Решение № 17122 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2019 г.

Решение № 17122 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Акюръси Активитис" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., срещу решение № 392 от 15.01.2019 г., постановено по адм. дело № 9923/2018 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 315/11.05.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от Закона за туризма (ЗТ), е приложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗТ на описаните в заповедта стаи и апартаменти, находящи се гр. Б., м. "Свети Иван Рилски", жилищен комплекс "Свети Иван", стопанисвани от "Акюръси Активитис" ООД, ЕИК *********. Решението се обжалва, като неправилно поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът счита, че не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка (ПАМ). Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендират се разноски за две инстанции съгласно представен списък. Ответникът – председателят на КЗП чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор Направено е възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Акюръси Активитис" ООД, срещу заповед № 315/11.05.2018 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ е приложена ПАМ "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗТ на описаните в заповедта стаи и апартаменти. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено от фактическа страна, че процесната ПАМ е приложена на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, буква "в" от ЗТ, предвид обстоятелствата, установени при проверка от служители на КЗП, изложени в констативен протокол (КП) № К-2649976/22.02.2018 г. и съставен Акт за установено административно нарушение № К-14486/06.03.2018 г. Заповедта е издадена съобразно решение на КЗП по т. 31 от Протокол № 10/28.03.2018 г., т. 31, приложен в преписката. Издателят на оспорената заповед въз основа на посочените в КП констатации приел, че се извършва туристическа дейност в стаи и апартаменти с номера: 102; 103; 122; 123; 125; 104; 119; 120; 101; 115; 121; 227; 244; 232; 241; 213; 229; 306; 336; 340; 323; 342; 425; 448; 534; 535; 539; 550; 601; 606; 613; 618; 626; 714; 717; 720; 726; 727; 733; 740; 820; 812; 804; 819 и 811. Указано е със заповедта и, че обектът следва да бъде категоризиран. В производството пред съда са изслушани показанията на свидетелите Н. Р., В. Кушлев, Д. К. и Й. С., които първоинстанционният съд е приел за обективни, последователни и съответни на обстоятелствата по делото. От тях обаче съдът е приел, че може да се установят конкретно посочените в заповедта номера апартаменти и стаи да са извън предоставяните за туристическо настаняване. Свидетелят Райков - един от служителите, извършили проверката, посочва, че при последната в туристическия обект - място за настаняване в Б., стопанисвано от дружеството, установили, че се настаняват гости в некатегоризирани апартаменти и стаи, за които няма издадено удостоверение за категоризация или започната процедура по тяхното категоризиране. Проверката на място в туристическия обект се извършила на рецепцията, на която имало на видно място удостоверения за около 20-ина категоризирани апартамента и стаи. В момента на проверката имало представител на фирмата, стопанисвала туристически обекти. Б. изискано копие от регистъра за настанени гости за период от началото на м. декември до към края на м. февруари, когато била проверката. От този регистър за настанени гости проверяващите установили, че има настанявани гости в стаи, за които няма издадено удостоверение за категоризация или започваща процедура по тяхното категоризиране. Тези номера на стаи и апартаменти са описани както в КП при извършената проверка, впоследствие при издаването на акта, така и при издаването на заповед за налагане на ПАМ. В момента на проверката установили, че единственият, който настанява, дава ключове и взима парите, е именно "Акюръси Активитис" ООД. Свидетелят Калоянова работи в "Акюръси Активитис" ООД, като дава показания, че в некатегоризирани обекти в комплекса дружеството не предоставя туристически услуги. Всички лица и гости се регистрират - собственици, гости на собственици. Такова е споразумението, има подписан договор със собствениците. Това е комплекс от затворен тип и всичко се следи стриктно. В регистъра се записва всичко, записват лицата, които са настанени в категоризираните и тези, които са в некатегоризираните обекти - собственици на обектите. Ако собственик на апартамент иска да ползва апартамента си, трябва да се обади на рецепцията, да му направят ключ-карта и тогава влиза, независимо, че апартаментът е негов. Влизането в обекта е, като по принцип минават през рецепция и му правят ключ – карта. Не може да влезе в апартамента без ключ-карта. Регистрират ги и тогава влизат. Свидетелят Стоянов работи като счетоводител в "Акюръси Активитис" ООД, като свидетелят си спомня за проверката, извършена в комплекса. Съставен е акт по повод регистъра, в който проверяващите са видели всички имена на настанените в комплекса, но настанените не всички са туристи. По-голямата част от тях са собственици на апартаменти, които също трябва да минат през рецепция, защото по договор те си плащат за поддръжка и за рецепция. В договора влиза рецепция, която през сезона трябва да е 24 часа, извън сезона трябва да е през деня. Там ги настаняват, дават им ключове, ако искат, им пускат отопление в апартамента. Това е договорът с Етажната собственост, който дружеството изпълнява. В изпълнение на този договор, ако собственик иска да ползва апартамента си, трябва да мине през рецепцията, да се регистрира и да получи ключ-карта. К.-картата е със срок, през 1, 2, 3 седмици и когато следващия път дойде, трябва пак да дойде да си вземе ключ-карата, няма как да влезе в апартамента си, без да вземе ключ-карта. В този комплекс има част от апартаменти, които се отдават под наем, категоризирани в община Б.. В останалите апартаменти не предоставят такива услуги. В туристическия регистър, който внасят в общината, записват туристите, а в регистъра на компютъра записват всички, този регистър дават в полицията. Въз основа на представеното по делото извлечение от регистър, съдът е установил, че същият е озаглавен "Sveti Ivan, Регистър за настанени туристи за периода от 15.02.2018 до 22.02.2018". Доколкото извлечението е съставено от дружеството – жалбоподател и представлява изходящ от него документ, съдът e приел, че той несъмнено установява факта на настаняване на туристи, както е означен, в посочените в същия документ стаи/ апартаменти, за които не се установява, нито се твърди да са категоризирани. С оглед така установеното, от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена в установената форма и от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона - да осигури защита на потребителите на туристическите услуги. След анализ на разпоредбите на чл. 111, ал. 1, чл. 114, т. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗТ, съдът е посочил, че процесният туристически обект (стаи и апартаменти) не попада в изключението на чл. 120 ЗТ, който предвижда кои обекти не подлежат на категоризация. Ето защо и предвид липсата на категоризация следва да се приеме, че дружеството е предоставяло туристически услуги в некатегоризиран обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗТ, като е било налице основание за прилагане на процесната ПАМ. В заключение е отбелязано, че последната не съставлява пречка за собствениците да обитават собствените си обекти, а забранява настаняването на туристи. При тези доводи съдът е отхвърлил жалбата против процесната заповед. Решението е правилно. При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на правилно установена фактическа обстановка е формирал правилни правни изводи. Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗТ "туристически дейности" е хотелиерството. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗТ установява видовете "туристическите обекти", т. 1 на същата норма определя местата за настаняване по класове. В съответствие с чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗТ лицето, извършващо хотелиерство в туристически обект, е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. А съгласно чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ председателят на КЗП или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1 прилагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 и 7 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че по отношение на описаните в обжалвания административен акт стаи и апартаменти са предоставяни туристически услуги. Както при проверката, така и от приетото като доказателство по делото извлечение от Регистър за настанени туристи, представен от дружеството – касатор, се установява по категоричен начин факта на настаняване на туристи в посочените стаи и апартаменти. Представеното извлечение от регистъра е прието без оспорване в хода на първоинстанционното производство, като е недопустимо в настоящото производство касаторът да оспорва истинността на представеното от него извлечение. Правилни са изводите на съда, че задължението за водене на адресна книга за всички пребиваващи в комплекса лица е различно от представеното по делото извлечение за регистър, ясно обозначен като такъв за настанени туристи. Напълно неотносим към настоящото производство е факта на отмяна на наказателното постановление, издадено в хода на проведеното административнонаказателно производство. Принудителната административна мярка и наказателното постановление безспорно са средства за осъществяване на държавна принуда, но характера на принудата е коренно различен. При принудителната административна мярка държавната принуда се прилага с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение, както и да се предотвратят или отстранят неговите вредни последици – чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). При наказателното постановление държавната принуда се прилага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани – чл. 12 ЗАНН. Вярно е, че в случая и двата акта се издават въз основа на един и същ факт - административно нарушение. Актът за установяване на извършеното административно нарушение е актът, който с оглед на чл. 42, т. 4 ЗАНН съдържа описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Но на базата на този общ факт двете производства имат различна цел, различен характер на държавната принуда и различни предпоставки, при които е приложима. Горното ясно сочи, че дори тогава, когато основанието за прилагане на принудителната административна мярка и на административното наказание е един и същи факт – едно административно нарушение, съдебните производства по проверка на законосъобразността на акта за прилагане на принудителната мярка и за налагане на административното наказание не са взаимно обусловени, още по-малко отмяната наказателно постановление да обосновава отмяна на акта за прилагане на принудителната административна мярка. В съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на Върховния съд на Република България, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В случая по делото е представен констативен протокол от 22.02.2018 г., в който подробно са изложени фактическите обстоятелства, послужили за издаване на оспорвания административен акт, поради което възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Първоинстанционният съд, след обстоен анализ на представените по делото доказателства, правилно е приел, че в случая е налице настаняване на туристи в некатегоризирани помещения, водещо до нарушение на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ. При тези съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение