Решение № 3277 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12268/2020 г.

Решение № 3277 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12268/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. И. Апостолова против решение № 878/09.07.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3503/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 482-ФК/28.11.2019 г. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора изводите на съда за нарушение на принципа за съразмерност и целите на принудителната административна мярка спрямо третото лице, стопанисващо обекта към момента на връчване на процесната заповед, противоречат на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Тази норма предвижда, че мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатването им, те се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае за запечатването. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът – [фирма], не се представлява в касационното производство и не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неправилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 482-ФК/28.11.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – кафе-бар "Арома", находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от [фирма] и е забранен достъпа до него за срок от 20 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС - поради това, че в обекта се използва ФУ без изградена дистанционна връзка с НАП. За да отмени оспорения индивидуален административен акт съдът е установил от фактическа страна следното: При проверка, извършена на 27.11.2019 г. в обекта, органите по приходите са констатирали, че представеният договор за техническо обслужване № 5790/02.08.2018 г. е валиден до 19.09.2019 г. и не е подновен. От извършената проверка в информационната база данни на НАП е установено, че последният дневен отчет от ЕКАФП модел DAISY Perfect S-KL с ИН на ФУ DY299146, ИН на ФП 36553060 е регистриран в НАП на 21.09.2019 г. с общ дневен оборот в размер на 62. 09 лева. В мотивите на заповедта е посочено, че за периода от 21.09.2019 г. до 27.11.2019 г. [фирма], като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е изпълнило задължението си да работи с ФУ/ИАСУТД с изградена дистанционна връзка с НАП – нарушение по чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. На 16.12.2019 г. в същия търговски обект е извършено посещение във връзка с издадената заповед, за което е съставен протокол № 0354539, в който е отразено, че стопанисващото обекта дружество е [фирма] и то е представило свидетелство за регистрация на фискално устройство от 04.12.2019 г. В деня на повторната проверка е разпечатан дневен отчет от работещото в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DY 538077 и ИН на ФП 36696550. По делото е представен и протокол за извършена проверка с № 0354371 от 23.12.2019 г., в присъствието на представляващия [фирма], в който е отразено, че обектът следва да се запечата. Видно от представения договор за наем на недвижим имот от 01.11.2019 г. за срок от 3 години, считано от 01.11.2019 г., [фирма] е наело недвижим имот – кафе-бар на [улица] [населено място]. Обектът е предаден на управителя на дружеството-наемател [фирма] на 04.12.2019 г. по силата на протокол за предаване на недвижим имот към договора от 01.11.2019 г. На 04.12.2019 г. [фирма] е закупило касов апарат, за което има издадена фактура и фискален бон от същата дата. [фирма] е сключило договор № 9026/04.12.2019 г. за техническо обслужване на електронно устройство с фискална памет /ЕУФП/ с ИН на ФУ DY 538077 и ИН на ФП 36696550 със сервиз [фирма] със срок на действие до 04.12.2020 г. За фискалното устройство с ИН на ФУ DY 538077 и ИН на ФП 36696550, от което е разпечатан дневен отчет при проверката на 16.12.2019 г., е налично свидетелство за регистрация от 04.12.2019 г. с идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК. Въз основа на установените факти, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в установената от закона форма, но същата е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Според съда в конкретния случай с налагането на обжалваната принудителна административна мярка не се постига нито една от целите по чл. 22 от ЗАНН, тъй като несвоевременното й налагане води до увреждане правата на търговец, който не е извършил нарушение на данъчните разпоредби и не следва да носи отговорност за чужди неправомерни действия. По този начин се нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Позовавайки се на приложимите норми от ЗДДС, съдът посочва в мотивите си, че по делото липсват доказателства [фирма] да попада в някоя от изчерпателно изброените категории лица, спрямо които могат да се налагат принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС. По приложението на чл. 187, ал. 1, изр. 2 ЗДДС, съдът е изложил съображения, че разпоредбата са отнася за случаите, когато нарушението продължава и не е преустановено или вредните последици от него не са предотвратени и отстранени към момента на запечатване на обекта, макар и тогава той да се стопанисва от трето лице. В случая нарушението е преустановено на 04.12.2019 г., когато от [фирма] е регистрирано фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП и нарушението по чл. 7, ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и вредните последици от него са предотвратени към датата на проверката на 16.12.2019 г. Решението е правилно като краен резултат, но по различни съображения. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС /в действащата по време редакция/ – принудителната административна мярка – запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. По силата на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.на МФ не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите посочени в тази наредба. В приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 на Наредба Н-18/13.12.2006 г., в т. IIIб, т. 1, буква "а" е посочено, че дистанционната връзка между ФУ и НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа; лицето по чл. 3 избира мобилния оператор, посредством който ще му предоставена услугата. В буква "б" е посочено, че мобилният оператор по буква "а" осигурява постоянна свързаност на своята VPN мрежа със сървър на НАП посредством наземна оптична линия, респективно резервна алтернативна свързаност. Мобилният оператор е задължен да предава на НАП ежедневно информация за IMSI и MSISDN и статус на data SIM карти по електронен път. От изложеното следва, че за да се установи основанието за прилагане на административната принуда по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС - използване на ФУ, което няма изградена дистанционна връзка, следва да е установен статус на data SIM картата на устройството. Съгласно т. IIIб, т. 1, буква "б" информацията за това обстоятелство се подава на НАП ежедневно по електронен път от мобилния оператор. В конкретния случая не са установени такива обстоятелства, поради което и само на това основание заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС, е незаконосъобразна. В мотивите на оспорената заповед и в протокола за извършена проверка в обекта на 27.11.2019 г. не са налице констатации относно статуса на Data SIM картата на фискалното устройство, работещо в обекта. Последният регистриран в НАП дневен отчет от ФУ модел DAISY Perfect S-KL с ИН на ФУ DY299146, ИН на ФП 36553060 е на 21.09.2019 г. Това означава, че с изтичане на срока на договора за сервизно обслужване на 19.09.2019 г. не следва автоматично прекъсване на работата на картата. По делото, от страна на административния орган, не се представят и данни с информацията по чл. 51 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /в приложимата по време редакция. Според тази норма всяко лице, което извършва сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД, е длъжно да подава ежемесечно до 15-о число в НАП данни за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ/ИАСУТД, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1. Данните се подават по електронен път с формат и параметри на записа по образец съгласно приложение № 15. Данните се изпращат по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис в web базирано приложение на интернет страницата на НАП. От изложеното следва, че от страна на приходната администрация не се установява по безспорен начин извършването на нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., поради което и не са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 3, пр. второ ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. За пълнота на изложеното и с оглед възраженията в касационната жалба, следва да се посочи, че мотивите на първоинстанционния съд относно засягането на правата и интересите на трето по отношение на възникналото административното правоотношение лице, в случая [фирма], не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като противоречат на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. По тези съображения, решението, с което оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена като краен резултат съответства на материалния закон и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,