Решение № 5233 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12620/2017 г.

Решение № 5233 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12620/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на Г. Тенев, със съдебен адрес град В. срещу заповед № 8121 К-7111/21.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител -юрк. Бучкова оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № 8121 К-7111/21.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на Г. Тенев - старши разследващ полицай в РУ към отдел "Разследване" при Областна дирекция на МВР Б., е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Като нарушение на служебната дисциплина е посочено следното: И. Т. е бездействал в продължителен период от време /от 09.03.2016 9 о 05.06.2017 г. / и неоправдано е забавил разследването по ДП № 269 ЗМ-16/2016 г., както и е бездействал в продължителен период от време /от 27.04.2016 до 05.06.2017 година/ и неоправдано е забавил разследването по ДП № 269-ЗМ141/2016 година, за което е бил отстранен от разследването по тези дела. Административнонаказващият орган е приел бездействието на Г. Тенев като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, във вр. с чл. 201, ал. 1, т. 6, предл. второ от ЗМВР. Производството пред административния орган е започнало по повод постановления №№ 25100-13157 и 25100-13159 от 05.06.2017 година В. Маджарова- районен прокурор на Районна прокуратура -С., с които разследващ полицай Тенев е отстранен от разследването по досъдебни производства № 269 ЗМ-16/2016 г. и 269 ЗМ-141/2916 г. и делата са иззети от него и предадени на друг разследващ полицай. В ОДМВР - Б. е започнала проверка по постановленията като на 27.06.2017 г. е изготвена справка до директора на ОДМВР Б., в която са направени констатации, че по първото ДП /№ 269 ЗМ-16/2016 г. / - в едногодишен период от време - март 2016 до 29.03.2017 г. не са извършвани никакви действия по разследването, а единствено са изпращани еднакви по съдържанието си предложения за удължаване срока на разследване. За другото ДП/№ 269 ЗМ- 141/2016 г. / е констатирано, че разследването е водено неритмично и за срок от пет месеца/ 28.04.2016 до 14.10.2016 г. / са извършени само четири действия по разследването- изискани са две справки и са назначени две експертизи. Направено е предложение до министъра на вътрешните работи на разследващия полицай Г. Тенев да бъде наложено дисциплинарно наказание"забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Жалбоподателят е запознат със справката и приложените към нея материали на 04.08.2016 г. Същият е подал писмено възражение до министъра на вътрешните работи на 07.08.2017 г. На 21.09.2017 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед № 8121 К7111/21.09.2017 г. Г. Тенев не отрича фактическите констатации за извършените от него действия по сочените две досъдебни производства, но отрича констатациите, че е е "бездействал" в дълги периоди от време, напротив твърди, че е упражнявал служебните си задължения при "свръхнатовареност", при неосигурени в достатъчна степен "нормални условия" на труд, включително и преценка на адекватното количество на работа, която да бъде възложена на работника или служителят. Заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта", както и в съответствие с материалноправната норма на чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Нормата на чл. 201, ал. 1, т. 6 предвижда две алтернативни хипотези на дисциплинарни нарушения, за които се налага наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", като нарушението на жалбоподателя е наложено за втората от тях, а именно - "неоправдано забавяне на наказателно производство". Посочени са конкретните нарушения, които е извършил жалбоподателят, конкретните фактически действия /в случая бездействие/, извършени от него, които се доказват от материалите по административната преписка и досъдебното производство, обсъдени от настоящия състав. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неуведомяването му за започване на дисциплинарното производство срещу него. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. По отношение на нарушението и неговия автор, данните се съдържат в постановленията на прокурора за отстраняването му от разследването. В ал. 2 на същата норма е предвидена възможност за участие на държавния служител в дисциплинарното производство самостоятелно или чрез посочен от него друг служител на МВР. Действително не са налице доказателства са уведомяването на Тенев. за започване на дисциплинарното производство срещу него, но той е запознат както с резултатите от обобщената справка, така и с предложението до административнонаказващия орган, като е дал писмени обяснения по тях. Тенев не е представил доказателства, които да оспорят фактическите констатации, съдържащи се в административната преписка, като единствено е твърдял, че не е бездействал при разследването. Поради това правото му на защита не е нарушено, и в този смисъл неуведомяването му за образуване на дисциплинарното производство не е съществено процесуално нарушение. Настоящият състав приема, че са спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който гласи че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По аргумент от нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а установяване на на нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В конкретния случай бездействието на жалбоподателя е продължило до отстраняването му от конкретното разследване, извършено с постановленията на районния прокурор от 05.06.2017 г., материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на 15.08.2017 г., а заповедта е издадена на 21.09.2017 г. ДНО е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. С оглед на тези обстоятелства е наложен минимума на предвиденото в нормата на чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР наказание. Наказващият орган е обсъдил възраженията на Тенев и въз основа на представени статистически данни за натовареността на разследващите полицаи е приел, че при сходна натовареност- Тенев е разследвал 141 ДП, от които е приключил 84 ДП; за същия период разследващ полицай Желев/сочен от Тенев във възражението/ също е разследвал 141 ДП и макар намирал се и в дългосрочен отпуск по болест е приключил 103 ДП. Въз основа на съпоставяне на сходни РУ е отчетено, че незаетостта на Тенев от 141 ДП следва да се определи като средна натовареност. Правилно ДНО е приел, че деянието на Тенев следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението по т. 2 е правното основание, на което е издадена оспорената заповед - неизпълнение на служебните задължения. Предвид на изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, при спазване разпоредбите на материалния закон и неговата цел и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същата е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Разноски от ответника за настоящата инстанция не са поискани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,