Решение № 527 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2008 г.

Решение № 527 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на чл. 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по к. жалба на Т. П. В. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 05.12.2007 г. по гр. д. № 2204/2007 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 11.06.2007 г. по гр. д. № 1794/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за промяна на бащиното и име от П. на Д. и на фамилното име от В. на Д. на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответникът Община гр. В. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли молбата на жалбоподателката за промяна на бащиното и фамилно име въззивният съд е приел, че не са установени "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, които да налагат такава промяна. Посочено е още, че разпоредбата следва да се прилага в границите на диспозитивното съдържание на правната норма, като следва да се държи сметка и за алтернативно определените възможности в чл. 13 ЗГР и чл. 14, ал. 1 ЗГР, от кои имена на бащата може да се състави бащиното и фамилно име на детето. Относно фамилното име на молителката, съдът е посочил, че тя е взела името на своя съпруг, правно положение, което не може да се промени по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Решението е правилно. Жалбоподателката е мотивирала искането си за промяна на бащиното и фамилно име с дезинтересираност на биологичния и баща след развода между родителите и, както и с факта, че тя е отгледана от мъжа, с когото майка и живее на съпружески начала от 1981 г. Поради това тя била известна в обществото, като Т. Д. Д., а не със бащиното си и фамилно име П. Г. сега вече В. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че по делото не са установени важни обстоятелства, които да налагат исканата промяна в имената на молителката. Разпитаните свидетели са установили, че Т. е била изгледана от мъжа, с когото майка и живее на съпружески начала и когото тя е мислела за свой баща. Когато разбрала, че това не е така, при снабдяването и с лична карта, тя понесла много тежко това обстоятелство. По делото липсват писмени доказателства, от които да е видно, че молителката се е афишила в обществото с различно бащино и фамилно име от посоченото в акта и за раждане, извън твърденията на двамата свидетели, че я знаят с фамилия Д., посочена на входната им врата. Заличаването на произхода и от посочения в акта зараждане баща не би могло да се постигне, по реда на исканата промяна в имената. Както правилно е посочил съдът, такива възможности правно са регламентирани в разпоредбите на чл. 16 ЗГР (припознаване), чл. 17 ЗГР (произход установен по съдебен ред), чл. 18 ЗГР (осиновяване). Към настоящият момент молителката вече е със сменено фамилно име, тъй като е приела фамилията на съпруга си, която не би могла да промени по този ред. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, обсъдени при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.