане по чл. 7 § 1 от Регламента. Проектът на кандидата е оценяван и е получил предимство по критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. при заявено намерение за преминаване към изцяло биологично производство до посочената крайна дата на изпълнение на договора, в която връзка е поет ангажимент за сертифицирането на производителя по реда на Регламент № 834/2007. Но видът на дейността на кандидата изключва сертифицирането на произведените от него продукти като биологични по смисъла на посочения Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, тъй като макар и зайците като "живи животни", да попадат в обхвата му съобразно чл. 1 § 2, за тяхното "биологично производство" по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с чл. 2 б. "а" от същия регламент, не са разписани подробни правила в Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година, а и липсват визираните в чл. 42 от Регламент (ЕО) № 834/2007 национални правила или частни стандарти, приети или признати от държавите-членки, конкретно от РБългария. Това обстоятелство обаче е било известно на получателя на помощта още към момента на подаване на заявлението за подпомагане, респ. изготвянето на бизнес плана, и макар очевидно и дейността на администрацията да търпи известни критики във връзка с оценяването и одобрението на такива проекти, не може да се приеме, че това се касае до "грешка на компетентния орган или друг орган, която не е била очевидна за бенефициера" по смисъла на цитирания по-горе чл. 7 § 3 от Регламент № 809/2014 на Комисията. В този смисъл Решение № 14973 от 06.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7079/2019 г. по описа на ВАС, I о., и Решение № 1773 от 04.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9864/2019 г. по описа на ВАС, I о. Не до тези изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което и постановеното от него решение следва да бъде отменено изцяло поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, вкл. и в частта му за разноските, и при положение, че казусът е изцяло изяснен от фактическа и правна страна – да се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли изцяло жалбата срещу процесния АУПДВ. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 591, 16 лева, които включват платена държавна такса за касационното съдебно производство в размер 391, 16 лева и 200 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИОТМЕНЯ Решение № 1713/08.08.2019 г., постановено по адм. дело № 1185/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, включително и в частта за разноските, и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на "Вор Интернешънъл" ЕООД, ЕИК 202661123, УРН 657258, със седалище и адрес на управление с. Калояново, общ. Калояново, обл. Пловдив, ул. "Стара Планина" № 2, с управител И. Бекиров, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0.0.2260/2/01/04/01, с изх. № 01-163-2600/350 от 25.03.2019 г., издаден от Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Пловдив. ОСЪЖДА "Вор Интернешънъл" ЕООД, ЕИК 202661123, със седалище и адрес на управление с. Калояново, общ. Калояново, обл. Пловдив, ул. "Стара Планина" № 2, с управител И. Бекиров, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", разноски по делото в размер на 591, 16 /петстотин деветдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лева. Решението е окончателно.