Решение № 198 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1913/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Узунова, подадена чрез пълномощника адвокат В. Милушева, срещу решение 894 от 30.12.2022 г., постановено по адм.д. 752/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2020 г. с изх. 01-6500/1885 от 17.03.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касационният жалбоподател Узунова оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд. Счита, че в оспорения акт липсват мотиви и не става ясно за коя от земеделските култури не са били изпълнени задълженията по мярката. Намира, че мотиви няма и в постановения акт от горестоящия орган в хода на оспорването по административен ред. Заявява, че от извършената по делото съдебно-агрономическа експертиза се доказва проведеното за кампания 2020 г. биопроизводство в стопанството й, а липсата на плододаване от сливите е поради климатичните условия и релефа. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него акт за прекратяване на биологичен ангажимент, с връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез юрисконсулт Т. Василева, представя писмено становище в което оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и оспореният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 г., с изх. 01-6500/1885 от 17.03.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 4 от 24.02.2015 г.), поради неспазване на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от същата наредба. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената писмена форма, при спазване на процесуалните правила, съдържа фактически и правни основания за издаването, съответства на материалния закон. Анализирал е посочените в него материалноправни разпоредби на Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и Наредба 4 от 24.02.2015 г., послужили като основание за прекратяване на ангажимента и представените доказателства. Достигнал е до извод, че Е. Узунова не е изпълнила изискването за подпомагане, въведено с чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., тъй като до края на периода не е ангажирала изискуемите доказателства за произведена биологична продукция. Предвид горното е прието, че е налице посоченото в акта основание по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прекратяване на ангажимента по мярка 11 и правилно е приложен материалният закон. Посочено е, че изискването за получаване на сертификат, в които да е удостоверено количество произведена биологична продукция е съществувало към момента на заявяването, т. е. и преди приемането на цитираната в оспорения акт Наредба 5 от 03.09.2018 г., а при поемане на ангажимента жалбоподателката на свой риск е приела да произведе продукция от сливи, за които е подала заявление и следва да понесе последиците от непредставяне на изискуемия сертификат. Така постановеното решение е правилно. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че актът е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Основният и безспорно установен факт, предопределящ крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт е, че касационният жалбоподател Узунова не притежава надлежен документ - сертификат или писмено доказателство, които да удостоверяват произведена биологична продукция, съгласно изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., а представянето на документи с посочването на нулеви количества произвеждани растителни продукти не може да изпълни изискването на закона относно удостоверяване на производството като биологично. Съгласно чл. 6 от цитираната наредба, биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. Безспорно е, че като земеделски производител, Узунова е поела ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", като 2016 г. е първата година на поетия ангажимент, а 2020 г. е последната пета година от същия. Задължението по чл. 33, ал. 1, т. 2 от наредбата е следвало да бъде изпълнено от нея до 30 октомври на петата година от ангажимента. От представените по делото сертификат/писмено доказателство 0011301020 от 30.10.2020 г., издадено от контролиращо лице "Космосерт" АД и анекс към него с изх. 0013301020/30.10.2020 г., не се установява произведена продукция от сливи, като е посочено, че продукцията от тази култура е 0. Следователно самият контролен орган - КосмосертАД, е посочил неналичието на произведена съответна растителна продукция. По отношение на твърдяната липса на плододаване заради климатичните условия и релефа - високопланински терен, същите не могат да послужат за оправдание и да бъдат противопоставени на административния орган, тъй като представляват предвидими фактори, които са съществували към момента на поемането на ангажимента. Следователно правилни са изводите на административния орган и на първоинстанционния съд за липсата на изискуемия сертификат за съответствие по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Така подпомаганото лице не е изпълнило посочените изисквания на наредбата, тъй като не е удостоверило произведена биологична продукция. Касационният състав счита за неоснователно възражението, че обжалваният административен акт е немотивиран. Мотивите са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата и на заинтересованите лица да узнаят причините за издаването на акта и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверката за неговата законосъобразност. Както в процесния административен акт, така и в потвърждаващата го заповед РД20-123/17.06.2022 г. на министъра на земеделието, са посочени достатъчно ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства наложили издаването му. Най-главното от тях е, че подпомаганото лице не притежава сертификат удостоверяващ, че всички одобрени площи да са преминали периода на преход и е произведена биологична продукция. Този изрично изложен мотив представлява обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на проверката, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Фактът, че не са били изпълнени задълженията на Узунова по мярката и няма произведена продукция от сливи, се установява и от представените от нея писмени доказателства - сертификат издаден от "Космосерт" АД и анекса към него, поради което не може да бъде възприето възражението за неяснота по отношение на визираната култура. Административният орган е спазил изискването при издаването на акта да посочи хипотезата която счита, че е осъществена, а в случая тя е тази по чл. 33, ал. 1, т. 2 на цитираната наредба. По този начин не е била застрашена както ефективността на защитата на адресата на акта, така и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК така, както изисква чл. 168, ал. 1 от АПК. Обосновано съдът е констатирал, че посочените от ответника разпоредби на чл. 15, ал. 3, т. 3, вр. чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. съответстват на описаните в акта фактически основания, което сочи на правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган и материална законосъобразност на оспорения пред съда акт. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение