Решение № 878 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13516/2015 г.

/09.06.2015 г., на кмета на О. Б., по подадено от Б. К. Б. заявление с вх. № Д-3698/02.06.2015 г., по описа на О. Б. и преписката е върната на кмета на общината за ново произнасяне в 7 (седем)-дневен срок от поучаването й. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Б. К. Б. от с. Б. в писмен отговор на касационната жалба твърди, че същата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд С. е образувано по жалба на Б. К. Б. срещу изричен отказ на кмета на О. Б., обективиран в писмо изх. № Д-3698

/09.06.2015 г, с което по повод подадено от жалбоподателя заявление с вх. № Д-3698/02.06.2015, е отказано нанасяне на уличната и дворищната регулация върху извадка от кадастрална карта на с. Б. За да постанови този отказ, кметът е посочил, че приложеното към заявлението Решение № 165/25.07.2000 г, постановено по адм. дело № 9/2000 г. по описа на Окръжен съд С. не е документ, идентифициращ заявителя като собственик и да е основание за извършване на исканата услуга. Съдът е приел, че обжалваният отказ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, с оглед на което е отменил отказа и е върнал преписката на кмета на О. Б. за ново произнасяне, съгласно дадените в съдебното решение указания. Решението е правилно като краен резултат, но при следните коригиращи мотиви. От данните по делото е установено, че административното производство е започнало по заявление с вх. № Д-3698/02.06.2015 г, подадено от Б. Б. до главния архитект на О. Б., с което е поискано нанасяне на улична и дворищна регулация върху скица от одобрената кадастрална карта на с. Б. Към заявлението е приложено решение по чл. 18ж, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) на Общинска служба по земеделие с. Б., втората страница на което липсва, Решение № 165/25.07.2000 г., постановено по адм. дело № 9/2000 г. по описа на Окръжен съд С., влязло в сила на 29.08.2000 г. и удостоверение за наследници, с което заявителят обуславя правния си интерес от извършване на услугата като наследник на К. Д. Б. С цитираното решение на Окръжен съд С. е отменен отказ на кмета на О. Б. и последният е задължен да издаде на Б. Б. исканото от него удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за имот в м. "Пристройката" в землището на с. Б. Цитираната разпоредба гласи, че в случаите, когато се иска възстановяване на право на собственост по реда на чл. 11, към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на общината, като общинската служба по земеделие може служебно да изиска издаването на удостоверение и скица от техническата служба на общината независимо от направените постъпки от собствениците. В настоящия случай, по делото липсват данни, такива удостоверение и скица да са били приложени към подаденото от Б. на 02.06.2015 г. до кмета на О. Б. заявление за извършване на административната услуга. С обжалваният в настоящето производство изричен отказ от 09.02.2015 г. на кмета на община Б. е посочено, че приложеното към заявлението решение на Окръжен съд С. не е документ, индивидуализиращ заявителя като собственик на поземления имот, чието нанасяне се иска, като не са представени и останалите, изискващи се по закон документи за извършване на исканата от Б. административна услуга, в следствие на което административният орган е постановил обжалваният отказ. Съгласно разпоредбите на чл. 29 и 30 от АПК, ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт, какъвто безспорно е процесният отказ, се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване. Писменото искане следва да съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис, както и други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон. Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. В настоящия случай, посочената процедура не е била спазена от страна на кмета на О. Б., като на заявителя не са били давани никакви указания за отстраняване на нередовности по подаденото от него заявление или за представяне на други, изискващите се по закон допълнителни документи, каквито са удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Неспазването от страна на административния орган на тези негови вменени по закон задължения, води до съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и отмяна на административния акт, като направеният от съда извод за незаконосъобразност на отказа и отмяната му, се явява правилен като краен резултат. Ако органът е считал, че заявлението е неясно или непълно, то е следвало да изиска уточняване на претенцията, представяне на други, налични или не в жалбоподателя, изискващи се по закон документи, но не и да постанови отказ, без провеждане на законоворегламентираната процедурата. Доводите относно собствеността, идентичността на имота, размерите му, застрояване и други са относими към произнасянето на органа след събиране на всички относими доказателства. Административният орган е длъжен да установи всички факти от значение за издаване на акта, като в настоящия случай, това той е могъл да извърши и служебно при поискване на скица на имота от техническата служба на общината. Ето защо, основният извод на първоинстанционния съд, че отказът на кмета на О. Б. е незаконосъобразен и подлежи на отмяна поради допускането на съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила от страна на органа, е правилен като краен резултат и преписката следва да се върне на кмета на О. Б. със задължителните указания за произнасяне по поисканата с вх. № Д-3698/02.06.2015 г, от Б. К. Б. административна услуга, но съобразявайки се с мотивите, дадени с настоящето съдебно решение. С оглед изчерпателността, следва да се отбележи, че спорът относно отказ на кмета на О. Б. да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно Решение № 165/25.07.2000 г., постановено по адм. дело № 9/2000 г. по описа на Окръжен съд С. като производството е било образувано отново по жалба на Б. Б. Решението на съда е влязло в сила на 29.08.2000 г. и с него е прието, че отказът на кмета е незаконосъобразен, като с влезлия в сила съдебен акт, последният е задължен да издаде исканите удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Това обаче не е предметът на настоящето производство, очертан от заявлението на Ботев за нанасяне на уличната и дворищната регулация върху извадка от кадастрална карта на с. Б., за която действително не са били представени всички изискуеми се документи. Тук следва да се отбележи, че при неизпълнение на влезли в сила актове на съда, законодателят е предвидил право, условия и ред на защита, визирани в разпоредбите на Дял шести, Глава осемнадесета от АПК. С оглед горното и предвид липсата на релевираното от касатора отменително основание на обжалваното съдебно решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила.