Решение № 14869 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2020 г.

Решение № 14869 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Михалково" АД ЕИК 200277095 със седалище с. Михалково срещу Решение № 231 от 28.01.2020 г. по адм. дело № 2229/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 551/23.07.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на "Михалково" АД е забранено да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило нелоялна търговска практика. Излага доводи, че използването на водния ресурс се извършва по силата на съгласие за водовземане. Смята, че няма законово изискване титуляр на дадено разрешително да е бутилиращата компания. Счита, че с поведението си не е осъществил фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, поради което прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед № 551/23.07.2018 г. на председателя на КЗП. Претендира разноски. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юриконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед № 551/23.07.2018 г. на председателя на КЗП, с която на "Михалково" АД е забранено да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно – "да излага неверни твърдения в съдържанието на етикетите на бутилирана изворна вода "Михалково", че водата е добита от водоизточник КЕИ "Персенк" с разрешително за водовземане, каквото разрешително дружеството доказано не притежава". Съдът е установил от фактическа страна, че административното производство e започнало по постъпил сигнал на потребители, че "Михалково" АД добива и бутилира изворна вода с марката "Михалково" от водоизточници без разрешително, издадено по съответния ред. С писмо вх. № Ц-03-3461/09.05.2018 г. директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"-Пловдив (БДИБР-Пловдив) е уведомил КЗП, че не е налице издадено разрешително за водовземане от подземни води от КЕИ "Персенк 1" и КЕИ "Персенк 2" на дружеството "Михалково" АД съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за водите. В регистрите на издадените разрешителни, водени в БДИБР-Пловдив, не съществува разрешително с номер ПТ № 545/26.05.2003 г. На 11.05.2018 г. в КЗП е постъпило становище на "Михалково" АД, според което дружеството осъществява достъп до ресурс от водоизточници Персенк 1 и Персенк 2 въз основа на издаденото разрешително от "ВиК Смолян" ЕООД (№ 545/26.05.2003 г.) с титуляр ТПК Михалково за захранване на цеха за бутилиране, разположен на територията на завода за минерална вода в с. Михалково. В становището се твърди, че от създаването си "Михалково" АД бутилира изворна вода въз основа на споразумение с ТПК Михалково. Споразумението е основано на договора, който ТПК Михалково има с "ВиК Смолян" ЕООД за партида № 091120120, сключен на 26.05.2006 г. На 23.07.2018 г. е издадена процесната Заповед № 551 от 23.07.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на касационния жалбоподател да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в, 68г, ал. 4, вр. чл. 68ж, т. 4 от ЗЗП. След като е установил фактическата обстановка по делото, административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена в съответствие с процесуалния закон и приложимите материалноправни разпоредби. Приел е, че етикетите на вода "Михалково" съдържат невярна информация, че водата се добива с разрешително за водовземане, каквото дружеството "Михалково" АД не притежава, поради което е налице хипотезата на описаната в административния акт нелоялна търговска практика. Решението е валидно, допустимо и правилно. Императивната разпоредба на чл. 68в ЗЗП забранява използването на нелоялни търговски практики. Съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно чл. 68ж, т. 4 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато търговец твърди, че е получил разрешение за определена дейност или лиценз от държавен орган, като такова не е налице. Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл. 68ж, т. 4 от ЗЗП изисква да се установи съдържанието и верността на предоставената от търговеца информация за получен лиценз или разрешение от държавен орган при извършване на определена дейност. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод относно приложението на материалния закон. Безспорно е установено, че "Михалково" АД не притежава издадено разрешително за водовземане, въпреки това видно от представените със сигнала до КЗП копия на етикет на изворна вода "Михалково" - 500 ml, на същите е отбелязано, че водата е добита от каптиран извор "Персенк" с разрешително за водовземане ПТ № 545/26.05.2003 г. Дружеството касатор е изложило неверни твърдения в съдържанието на етикетите на бутилираната изворна вода "Михалково", че водата е добита от водоизточник КЕИ "Персенк" с разрешително за водовземане, каквото разрешително дружеството не притежава, поради което е налице констатираната от административния орган нелоялна заблуждаваща търговска практика. Основателно е също така възражението на административния орган, че новите етикети не следва да бъдат обсъждани. Трайна е съдебната практика, че принудителните административни мерки от вида на процесната имат не само преустановяващо действие, а и превантивно с оглед предотвратяване на бъдещи нарушения, поради което не се изследва въпросът дали към момента на издаване на акта практиката продължава да се осъществява. Останалите изложени доводи в касационната жалба касаят допуснати нарушения на Закона за административните нарушения и наказания при съставяне и връчване на Акт № K-030241 от 09.08.2018 г., които не са относими към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение