Решение № 343 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2008 г.

Решение № 343 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "а" ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. А. Й. против решение № 366 от 23.11.2007 г., постановено по гр. д. № 512 по описа за 2007 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 800/11.12.2006 г. по гр. д. № 892/1998 г. на Пернишки РС, в частта му, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот с площ 360 кв. м, съставляващо парцел **** от кв. 306 по плана на гр. П., ведно с построената в него жилищна сграда от две стаи, кухня, антре и мазе. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответниците по касация М. А. Х., М. С. С., А. К. М., М. К. А., К. А. Т., Е. А. Т., В. П. Р., Л. А. Й., В. З. Д., Б. М. А., И. М. К., последните три като наследници на починалата в хода на производството на 8.03.2008 г. М. С. С. и О. П. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пернишки окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесния имот - дворното место и жилищната сграда в него са неподеляеми, а поради това, че съсобствеността върху него е смесена, възникнала по наследство и отчуждаване за О. П., е неприложима нормата на чл. 288, ал. 3 от ГПК, поради което претенцията за възлагане на касаторката Л. А. Й. е отхвърлена. В касационната жалба се излагат доводи, че незаконосъобразно е прието, че О. П. е собственик на 1/30 ид.ч., защото тя е отчуждена от наследниците на С. С. Х., който не е могъл да придобие от майка си Г никаква част. Доводите са неотносими към втората фаза на делбата. С влязло в сила решение № 350 от 8.11.2001 г. по гр. д. № 342/2001 г. на Пернишки окръжен съд, което не е обжалвано пред ВКС е прието, че имота е съсобствен между О. П. и всички наследници на А. Т. Д., починал 1949 г. - неговите деца, респективно низходящите им и втората му, преживяла го съпруга Г, починала на 8.01.1985 г., наследена от децата си от предходен брак М. и С. По отношение на имота е била проведено отчуждаване със заповед № 501 от 17.05.1976 г., но тъй като А. С. В. не е поискала отмяна на отчуждаването, съдът е приел, че за припадащата й се по наследство 1/30 ид.ч. отмяната на отчуждаването, извършена с решение № 7445/13.10.1992 г. на кмета не е произвела действие и А. В. не е върнала получения в обезщетение апартамент. Отмяната на отчуждаването по ЗВСНОИ можеше да се иска само от съсобственика, който подава заявление и подаденото от един съсобственик искане не ползва останалите. Отчуждаването се отменя само за идеалната част, бивша собственост на подалия искането. По тези съображения с влязлото в сила решение за допускане на делбата е определена квота на О. П. в размер на 1/30 ид.ч., придобита от нея на основание отчуждаване. Така изводът на въззивният, че е налице смесена съсобственост, възникнала на основание наследяване и отчуждаване е обоснован, защото е формиран на основание влязлото в сила решение по допускане на делбата, което е задължително за страните и за съда. По въпроса, че общината притежава 1/30 ид.ч., придобита в резултат на отчуждаване е налице сила на присъдено нещо, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящата фаза на делбата. Неоснователно се поддържа оплакване за нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът е спазил стриктно нормата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) и задължителната практика по приложението й. Съгласно ТР № 1/2004 г. възлагане на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК е допустимо само когато съсобствеността е възникнала въз основа на наследяване. До този извод се стига след граматическото и логическото тълкуване на правната норма, която изисква "при откриване на наследството" заявилият претенцията да е живял в него. Това изискване изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. При наличие на смесена съсобственост, възникнала на основание наследяване и друг юридически факт, а в случая такъв е отчуждаване, този способ за ликвидиране на съсобствеността е неприложим. Следователно предвид неподеляемостта на процесния имот и неприложимостта на нормата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) избрания от съда способ за извършване на делбата - изнасяне на имота на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) е единствения възможен и поради това законосъобразен. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение от въззивния съд, като съобразено с материалния закон и задължителната практика на ВКС е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение